Генерал Гурко – Освободителят на София

Господа генерали и офицери! Има достоверни сведения от разузнавачите на полковник Артамонов, че след падането на Плевен, Сераскерата (турското военно министерство) е дал заповед на Сюлейман паша да се укрепи в София, за да пресече пътя ни на юг. Допуснем ли това, изходът на войната става все по-неясен. Ако чакаме пролетна кампания, пред себе си ще имаме втори Плевен. Затова заповядвам незабавно преминаване на Балкана и атакуване на София!

Това е диспозицията на генерал Гурко пред щаба му и пред командирите на частите от отряда му, отдадена в Етрополе веднага след падането на Плевен на 10 декември 1977 г. Дори сред генералите и офицерите да е имало скептици по въпроса за преминаването на Балкана сред вихрушки и преспи, с цялото въоръжение, артилерията и обоза, никой не възразява. 
Един срещу друг застават двама командири от двете воюващи армии, всеки от които има да изкупува

тежки грешки

от лятото и да доказва себе си. Генерал Гурко се прославя с вихрения си набег от Свищов през Търново и Стара планина, като достига до Одрин. Но това е по-скоро показна демонстрация на сила, която цели да предизвика главно психологически ефект сред противника. Ефектът е обратен. Вместо страх и ужас, той поражда амбиция за реванш. Отрядът на Гурко не може да реши войната и е отхвърлен зад Балкана. 

Сюлейман паша  преминава със силни корпуси през Южна България, опожарява Стара Загора, опустошава Подбалкана и връхлита срещу Шипка. Според някои историци не е било толкова решаващо да мине точно оттам, за да се съедини с обсадения в Плевен Осман паша. Имало е и други проходи, но амбицията е била да се докаже пред падишаха, като помете „гяурите“ от Опълчението. 
Така в края на 1877 г. и Гурко, и Сюлейман имат за какво да са амбицирани. Сюлейман е формирал нови корпуси и бърза към София, в която усилено се строят укрепления, складовете са претъпкани с боеприпаси, на табиите край града се развръщат многобройни модерни крупови оръдия. На Гурко не му остава нищо друго, освен 

да премине Балкана

и да влезе в града преди той да е станал непревземаем. Остава въпросът за пътя на похода през Балкана. Единият вариант е Арабаконак, но той е известен на турците и е силно укрепен. Ако сблъсъкът стане още там, не се знае с какви сили Гурко би могъл при победа да атакува след това самата София. Преходът става по неизвестна коларска пътека, използвана само лятото за кервани и пешеходци. Според някои историци, сведенията за нея, тъй като не е обозначена на никакви карти, руското командване получава от двамина българи, преминали от София през Балкана, за да известят руснаците какво се готви в София. Първоначално щели да ги разстрелят като шпиони, но личният разговор на Гурко с тях решил съдбата им. Както и тази на похода. Двамата били изпратени с руски разузнавачи и офицери от инженерните части да покажат пътеката. И по нея наистина станало зимното преминаване на Балкана, което е

всепризнат
подвиг

в световната военна история. Когато отрядът на Гурко се спуснал при Горни Богров, той се оказал в тила на турските части, групирани за отбрана на София. След кратък сблъсък те се оттеглили на юг, при войските на Сюлейман паша, който така и не стигнал до София. Останала му надеждата за реванш при Шейново, но и тя не се сбъднала. 
На 4 януари 1878 г. генерал Йосиф Гурко е посрещнат в София с хляб и сол и с тържествен звън на камбани. Из града все още димят пожарища, запалени от бягащите турски войски. Но той оцелява въпреки замислите да бъде взривен и изпепелен до земята. Спасяват го двама достойни мъже, чуждестранни консули, за които ще разкажем в следващия брой. Така на 4 януари 1877 г. София, която след 15 месеца ще стане столица на  България, 

осъмва свободна

Йосиф Гурко е роден на 28 юли 1828 г. в Новгород. Потомствен дворянин.  Завършва Императорския Пажески корпус през 1846 г. и постъпва на служба като корнет в Гвардейския хусарски полк. Завършва курсовете на Генералния щаб. Адютант е на император Александър II. Повишен е в звание „генерал-майор“ и член на императорската свита през 1870. Командир е на Гренадирски полк, а от 1873 г. на бригада от II гвардейска Кавалерийска дивизия. Натрупва боен опит по време на Кримската война. През 1876 г. е повишен в звание „генерал-лейтенант“ и назначен за командир на II гвардейска Кавалерийска дивизия 
През Руско-турската война записва името си като освободител на старата столица Търново, на София, Пазарджик и на други градове. Отново превзема Одрин, но вече през февруари 1878 г., с което 

пътят към
турската столица
е открит

Има голяма заслуга за превземането на Плевен. През октомври 1877 г. е назначен за командир на Кавалерийския корпус. Превзема с. Горни Дъбник и с. Телиш, с което се прекъсват снабдителните линии на обсадената в Плевен Западна османска армия на Осман паша и се затваря блокадният пръстен, организиран от генерал Тотлебен, довел до падането на града.
След Руско-турската война Йосиф Гурко е провъзгласен за граф и получава множество отличия. Става генерал от кавалерията. През 1879-1880 г. е губернатор на Санкт Петербург. През 1894 г. е повишен в най-висшето военно звание „генерал-фелдмаршал“. Член на Държавния съвет. Умира на 28 януари 1901 г. в семейното си имение Сахарово, което днес в рамките на град Твер. Парадоксите на времената и на историята превръщат завинаги генерал Гурко в освободител и светла личност за българите. Но 

в паметта на
полския народ

той е нещо като Сюлейман паша за българите. При император Александър Втори потушава жестоко Варшавското въстание. При наследника му – Александър Трети се прославя пред двореца в Санк Петербург като един от най-яростните военни, налагали насилствено руското влияние в Полша. Разделената през 1764 г. между Русия, Австро-Унгария и Германия Полша се бори за своята държавност чак до 1918 г. Колкото и парадоксално за християните да звучи, но през 19-и век в Османската империя е съществувал полски военен корпус, наричан Казак-алай, командван от граф Михаил Чайковски, приел името Садък паша. Поляците са се надявали да участват с оръжие в поредната война между Турция и Русия, която, макар и с помощта на ятагана, да им донесе свободата. Напразно.