Едва ли има, или е имало някога по-популярна униформена шапка от фуражката. Тя си остава един от най-емблематичните символи на силовите органи и държавата повече от два века.
Исторически фуражката произлиза от кивера, чието тежко кожено тегло и неудобна висока форма европейските армии постепенно захвърлили в окопите на забвението докъм средата на XIX век и киверът постепенно се смалил до съвременната форма на фуражките.
Русия е първата държава, която въвела фуражките в униформата, а нейният пример без изключение бил последван от целия свят. През 1811 г. император Александър I издава специален указ, с който въвел фуражките в своята армия. По време на Наполеоновите войни цяла серия от ранни фуражки били „на въоръжение“ в руските войскови части. Но империята захвърлила фуражката си за кратък период, някъде през втората половина на 19-и век за вид шапка, подобна на американските от Гражданската война. Фуражката обаче скоро се завърнала.
Версията й без козирка във флотата получила името „безкозирка“ у матросите. Крепостните селяни носели почти идентични на козирката шапки, наречени „картуз“ (каскет), които се отличавали от фуражката само по по-високата околожка.
Фуражката претърпяла втори кратък удар по имиджа си след 1917 г., когато Червената армия я заменила с островърхата шапка, наречена „будьоновка“, а малко по-късно и от версията на руското кепе 
В Русия още през XIX век започнали да поставят на околожките кокарда или емблема, обозначаваща рода войска, към който принадлежал притежателят й. На козирката били разполагани и други отличителни знаци, а на връхната част нерядко й надявали бяло покривало.
По време на Наполеоновите войни Австро-Унгария взаимства фуражката от руската армия като по-евтин и удобен вариант на кожените кивери. Фуражката печели бърза популярност сред „фрицовете“ заради удобството и по-лекото си тегло – опозиция на тромавите бикорни и кивера. През Бидермайерския период (1815–1848) фуражките стават универсална униформена шапка за немските и австрийските войски, като тя се превърнала в предпочитана мъжка шапка и за цивилното население. Пруската армия е първата, която въвежда куртките в полевото облекло.
През 1846 САЩ въвежда фуражката в униформата на войската си. това се случва по време на Мексиканската война, тъй като шакото било твърде неподходящо за горещия мексикански климат. През 1856 фуражката била приета и в строя на низшите офицери от Британската кралска флота.
През 1935 нацистите представят фуражката като част от новите униформи, проектирани за т. нар. „модерна война“.
На мястото на кокардата бил поставен нацисткият орел, а за бронираните части, SS и Гестапо в тази роля влиза мъртвешката глава. По време на кампания офицерите често сваляли теления обръч на фуражката, от което тя придобивала смачкан, леко „каскетен вид“, за да напомня на старите „трошачи“, както наричали австрийските фуражки от Първата световна война.
Фуражките често имат армиращи съставки – железен обръч за запазването на формата й, както и ватени подплънки за уплътняването на връхната й част. Другите принципни компоненти са околжката и отличителните знаци – кокарда или бродерия, отличаваща ранга. Козирката най-често е кръгла, обикновено в контрастен цвят от околожката или връхната част. Почти навсякъде
В Британската армия всеки род войски носи различна кокарда. В американската войска различни значки, обикновено звезди, демонстрират старшинството в ранга. Фуражката е толкова популярна, че
дори е навлязла в народната митология на съновиденията. Гадателите тълкуват появата в съня ви така: „Носите ли или видите насън фуражка, предстои ви случайна среща със стар приятел“.
Според това накъде е килната фуражката на старшината в нашата мила родна казарма, на времето войсковият състав гадаеше за настроението му. От царско време в Русия се пее популярната песен „Фуражка, милая…“, която е позната на българския зрител от филма на Никита Михалков „Сибирския бръснар“:
