Януари 2016 година. Сградата на Военния клуб в Пловдив осъмва в бяла премяна. В ранната сутрин служители на клуба и музиканти от Представителния духов оркестър на ВВС се включват ентусиазирано в почистването на снега. Започва всекидневният ритъм на Града под тепетата. Забързани минувачи се спират за миг, поглеждат към клуба и отминават. Чуждестранни туристи питат каква е тази представителна сграда. А тя е с дълга и интересна история…
Има сгради, които с годините на своето съществуване са се свързали здраво с живота на града и събитията, които определят неговата история – те се превръщат в символи. Такава емблематична сграда в Пловдив е Военният клуб, пише в книгата си „Пловдивски архитектурни хроники“ Никола Чинков.
Архитектът обяснява, че решението за построяване на нова сграда за нуждите на военните в Пловдив е взето на заседание на градската управа на 25 март 1898 г., когато 
кмет на града е Христо Г. Данов
Било е отпуснато място от 818,80 кв. м между градината „Цар Симеон“ и началото на улица „Станционна“ (сегашната „Иван Вазов“) за строеж на Военен клуб, който дотогава се е помещавал в стара неугледна постройка, малко по на запад на същата улица, но подлежаща на събаряне. Началникът на гарнизона доста се е колебал дали да приеме мястото, като смятал, че не е подходящо, защото е било далече от тогавашния център на града – площад „Джумаята“. Може би това е една от причините строежът да започне доста по-късно – през 1906 г.
Проектът на пловдивския Военен клуб е дело на архитект Никола Лазаров, завършил архитектура в Париж през 1893 г. През 1898 и 1899 г. той приключва проектите, ръководи строежа и обзавежда интериорите на Военния клуб в София, който е бил проектиран през 1896 г. от чешкия архитект Антони Колар. През 1903 г. архитект Лазаров проектира Военния клуб в Шумен, а през 1904 г. получава поръчка да изработи проект и за Военния клуб в Сливен.
Всъщност строителството на Военния клуб в Пловдив е завършено в края на 1908 г., а официалното и тържествено откриване става с елегантен офицерски и граждански новогодишен бал. Вътрешната украса на големия салон за този паметен бал е била поверена на известния в града художник и декоратор Андро (Димитър Андреев), който тогава е бил учител по рисуване в Пловдивската девическа гимназия.
В книгата
„Пловдивски архитектурни хроники“
се казва още:
„В първоначалния си вид след построяването, сградата на пловдивския Военен клуб е била твърде интересна и внушителна със своя извисен обем и сполучливо архитектурно решение. Главната фасада към площада била майсторски пластично моделирана и със силно подчертаната си централна средна ос и двата кулообразни елемента по фланговете внушавала необходимата монументалност, достолепие и дълговечност. Тъй като проектантът архитект Никола Лазаров е бил в София, тук на място е бил назначен за изпълнител на строежа и пряк технически ръководител младият тогава, но талантлив пловдивски архитект Михаил Ненков“.
На 18 януари 1927 г. голям пожар унищожава зрителната зала на Военния клуб. Още на 8 август същата година започва нейното възстановяване, като всъщност тя е изградена отново, заедно със сценичната част. И до зимата строителството е завършено. Но
в 21 часа и 20 минути е бил вторият, най-силен и разрушителен трус на голямото „пловдивско“ земетресение. Клубът е една от най-пострадалите сгради в града. Голямата му зрителна зала е била срината до основи.
Възстановяването на сградата се поема и финансира от специално учредената от правителството Дирекция за подпомагане на пострадалите и възстановяване на разрушенията от земетресението през 1928 г. Проектите се изработват от пловдивското архитектурно бюро на архитектите Стойко Стойков и Борис Градинаров, което тогава е било най-авторитетното в града.
Сградата, след поредното възстановяване, вече е с по-големи площи и възможности. Тя поема отново разнообразните си функции на обществено средище, особено в живота на пловдивското офицерство. През тридесетте и четиридесетте години на 20-ия век тук са се провеждали богати светски балове, в които заедно с елитното царско офицерство (еталон за образованост, добри обноски и култура) е присъствало и най-отбраното и изискано пловдивско общество. И е било чест за всеки, който прекрачи с покана входа на респектираща сграда…
Януари 2016 г. Във Военния клуб продължават разнообразните прояви на военнослужещи от гарнизона, запасното воинство и гражданството на Пловдив. Репетират състави, като тези на клуба по спортни танци „Парадайс данс“, модерен балет „Електра“, Детската вокална формация „Омайниче“, танцовата формация „Етноритъм“ и музикалните школи. Извършват се и дългоочаквани ремонти, за да бъде сградата все така забележителна и да отстоява през годините признанието си като паметник на културата.
