Доскоро не можехме и да си представим празника, който авторката на „Пипи Дългото чорапче“ ще ни подари с още една своя, неизвестна доскоро книга. Приказно е и самото откриване на тетрадките с ръкописа на тавана в дома й в стар кош за пране. Явно, оставени там след написването на последните им страници след Коледата и в навечерието на Новата 1946 г. Астрид Линдгрен я започва като „Дневник от годините на войната 1939-1945“. И така м.г., за 70-годишнината от края на този кошмар за света, „Ако светът не беше лудница“ стана част от спомнянето на онова време в Европа.
На български това заглавие е в превод на Живка Колева, издателство „Пан“. Когато Астрид Линдгрен започва своя дневник, не е била още авторката на „Пипи“, дори не се е смятала сериозно за писател. Усещала е отговорност да опише събитията. Тогава по образование е секретарка, която войната заварва в адвокатска кантора.
Предизвикателството идва, когато тя постъпва в секретен отдел за контрол върху кореспонденцията- цензура върху писмата, за да не се „пропускат“ важни за сигурността на Швеция факти. То й открива невидим за обикновения швед свят, информацията за който стига до обществото чак след края на военния кошмар. Тя не пропуска новините по националното радио, редовно чете и изрязва важни вестникарски информации от всички фронтове.
Някой ще 
се сепне – а какво правят в записките менюто й за Коледа и Нова година или за някой празник… Писателката, за която домът и семейството са крепост, разказва как се запасява с продукти и след всяко описание ожалва децата в държавите, сринати от бомбардировките. Да, тя не е политик, но за войната и скритите й механизми тя има поглед на наш съвременник. Приема неутралитета на Швеция като Божия благодат, но и разбира отговорността й да приема и се грижи за бежанци от Норвегия, Полша, Дания и Финландия. И всичко това – предадено с модерен изказ. „Господ да помага на нашата бедна, обзета от безумие планета!“, пише в най-тежките моменти Линдгрен.
Ние мислехме, че знаем всичко за тази талантлива писателка, с чийто книги са израснали поколения, казва голямата скандинавистка проф. Вера Ганчева. Но ето, пред нас е един свят, монтиран като на кино, в който „малкият“ човек дръзва да анализира и назове нещата от Голямата политика. Направо си помечтаваш дали в някой друг кош за пране няма някой друг забравен ръкопис…
