Най-дългогодишният военен министър

Такива бяха времената. Тази фраза на армейския генерал Добри Джуров стана прословута по времето на първите години на промените, когато народът пълнеше площадите и искаше нов живот, справедливост и възмездие за тоталитарните безчинства – лагерите, национализацията, отнемането на земята на селяните под формата на „доброволно коопериране“, присъдите срещу инакомислещите, зловещите истории от Пазарджишкия затвор, където бяха изпращани набедените за политически престъпления срещу комунистическата система. 

Добри Джуров е роден на 5 януари 1916 година в село Врабево, Троянско. Като сирак от Първата световна война майка му има право да го изпрати на безплатно държавно обучение или във Военното училище, или в Семинарията. Жената избира духовното пред бранното поле. В Семинарията младият Добри е съученик с бъдещия патриарх Максим, също от Троянския край. Но момчето от Врабево създава ремсов кръжок в самата семинария и го изключват безславно. Така пътят му някак естествено го отвежда в комунистическата партия.
През 1938 г. става член на БРП (к). През 1937 година е осъден на една година затвор, след което през 1939 – 1940 година е войник в Двадесет и пети пехотен Драгомански полк.
През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга. Негова е идеята за създаване на партизански отряд „в устата на вълка“. До 1942 г. въпреки гордостта на Добринище с първия партизанин Иван Козарев, тук-там малки групички от нелегални се крият в горите и по кошарите, като това въобще не смущава властите. Затова решението на Джуров и Тоне Переновски да създадат чета с район Горни Богров – Кремиковци, непосредствено до София, има много по-голям психологически ефект за властите, отколкото шетните на неколцина нелегални в Пирин или край Батак. Джуров записва името си в историята като 

партизанския
командир Лазар

който успява от неколцина човека да създаде сравнително голяма партизанска част, преминала през сериозни битки, в една от които той е ранен.   С „Чавдар“ е свързано и името на бъдещия Първи в партията и в държавата. Тодор Живков се е подвизавал като Янко, но колкото и да се опитваха след години историци, писатели и режисьори да ни го покажат като партизански командир, неговата функция е била предимно куриерска, за което разказахме миналата година.
Колкото и романтично да ни беше показван преди години 9 септември 1944 г. като „всенародно въоръжено въстание“, истината е, че превратът е извършен от група млади офицери, а 

„чавдарци
завземат
столицата“

няколко дни по-късно. Там пък ги посреща и поздравява излезлият кой знае откъде тодор Живков – Янко. В първите години на „народната власт“ те са на ниски позиции. Изкачването им по върховете настъпва чак след 1962 г., когато Живков успява да си разчисти сметките с всички от „старата гвардия“.                    
Веднага след 9 септември 1944 г. Добри Джуров е произведен в звание „полковник“ и е назначен за началник на Софийското областно управление на „народната милиция“. Това е времето, когато именно „народната милиция“ играе главна роля в подготовката на „народния съд“, както и в „революционния терор“ през първите дни. През 1945 г. Джуров преминава на служба в армията. Ощетогава е започнала подготовката за „разчистване“ на кадровите офицери, които е трябвало да завършат успешното участие на България във финалната фаза на войната. 

Верни партийни
кадри

се готвят да заемат местата и по върховете на армията. През 1947 г. Джуров завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Командва дивизия,  армия, а от 1956 година е заместник-министър на отбраната. През 1959 година завършва съветската Генералщабна академия. Успоредно с това върви и партийното му израстване. От 1958 г. е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП и народен представител. От 17 март 1962 г. до 22 ноември 1990 г. Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал. Не го подминават и почестите на „народната власт“. Удостоен със званието „Герой на Народна република България“, „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“. Кариерата му като военен министър съвпада с времето, през което Тодор Живков овладява напълно партийната и държавната власт в България. Казват, че Джуров е имал много принципни позиции по редица въпроси, но така или иначе негова е ръкописната заповед за изпращането на два наши мотострелкови полка 

в Чехословакия 
през 1968 г.

Решението е взето от Политбюро на ЦК на БКП, но той едва ли е само изпълнител. По негово време Българската армия се изгражда изцяло по съветски образец и става един от най-верните членове на Варшавския договор. Като министър на отбраната Джуров прави много за изграждането и развитието на ЦСКА. По негово време футболният отбор достига на няколко пъти полуфинали за европейската купа. През 1967 г., когато се играе вторият полуфинален мач с „Интер“, изравнителният гол за ЦСКА, който предопределя трети мач и шансове за финала, е вкаран от футболиста Никола Радлев, който играе „ангария в армейския тим – така отбива редовната си военна служба и се води редник. Веднага след мача Джуров слиза на терена, стиска ръката му и заявява: „Поздравявам ви за гола, старшина Радлев!“.     
Скромен в личния си живот, за разлика от други свои съпартизани и съпартийци, Джуров държи на личния пример и изпраща и двамата си синове Чавдар и Спартак във военни училища. Чавдар загива като летец при изпитателен полет, а Спартак не служи по щабовете а на подводница. Дъщерята Аксиния, връстница на Людмила Живкова, никога не поглежда към партийни изяви и постове, занимава се само с научна дейност и днес е уважаван професор. За онези времена беше неизбежно номенклатурата, към която се числеше и семейството на Добри Джуров, да живее по-различно от простосмъртните. Така един новаторски за времето си жилищен блок в „Лозенец“ стана известен като „Джуровия“. Беше построен недалеч от Семинарията, тогава Дворец на пионерите, сякаш младежка носталгия е дърпала някогашния изключен семинарист към това място. Но в целия този блок Джуров и съпругата му Елена имаха само един апартамент, а в друг подобен, в същия вход живееше дъщерята Аксиния, без да се нарушават законите, защото съпругът й беше полковник и началник на ЦСКА.      
През 1989 г. се понесе легендата, че 

„чавдарци“ са
свалили Тодор
Живков

от власт, като най-активна роля са играли неговите верни съратници Добри Джуров и Йордан Йотов. Истините за този вътрешнопартиен преврат ще се изясняват напред във времето, ако въобще някога станат ясни. Изминалият четвърт век показа, че в резултат на заверата от 10 ноември 1989 г. голяма част от довчерашната номенклатура се прероди в капиталисти милионери. Джуров не се вписва в тази кохорта. Той остава военен министър до  1990 година и членува във Висшия съвет на преименуваната Българска социалистическа партия. Снимката на Лилов, Луканов и Джуров, който е и във военна униформа, с големи свещи на Великден 1990 г. в храма „Св. Александър Невски“ предизвика втрещяване сред електората на БСП и ирония сред „сините“. На 10 януари 1991 г. най-дългогодишният военен министър напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот. Умира на 17 юни 2002 г. в София. Изпратен е във вечния му път с военни почести.