Такива бяха времената. Тази фраза на армейския генерал Добри Джуров стана прословута по времето на първите години на промените, когато народът пълнеше площадите и искаше нов живот, справедливост и възмездие за тоталитарните безчинства – лагерите, национализацията, отнемането на земята на селяните под формата на „доброволно коопериране“, присъдите срещу инакомислещите, зловещите истории от Пазарджишкия затвор, където бяха изпращани набедените за политически престъпления срещу комунистическата система.
През 1938 г. става член на БРП (к). През 1937 година е осъден на една година затвор, след което през 1939 – 1940 година е войник в Двадесет и пети пехотен Драгомански полк.
През 1942 година е интерниран в лагера „Кръсто поле“, откъдето успява да избяга. Негова е идеята за създаване на партизански отряд „в устата на вълка“. До 1942 г. въпреки гордостта на Добринище с първия партизанин Иван Козарев, тук-там малки групички от нелегални се крият в горите и по кошарите, като това въобще не смущава властите. Затова решението на Джуров и Тоне Переновски да създадат чета с район Горни Богров – Кремиковци, непосредствено до София, има много по-голям психологически ефект за властите, отколкото шетните на неколцина нелегални в Пирин или край Батак. Джуров записва името си в историята като
партизанския
командир Лазар
който успява от неколцина човека да създаде сравнително голяма партизанска част, преминала през сериозни битки, в една от които той е ранен. С „Чавдар“ е свързано и името на бъдещия Първи в партията и в държавата. Тодор Живков се е подвизавал като Янко, но колкото и да се опитваха след години историци, писатели и режисьори да ни го покажат като партизански командир, неговата функция е била предимно куриерска, за което разказахме миналата година.
Колкото и романтично да ни беше показван преди години 9 септември 1944 г. като „всенародно въоръжено въстание“, истината е, че превратът е извършен от група млади офицери, а
„чавдарци
завземат
столицата“
няколко дни по-късно. Там пък ги посреща и поздравява излезлият кой знае откъде тодор Живков – Янко. В първите години на „народната власт“ те са на ниски позиции. Изкачването им по върховете настъпва чак след 1962 г., когато Живков успява да си разчисти сметките с всички от „старата гвардия“.
Веднага след 9 септември 1944 г. Добри Джуров е произведен в звание „полковник“ и е назначен за началник на Софийското областно управление на „народната милиция“. Това е времето, когато именно „народната милиция“ играе главна роля в подготовката на „народния съд“, както и в „революционния терор“ през първите дни. През 1945 г. Джуров преминава на служба в армията. Ощетогава е започнала подготовката за „разчистване“ на кадровите офицери, които е трябвало да завършат успешното участие на България във финалната фаза на войната.
Верни партийни
кадри
се готвят да заемат местата и по върховете на армията. През 1947 г. Джуров завършва Военната академия „Фрунзе“ в СССР. Командва дивизия, армия, а от 1956 година е заместник-министър на отбраната. През 1959 година завършва съветската Генералщабна академия. Успоредно с това върви и партийното му израстване. От 1958 г. е кандидат-член, а от 1962 година – член на ЦК на БКП и народен представител. От 17 март 1962 г. до 22 ноември 1990 г. Добри Джуров е министър на народната отбрана. Той е заемал най-дълго време длъжността военен министър на България – 28 години, 8 месеца и 5 дни, като достига военно звание армейски генерал. Не го подминават и почестите на „народната власт“. Удостоен със званието „Герой на Народна република България“, „Герой на социалистическия труд“ и Орден „Георги Димитров“. Кариерата му като военен министър съвпада с времето, през което Тодор Живков овладява напълно партийната и държавната власт в България. Казват, че Джуров е имал много принципни позиции по редица въпроси, но така или иначе негова е ръкописната заповед за изпращането на два наши мотострелкови полка
в Чехословакия
през 1968 г.
на Варшавския договор, проведено в България
Скромен в личния си живот, за разлика от други свои съпартизани и съпартийци, Джуров държи на личния пример и изпраща и двамата си синове Чавдар и Спартак във военни училища. Чавдар загива като летец при изпитателен полет, а Спартак не служи по щабовете а на подводница. Дъщерята Аксиния, връстница на Людмила Живкова, никога не поглежда към партийни изяви и постове, занимава се само с научна дейност и днес е уважаван професор. За онези времена беше неизбежно номенклатурата, към която се числеше и семейството на Добри Джуров, да живее по-различно от простосмъртните. Така един новаторски за времето си жилищен блок в „Лозенец“ стана известен като „Джуровия“. Беше построен недалеч от Семинарията, тогава Дворец на пионерите, сякаш младежка носталгия е дърпала някогашния изключен семинарист към това място. Но в целия този блок Джуров и съпругата му Елена имаха само един апартамент, а в друг подобен, в същия вход живееше дъщерята Аксиния, без да се нарушават законите, защото съпругът й беше полковник и началник на ЦСКА.
През 1989 г. се понесе легендата, че
„чавдарци“ са
свалили Тодор
Живков
от власт, като най-активна роля са играли неговите верни съратници Добри Джуров и Йордан Йотов. Истините за този вътрешнопартиен преврат ще се изясняват напред във времето, ако въобще някога станат ясни. Изминалият четвърт век показа, че в резултат на заверата от 10 ноември 1989 г. голяма част от довчерашната номенклатура се прероди в капиталисти милионери. Джуров не се вписва в тази кохорта. Той остава военен министър до 1990 година и членува във Висшия съвет на преименуваната Българска социалистическа партия. Снимката на Лилов, Луканов и Джуров, който е и във военна униформа, с големи свещи на Великден 1990 г. в храма „Св. Александър Невски“ предизвика втрещяване сред електората на БСП и ирония сред „сините“. На 10 януари 1991 г. най-дългогодишният военен министър напуска по свое желание парламента и се оттегля от обществения живот. Умира на 17 юни 2002 г. в София. Изпратен е във вечния му път с военни почести.
