Бригаден генерал Петьо Мирчев, командир на 24-а авиобаза: Макар и с ограничен ресурс, успяхме да съхраним способностите си и изпълнихме всичките си задачи през 2015 г.
– Не бях се замислял, но наистина – да. Да кажем, че за базата е хубав коледен подарък. Защото очаквахме от доста време един вертолет Ми-24 да бъде ремонтиран и да влезе в нашия строй. Очаквахме го още от 2014 година, след това – от пролетта на 2015-а, но имаше проблеми, които са извън нашата компетенция. В крайна сметка това се случи и на 30 ноември м.г. вертолетът прелетя в авиобаза „Крумово“.
– Започнахте ли възстановяването на летателната подготовка на този дълго чакан вертолет?
– Още преди заводските изпитания беше проведен методически съвет в авиобазата под председателството на заместник-командира на ВВС бригаден генерал Анатолий Кръстев. На него бяха обсъдени редът и методиката, както за заводските изпитания, така и за приемането и последователността за възстановяване на летателната подготовка на Ми-24. Наложи се по-детайлно обсъждане на екипажи, тъй като се получи прекъсване на подготовката от почти 6 години – без един месец. След като получихме вертолета, на него се изпълниха различни мероприятия от инженерно-техническия състав. И от 10 декември започна възстановяването на летателната подготовка на определените екипажи.
– Вече може ли да се каже, че летят и четирите типа вертолета?
– Да, отново във войсковия район „Крумово“ на 24-а авиобаза летят и експлоатираме вертолетите Ми-17, Ми-24, „Кугар“ и БеЛ-206. Макар и засега да е един Ми-24.
– Има ли летци от авиобазата с по-дългогодишен опит на Ми-24?
– Това е началник-щабът на авиобазата полковник Иван Николов – пилот с най-голям опит и нальот на този вертолет. Той е и основен инструктор при възстановяването на подготовката.
– През миналата година и лятото, и зимата бяха „горещи“ за авиобазата. Имате ли подготвени нови екипажи за дейностите в помощ на населението?
– Наистина 2015 година беше много динамична, но… като всяка друга година. Имаше утежнена обстановка през зимата и участвахме в спасителни операции, а след това през лятото и през есента гасихме пожари. Поради ограничения ресурс на Ми-17 не успяхме да подготвим нови хора за гасене на пожари. Към края на годината подготвихме трима нови командири на екипажи, които присвоиха първи клас, но на „Кугар“. Реално те през 2015 година не участваха в такива задачи, но се надявам през тази година постепенно да бъдат въвеждани.
– Достатъчна ли е подготовката на младите летци?
– През 2015 година приключи поредният курс на БеЛ-206. На този вертолет се обучават младите летци. За съжаление, пак не успяхме да направим това, което беше като идея – да им се даде достатъчна подготовка. Затова от тази година предвиждаме да се извърши един подбор от пилоти от випуските 2013, 2014 и 2015 г., на които наистина ще им бъде планирана една интензивна летателна подготовка. И амбицията е в рамките до 3 години те да бъдат подготвени до ниво 2-ри клас. След което ще могат да летят като командири на екипажи на Ми-17, „Кугар“ и Ми-24.
– При нас осигуряването на тази приемственост не е чак толкова по-добре. И това е поради факта, че подготвените ни хора в момента изпълняват всичките задачи по третата мисия на Въоръжените сили и носят дежурствата за аварийно-спасителното осигуряване. Всички те са навършили правото за пенсиониране. И при едни неблагоприятни условия за вбъдеще хората ще си подадат рапортите и ще напуснат редовете на Българската армия. Особеното при нас е, че когато дойде един нов пилот, първо той минава като втори пилот в състава на екипажа, за което му трябва да натрупа малко опит. След което започва неговото обучение и подготовка за командир на екипаж. Това отнема време и поради тази причина на 6-ата – 7-ата година той може да бъде обучаван за командир на екипаж. Към момента, ако опитните хора си тръгнат, има една групичка от летци, които подготвяме евентуално за осигуряване на тази приемственост, но те са недостатъчно. И затова сме решили през тази година младите пилоти наистина да бъдат интензивно подготвени. И по този начин се стремим да осигурим тази приемственост между поколенията.
– Осъществихте ли замислените новости при морската подготовка?
– Ние провеждаме морска подготовка два пъти в годината – в късната пролет и в началото на есента, и така не допускаме прекъсване. В противен случай се изискват много повече ресурси за нейното възстановяване. И затова, с цел икономия на ресурси морската подготовка през пролетта на м.г. я провеждахме от летище „Крумово“ с изпълнение на задачи в Бургаския залив. През есента летяхме от Балчик и пак я извършихме в рамките на един-два дни. Но целите ги постигнахме. Започнахме и обучение на млади командири на екипажи, но за съжаление не можахме да я изпълним до края на Ми-17 пак поради недостатъчни ресурси. Новото е, че за първи път с Ми-17 стреляхме по морска цел с НУРС (неуправляеми ракетни снаряди).
– Как премина националната сертификация на самолет „Спартан“?
– Тя се проведе в началото на септември м.г. Мога да потвърдя, че премина успешно. Положени бяха доста усилия, но, разбира се, имаше и забележки, които в процеса на работа бяха отстранени. Крайната оценка е добра.
– Бихте ли сравнили миналогодишния нальот с предходната 2014 година?
– За съжаление, през 2015 година изпълнихме по-малък нальот от този през 2014 г. Но като задачи успяхме да съхраним това, което беше планирано в началото на годината. А по-малкият нальот е поради редица причини и най-вече те са свързани със състоянието на авиационната техника. В началото нямаше договор за интегрирана логистична поддръжка с Airbus helicopters, но след неговото сключване започна интензивно да се лети на „Кугар“. Горивата, макар и със затруднение, се осигуряваха. Но през цялата 2015 година не е имало задача, която ни е спусната и да не я изпълним.
– Може ли да обобщите – каква беше 2015 година за авиобазата?
– Беше динамична, както всеки път, както всяка година. За мен най-важното е, че въпреки тези ограничения на ресурси, въпреки състоянието на авиационната техника успяхме да съхраним способности. И с приемането на Ми-24 ще придобием нови способности. Ние поддържаме способности по стрелба по наземна цел с Ми-17. Но с Ми-24 нашите способности се увеличават с това, че вече можем да въздействаме върху морска или наземна цел, или подвижна малка цел, не само с НУРС, а и със стрелково въоръжение като картечница и оръдие, и най-важното е – и с управляеми ракети, които са доста по-точно оръжие от НУРС. И ако използваме опита от предишни години, Ми-24 се явява като едно много добро средство в последно време срещу терористични заплахи, предимно от самолети.
– Какво имате предвид?
– Много често за терористичен акт се използват и по-малки самолети, които са трудно откриваеми и трудно се въздейства върху тях с изтребители. А Ми-24 е много подходящ срещу малки самолети, балони, аеростати или делтапланери. Още повече, преди години тези вертолети са носили такъв тип дежурство – за борба с малоскоростни въздушни цели. Имаме инструктор – полковник Иван Николов, и екипажи, които са определени да летят на този вертолет. И аз съм амбициран тази година да възстановим подготовката за атаки по въздушна цел. За мен най-важното е това, че успяхме да съхраним хората, като най-важен капитал, и способности и авиационна техника, макар и с ограничен ресурс. Не допуснахме инциденти и съхранихме духа на авиобазата.
– Какви са очакванията ви за 2016 година?
– За 2016 г. повече нальот не очаквам. За мен по-важното е в рамките на този ресурс, с който разполагаме, и количеството на гориво, което ще ни бъде отпуснато, така да бъде планирано всичко, че да постигнем по-ефективни резултати. Да се определят млади пилоти, които са в началото на своята кариера, и да им се планира достатъчно количество нальот, за да бъдат подготвени за две-три години. Другото, което очаквам, е да получим ремонтиран Ми-17. Има индикации да се търсят средства за ремонт поне на още един-два Ми-17 и съответно един-два Ми-24 за 2017 г. Ми-24 няма да бъде единственият ремонтиран вертолет, това е само началото. И още – да успеем да подготвим хора, които постепенно да заменят ветераните за основните видове подготовки. Надявам се за една по-успешна година във всяко едно отношение.
– Възможно ли е авиобазата да получи вбъдеще и нови вертолети?
– В момента в базата имаме достатъчно като типове вертолети, не като количество. За всичките задачи, които базата изпълнява, за тези способности, които базата трябва да притежава, имаме достатъчно добри вертолети.
Бел-206 е за подготовка на млади пилоти и разузнаване от въздуха. „Кугар“ е вертолет от ново поколение, с модерна авионика. Ми-17 е „работният кон“, идеалният вертолет за гасене на пожари, използва се в цял свят. Ми-24 е един от най-успешните и до ден-днешен един от най-бързите вертолети, с мощно въоръжение. Не искаме нови вертолети, а тези, които имаме, да се поддържат в летателна годност. Да се намерят средства за възстановяване на летателната годност и на Ми-24, и на Ми-17, защото те са вертолети, доказали са се на практика. Да има и договори за интегрирана логистична поддръжка на „Кугар“ с Airbus helicopters, и за Бел-206. Да постигнем едно съотношение 70-80 процента на изправни към неизправни вертолети и това ще бъде перфектно. И ще изпълняваме без напрежение всичките си задачи.
