-Г-н Петров, кои бяха важните неща за икономиката ни през 2015-а?
– На първо място това е ръстът на БВП. До 3-о тримесечие той бе 2,9% при прогноза от 1% и на експерти, и на ЕК. Тогава оспорих прогнозата и тенденцията наистина е положителна, като очакваме статистиката да отчете над 3%. Другата положителна тенденция е в крайното потребление, което се увеличава с 2,1%. В първата половина на м.г. износът имаше голям пик с 11% ръст спрямо 2014-а, а до 3-то тримесечие пак има сравнителен ръст от 5,6%, т.е.стоките и услугите ни са конкурентни. Усвоили сме 100% средствата по оперативна програма „Конкурентоспособност“ за стария период, а в новия акцентираме върху мерките за насърчаване на фирмите в Северозападна България. С 202 малки и средни предприятия ще подпишем договори всеки момент. За 2015-а преките инвестиции са милиард и 371 млн. евро, само първото тримесечие ръстът им е с 37,5% от фирми от целия спектър на бизнеса. Индексът на промишленото производство също расте, с 5,7% спрямо 2014-а, т.е. България вече не е само дестинация с туризъм и търговия. Дори безработицата е под 10%. А расте търсенето на квалифицирани кадри от страна на българските фирми. Но бизнесът твърди, че намирането им е проблем и че който иска да се учи и квалифицира, за него няма да има безработица. Затова е наложителна симбиоза между бизнеса, и министерствата на икономиката и на образованието. Във ВМЗ също имат нужда от подготвени млади хора, а те се обучават само в един техникум. И частните фирми от отбранителната промишленост търсят кадри. Като цяло философията на МИ е, ако някой иска да построи завод, ние да му помогнем да го направи.
– А къде в тази картина е военнопромишленият ни комплекс?
– ВПК също работи на пълни обороти. Говоря за държавните фирми ВМЗ-Сопот, НИТИ и „Кинтекс“. ВМЗ все повече дава поводи за гордост, защото работи максимално. Възстановяват се два стари цеха за специализирана продукция с поточни линии, неработили от 15-20 г. Надявам се да ги открием още в началото на годината. Новото ръководство повиши заплатите на работещите, даде коледни премии и социални придобивки. Това е знак, че ВМЗ се възстановява от кризата и започва да изчиства стари задължения. Надяваме се 2016-а да е успешна и предприятието да стане печелившо, да се внедряват нови технологии и съвременни, конкурентни продукти на световния пазар. Защото все още разчитаме на традиционните си производства. Но ВМЗ се обръща и към партньорства със западни фирми за съвместни разработки. Частните фирми в отбранителната индустрия също вървят много добре. В министерството смятаме, че работим добре с всички фирми и се опитваме да съдействаме максимално бързо при чисто административната процедура в оформянето на сделките и на износа за тази продукция под специален режим. На едно от най-големите световни изложения на отбранителната индустрия в Лондон по покана на отбранителния ни сектор се включихме със срещи с партньори от отбранителната индустрия на Великобритания, с колеги от тяхното министерство. Надяваме се добрите идеи, родени там, да намерят развитие. И очакваме износът, осъществен от отбранителната ни индустрия, да е по-голям или поне равен на този от 2014-а. А частните фирми са гарантирани с договори за 2-3 г. напред. Предприятията от ВПК продължават да назначават нови хора, включително във ВМЗ, където персоналът ще надхвърли 3000 души, което от години не се е случвало, и навлиза в устойчив период. НИТИ е в процедура на приватизация, но работи добре, с договори и поръчки и редовно погасява задълженията си. На всички срещи с нашата отбранителна индустрия ни се поставя въпросът, че фирмите ни изнасят предимно на външни пазари. Но трябва да се намери форма и БА да се възползва от нейната продукция. Коментирали сме го с колеги от МО и с по-добрия бюджет за 2016-а се надявам да се търси форма за превъоръжаване на армията, в което активно да участва и българската отбранителна индустрия.
– Какво се случи с идеята ви производителите от един бранш да се утвърждават с обща българска марка на външни пазари?
– За отбранителното производство това е по-трудно, но е възможно за вината, плодовете и зеленчуците ни и други стоки, които да утвърдят българската марка навън. В страните от ОНД и бившия Съветски съюз все още българските стоки са знак за качество. В Азербайджан в менюта на заведенията пише „Болгарский перец“. Помнят се българските продукти и трябва да използваме тази носталгия. И ако искаме да се върнем на тези огромни пазари, фирмите ни трябва да потърсят възможност да се обединят в обща марка и да изнасят по-големи количества. Там заявките са огромни, а рано или късно и пазарът към Русия отново ще се отвори. Пътят, естествено, е през частната инициатива, от страна на държавата можем само да помогнем.
– Има ли нова философия в избора на страни, където да имаме търговски представителства?
– Идеята е да се намалява броят на търговските ни представители в страни от ЕС и да се търсят нови или бивши дестинации, където имаме потенциал за търговски отношения. На последната атестационна комисия за избор на такива представители обсъдихме да си възвърнем търговските представителства в Мексико и Индонезия, в страни от Арабския свят. При обсъждането на работата на всеки служител ще търсим конкретната оценка на работодателските организации. А сме получавали оценки от „отличен“ до „кой е този човек“… С бизнес организациите имаме няколко успешни примера за публично-частно партньорство като експерти, предложени и с цялостна издръжка от тях, реално са вторият ни представител в определен значим за България район.
– А къде са най-добрите ни и жизнени връзки?
– От много търговски представители сме изключително доволни – от тези в САЩ, Китай, Индия, Париж, Берлин, Франкфурт. Разширяването на представителствата, обаче, е въпрос на бюджет. Добре е да сработят във всяка държава, а при страни, с които имаме ускорено салдо, да са и повече. Тъжно за нас е сравнението с Испания, която има 5 търговски представители у нас, плюс трима българи, които в посолството им работят с испанските фирми тук, докато ние в Испания имаме само един…Правим изследване на практиката на чуждите търговски представителства, за да създадем най-добрите модели и за нашите чрез уеббазирана комуникационна система с интерфейс за всеки мобилен телефон. И всеки заинтересован бранш и фирма да имат онлайн достъп до информацията, която подават търговските ни представители. За сравнение, фирми от Литва, Латвия и Естония го правят за 4-5 дни, а нашите стигат до половин година…
– Ще бъде ли препънат така и планът „Юнкер“ у нас?
– Ние тук сме недоволни от администрацията ни, но в държави с по-сериозни претенции от нас администрацията им работи доста по-тромаво и мудно. Макар нещата да са канализирани и с преодолени мащаби на корупция или проблеми със съдебната система. Смятам, че започваме да работим все по-конкурентно и гъвкаво и скоро България ще започне да достига стандартите и темпа на развитие в много европейски държави. Рецептата за това е да направим по-лесно управлението и функционирането на фирмите, да премахнем тежките административни режими и въведем електронните услуги. Оптимист съм, че тенденцията е добра. Българските фирми се научиха да работят по европейски проекти, но сега трябва да се готвим за периода след 2020-а, когато грантовите схеми ще бъдат изчерпани и ще останат финансовите инструменти. Затова е важен „фондът на фондовете“-„Мениджър“ към МФ, който ще насърчава икономиката и бизнеса, да мисли стратегически и визионерски и да прави най-качествените продукти. Оптимист съм, че ще го направим.
– Ако трябва да се промени структурата на икономиката ни, откъде да започнем?
– Нашият приоритет са иновациите, високите технологии, продуктите с висока добавена стойност. Наскоро открихме „София Тех Парк“ АД, място, където да се срещат науката, иновациите и бизнеса. Фирми от страната също искат да се възползват от него. С кметове на други големи градове сме обсъждали да се изградят такива паркове и при тях. Приоритет на министерството ни е приемането на закон за технологичните паркове и индустриалните зони, защото индустриалните зони и технологичните паркове у нас работят според указ на МС от 1987-а. И такъв закон ще създадем на базата на стратегията ни за индустриалните зони и технологичните паркове.
