От Де Гол до Дьо Фюнес под едно кепи

Какво свързва полицейските комедии на Луи дьо Фюнес, Американската гражданска война, генерал Де Гол, Кримската война и Френския чуждестранен лугион? На пръв поглед – нищо. На втори, при по внимателно взиране, човек ще открие онази емблематична шапка с къс цилиндър и козирка, превърнала се преди всичко в емблема на френския униформен живот. 

Тази шапка се нарича кепи 
и няма нищо общо с нашето войнишко кепе, освен по близкото си звучене. Кепи (фр. kеpi или швейц.-нем. kаppi идва от лат. cappa – шапка) представлява род фуражки с нисък твърд цилиндър с околожка и широка, но не много дълга права козирка.
Като правило, във Франция тя и до ден- днешен се явява елемент от униформата на шофьори, кондуктори, контрольори, полицаи и жандармеристи заради наличието на козирка, прикриваща лицето от въшните въздействия и нисък цилиндър, на който може да се закрепи ясно различима кокарда. Кепито е удобно и с това, че може лесно да се сваля и слага на главата. Понякога на униформените кепита може да се види кант с различни обозначения на връхната част на цилиндъра.
Смята се, че кепито се е появило в армиите и средните учебни заведения на Франция и Русия през ХIХ в. То е било и на „въоръжение“ в руската армия от 1862 до 1881 г. с название „шапка по нов образец“. До 1870 г. е и униформена шапка на учениците от класическите гимназии и реалните училища в Руската империя.
В Европа обаче този вид шапка най-вече се асоциира с Чуждестранния легион и
портетите на генерал Де Гол
В Северна Америка кепито, декоративно „смачкано“ отпред над козирката, се асоциира най-вече с униформите на войниците от Гражданската война и от двете страни на конфликта.
Кепито обаче си остава най-разпространената шапка във Френската армия. Неговият предшественик се появява през 1830-а, още в първите етапи на окупацията на Алжир, като представлява цяла серия от леки шапки, наричани Casquette d'Afrique. Те били предназначени да заменят по-тежките, покрити с кожа шако от Наполеоновите войни, за които в. „Българска армия“ вече писа в миналите броеве.
Като по-лека и комфортна шапка, кепито било предназначено за челните редици на пехотата като сервизно и всекидневно облекло, докато на практика шакото останало само в парадната униформа.
През 1852-ра новата шапка била приета и като кампанийна, и като отпускарска в различните парадни и бойни униформи на подразделенията. Козирката била предимно квадратна и твърде продълговата и извита като патешка човка.
Отначало

кепитата нямали подбрадник

Впоследствие дизайнът бил редуциран и им поставили подбрадник с декоративни копчета.
Кепито, което станало популярно извън Франция по време на Кримската война, било прието в различни форми и вариации в другите армии след 1860-а. През 1870-а, когато войниците били мобилизирани във Френско-пруската война голям брой френски войници отказвали да носят в боя тежките си кожени шака и ги захвърляли в окопите.
Император Наполеон III е този, който с официална заповед „демобилизирал“ пехотното шако от активна служба и го заменил с кепи на 30 юли 1870-а. През 1876-а новият модел се появил с кръгла козирка, предназначена за сухо време, която се заменяла с квадратна, когато завали. Моделът използван в Първата световна война бил по патент от 1886-а, с отвори за вентилация.
От 1900 година кепито станало стандартна шапка на повечето части във Френската армия (заедно с червените панталони от периода 1829-1914) символ на френския войник. То се появило и в парадната униформа (с различни орнаменти и оперение) и във всекидневни версии. Офицерските чинове били демонстрирани от
златни и сребърни ширити върху цилиндъра
или козирката. Кавалерията нормално носела шака с оперени елементи, червени кепита със светлосиня лента. Френските генерали и до днес продължават да носят парадните си кепита със златни дъбови листа, бродирани на околожката.
През 1914-а, в Първата световна война, твърде ярките цветове на шапките били заменени от сивосини по примера на Чуждестранния легион и другите Северноафрикански подразделения, които носели шапки в цвят каки на бойното поле, за да не се превърнат в лесна мишена. 
След войната кепитата си останали „на въоръжение“, но само в мирно време, като никога не се появили в униформите нито на армията, нито на флота. Френската национална полиция носи своите тъмносини кепита от 1982-ра, възприела по-нисък вид цилиндър, за да не ги свалят полицаите, когато влизат в превозните си средства. Френските митничари и жандармеристи още носят техните кепита в официални случаи.

Чуждестранните легионери са лесни за разпознаване по бялото им кепи (kеpi blanc), което носят, но само в строя. Цветът на баретата в Легиона е зелен (bеret vert), а значката им (insigne bеret), те носят като всички останали във френската армия – отдясно. Тази значка представлява гербът на легиона – граната със седем огнени езика.

Наред с бялото кепи тя е символ на митичния Чуждестранен легион, в който през годините преминаха и продължават да служат десетки незнайни наши сънародници.