Близо век и половина, след като позорно се спотаи, когато край нея премина Ботевата чета, сега Враца най-сетне въстана. Тогава, преди 140 години, градът мълча зад притворените кепенци, докато Войводата го призоваваше да го последва към Околчица. Днес, пред паметника на същия този Войвода, Враца не поднася целофанени венци и не държи казионни речи, а надигна глас за правосъдие, законност ред и справедливост.
Страшното е, че не е само тя. Не са трима, петима, сто. Целият храм на Темида вече твърде осезателно вони на „гнили ябълки“. Трагедията във Враца още веднъж доказа това. Едно 18-годишно момче, вижда се на снимките и на кадрите, е буквално убито с юмруци и ритници. Врачанските обвинители казват – лека телесна повреда. Ако не беше бунтът под Околчица сигурно и тази зловеща случка щеше да отлети незабелязано в миналото. Може би, както каза един врачански лекар, повел хората на протест, ще дойдат от София едни известни адвокати, баща и син, които винаги много успешно защитават убийци. И при обвинение за лека телесна повреда какво ли би очаквало двете 120-килограмови „понички“, освен благодушна присъда.
Но Враца въстана и подпали чергата на главния прокурор. Както предния ден, обвинението беше за „лека телесна повреда“ и за „непредумишлено убийство“, няма и 24 часа по-късно то стана за „умишлено убийство“. Рано е да се ликува за възстановена справедливост. Промяната на обвинението е по-скоро акт на паническо бързане от страна на прокуратурата да тушира народното недоволство отколкото готовност за реално отстояване на обвинението. В момента се затварят устата на хората. Пък до присъдата на Окръжния съд – ще видим. Видя се каква е неговата нагласа с определянето на мярката за неотклонение на Поничките домашен арест.
Драстичната разлика в двете обвинения от прокуратурата оправдаха с липсата на много доказателства при повдигането на първото. На всеки е ясно, че прокурорите са перфектни юристи и винаги могат да те обвинят по един или друг начин. Зависи от много неща. Явно в града под Околчица тези Понички са някаква местна значимост. Или имат силни покровители. Защото нормален човек, с респект от закона и неговата строгост, едва ли, колкото и да е ядосан, ще бие до смърт. Едва повдигнал обвинението, окръжният прокурор се възмутил, че гражданските протести пречат на обективното разследване. Направил го в един сайт, за чийто собственик дори кметът Калин Каменов казва, че е от местните велможи и е подложил на рекет самия градоначалник. Значи има нещо много гнило в града, който чества Ботев на всеки 2юни. Щом кметът говори за местни „велможи” а прокуратурата повдига мижаво обвинение на убийци. Пожарната акция на Цацаров да изпрати във Враца над 20 висши прокурори не само не намалява напрежението, а още повече показва, че Темида е болна, щом може за едно и също престъпление да се мята от почти оправдателно обвинение до искане за доживотен затвор. Но още в деня, когато беше променено обвинението срещу двамата братя-бабаити, в прокурорските обяснения се прокрадна тайнствен бокс, с който убитият Тодор бил слязъл от колата си. Бокс на местопроизшествието няма намерен. Не е открит и в някои от свидетелите. Но пък двамата убийци го видели на ръката на момчето, а пък и по лицата и телата им имало следи от удари с такъв предмет. Веществено доказателство няма. Но пак замирисва от склада с „гнилите ябълки“. И на какво – май на неизбежна отбрана и превишаване на нейните предели. Тодор ги „трепал“ с хладно оръжие – бокс, а те се защитили, като отвърнали с няколко кротки шамара и той пък взел, че умрял. Сега даже ровичкат дали не е имал сърдечно или друго заболяване. Стреснал се и… издъхнал. Той имал оръжие, макар, че никъде не е намерено, документирано, съхранено. Те били с голи ръце. От няколко прошумолели адвокатски мнения вече се усеща полъхът на провала на обвинението в умишлено убийство, ако прокуратурата я кара, както в първоначалния си вариант. Адвокатите веднага казват – двамата братя не са и подозирали, че ще се срещнат с момчето, камо ли да са замисляли убийството му, да са влизали в сговор и да са извършвали предварителна подготовка за това. Пък и трябва да се види – как точно са го удряли, къде, с каква сила. Прокуратурата се кълне, че е променила позицията си, след като й били предоставени допълнителни доказателства и медицински експертизи. Ами защо не изчака трите денонощия прокурорски арест, да събере нужните доказателства, поне първоначалните, а само часове след убийството се произнесе за леката телесна повреда? Не беше ли това опит за умишлено предрешаване на казуса и като резултат – другите „гнили ябълки“ отново вдигнаха Враца на бунт. С решението на съда на първа инстанция мярката за неотклонение за двамата убийци да бъде само „домашен арест“. Единият от тях дори вече е набрал смелост и вместо да крие, като други свои побратими, лицето си от камерите, застава пред тях и разказва как Тодор едва ли не ги бил пребил с бокс, а те не са го докоснали. Повторните експертизи показаха над 30 удара по тялото на момчето. В първоначалните те не фигурираха…
Силно мирише на гнило от склада с ябълките, пардон, от храма на Темида? Не само ще мирише, но и ще вони, след като в същия ден, в който Враца се събираше на масов протест, а Цацаров пращаше „пожарни команди“ под Околчица, пак от този храм се понесе някакъв несвестен компромат. Че премиерът Борисов имал агент във ВСС, който му докладвал с есемеси по време на самото заседание, дали ще го викат, или не по техните вечни измислени скандали, последният наречен „Двете каки“. Е, той им отиде на крака. За да им каже, че както той не може да ги привиква в Министерския съвет, така и те не могат да се разпореждат в изпълнителната власт. И докато в склада с „гнилите ябълки“ се върти поредната завера, Враца чака справедливост. От кого? От „гнилите ябълки“?
Кожухът на Андрешко
Сега действащият наш наказателен кодекс съвсем заприлича на герой на Елин Пелин, илюстриран от Борис Ангелушев. Кожухът му – кръпка до кръпка. То няма и как да е по друг начин, след като скоро този тъй важен документ навършва половин век.
В това е бедата за пострадалите и златната възможност за магистрати и адвокати при решаването на казуси, които имат чисто нови измерения, но, няма как, тe се гледат по членове и алинеи – вехтории, от 1968 г. Там няма особено богат избор за тълкуване на убийството. Има замисъл, подготовка или сговор с друго лице – умишлено. Двама бабаити убиват едно 18-годишно момче на улицата за минути. Няма ги онези юридически атрибути – става непредумишлено, по непредпазливост. Този кодекс е за времената на кримките на Павел Вежинов и на Богомилрайновия инспектор Петър Антонов, който много обичаше дъждовните нощи. Лелята имала злато и накити от „онова време“, мъжът на племенницата разбрал и отровил старицата. Сюжетчета. Но днес времената са до жестокост сурови. И едно такова зловещо убийство като това във Враца вече трябва да се тълкува като категорично умишлено. С крайно високо наказание. Защото сега съществува съвсем основателен риск предизвиканото от народното недоволство второ обвинение да бъде оборено съвсем законно от адвокатите. Време е за нов, актуален и траен Наказателен кодекс!
