Баретата – едва ли има друга шапка, която да обединява две толкова различни сфери в живота – тази на изкуството и отбраната. Защото тази уникално удобна шапка се е превърнала както в символ на писателите и художниците, така и на военните.
Археологическите разкопки демонстрират, че шапка, подобна на баретата, се е носила още в Бронзовата епоха от цяла Северна Европа до древен Крит и Италия – от минойците, етруските и римляните.
За първообраз на съвременната барета се счита келтската традиционна шапка. В средните векове баретата получава широко разпространение, както в цивилните среди, така и в армията. За това съдим от миниатюрите в старата книжнина. В епохата на късното Средновековие се появяват кралски укази, в които баретата фигурира като неизменна част от военната униформа.
Популярността на баретата в Европа съвпада с появата на трикорна, за който в. „Българска армия“ вече писа, в средата на XVII век. Барети по онова време са носили едва няколко военни подразделения (Шотландския бретански полк и Швейцарската гвардия на папата). Но баретата била разпространена по това време и в страната на баските в Испания и във Франция. На италиански баретата така и се нарича – basco. В областта Бретон, Франция, тя била традиционен елемент от облеклото на рибарите.
„Прераждането“ си баретата преживява по време на Първата световна война. Според някои данни френските танкисти започнали да носят различни версии на меките баски барети, малки или по-големи както в строя, така и при изпълнение на специални задачи. Официално в своите униформи я въвеждат и танковите, и няколко технически британски подразделения.
Тласък на широкото военно потребление на баретите дала именно Великобритания, едва ли не още с появата на танковете. Танковият персонал, зает с обслужването и управлението им, я предпочитал, за да не си удря главата във 
вътрешността на корпуса, вместо фуражката, която била твърде неудобна. Те обръщали фуражките си с козирките назад и въпреки това ги цапали моментално с маслени петна. Обикновеният кожен шлем на танкистите бил, общо взето, неудобен, да не говорим за каските.
През май 1918 г. генерал Хю Елес и полковник Фулер, намиращи се в областта Бермикут, обсъждали бъдещето на Танковия корпус в английската армия и съответно формата на дрехите. В Бермикут по същото време бил разквартирован френският 70-и полк Алпийски батальон, и Елес предложил като вариант да се използват техните черни барети. Черният цвят бил избран не на последно място и заради неговата практичност – по него не се забелязвали маслените петна. Елес, който бил пропагандист на баретите в своята армия, посочил и още един аргумент – по време на маневри баретата била удобна за спане, а също – и за подшлемник
След продължителни дебати в Министерството на отбраната черната барета била официално одобрена с указ на Негово Величество от 5 март 1924 г.
Черната барета си оставала изключителна привилегия на Кралския танков корпус доста дълго време. Черната барета станала символ на бронетанковите 
части по цял свят. Черните танкови барети били разпространени практически навсякъде – в Германия, СССР, САЩ.
Втората световна война придала на баретите нова популярност. Англйските и американските разузнавачи, проникващи дълбоко в тила на германците във Франция бързо оценили удобството на баретите, особено в тъмните им разцветки – под тях било удобно да се крие косата, защитавали главата от студа, изпозвали ги като подшлемник за каските и т. н. Някои английски части въвели баретата като униформена шапка на своите подразделения и войски. Така например SAS, специалната антидиверсионна служба, чиито части обаче се занимавали също с диверсии и разузнаване в тила на врага, си избрали барета в ръждивокафяв цвят. Британските парашутисти си избрали барета в малиновия цвят, която моментално придобила прозвището Вишнята (cherry berry). Оттогава нататък малиновият цвят станал неофициален символ на военните парашутисти почти по целия свят. Британските командоси, а също и морските пехотинци експериментирали с барета в зелен цвят.
В наше време баретата е униформена шапка на почти всички армии по света. Цветът на баретите се явява като отличителен знак и гордост за подразделенията с особено назначение (десантни, щурмови, разузнавачи, антитерористи). В същото време баретата е една от любимите шапки и на различни неформални и паравоенни обединения по света.
Интересен факт е, че синият цвят на баретата в СССР бил въведен в 1968 за заблуда на гражданите и армията на Чехословакия. По време на десанта те се заблудили, че от самолетите излизат миротворци от „Сините каски“ на ООН.
В много страни по света наред с фуражката в бойната и парадната униформа военнослужещите от сухопътните войски носят барети, а във ВВС – пилотки. В САЩ (до 2001 г.) е точно обратното, но от 15 години насам баретите са въведени за всички родове войски. От 2011 г. не се използват в полевата форма.
