космическия път на човечеството са свързани с едно име – Сергей Корольов. Той е главният конструктор на руската космическа техника, бащата на практическата космонавтика в СССР.
Преди половин век, на 14 януари 1966 г. приключва земният път на Корольов. Той умира от сърдечна недостатъчност, броени дни след като навършва 59 години. Животът му е изпълнен с дръзновение и гениални постижения, но и с драматизъм и върхови изпитания.
Благодарение на научно-практическата гениалност и организаторските умения на Корольов Съветският съюз става водеща космическа нация и печели надпревара със САЩ в първите години на овладяването на Космоса от човечеството. След смъртта на главния конструктор обаче СССР започва да изостава, а Щатите вземат преднина.
Сергей Корольов е роден на 12 януари 1907 г. в Житомир в семейството на учители. Още като юноша проявява интерес към самолетите и авиацията. На
Но небето не стига за амбициите му. Още тогава се увлича от възможностите за реактивни полети в стратосферата. Включва се в Групата за изучаване на реактивното движение (ГИРД), разработва и участва в изстрелването на първите съветски балистични ракети с течно гориво. Работи в Реактивния научноизследователски институт, където е заместник на директора Иван Клейменов, като създава крилати ракети.
По това време в СССР обаче са в ход масовите сталински репресии, известни като „чистки“. Те достигат и до института, в който работи Корольов.
Животът на Сергей Корольов е изпълнен с дръзновение, несгоди и гениални постижения
Арестуват го на 27 юни 1938 г. с обвинение във вредителство и го осъждат първоначално на 10 години затвор (намалени по-късно на 8 – б. а.), след като е бил и в списък на подлежащите на разстрел. Всъщност той има по-голям късмет от създателите на системата за залпов огън „Катюша” – Иван Клейменов и Георгий Лангемак. Те са разстреляни, защото се смятало, че дейността им се покровителства от ликвидирания при чистките маршал Михаил Тухачевски.
Корольов е изпратен в лагер на Колима. Там попада в среда на свои колеги от Реактивния институт. Сред тях са бъдещият заместник на Корольов – Леонид Воскресенски и Валентин Глушко, който по-късно става генерален конструктор на комплекса „Енергия – Буран“ (руската програма за кораби за многократно използване – б. а.).
По късно Корольов отбягва да говори за времето, прекарано в лагера. Според руски медии той споделя пред съпругата си, че там е бил подложен на такъв „разпит“, че следовател му счупва челюстта.
По собствените му признания обаче престоят в лагера го прави за цял живот скептик, циник и песимист. Космонавтът Алексей Леонов, който е първият човек, излязъл в открития Космос, казва за Корольов: „Той никога не беше озлобен. Никога не се оплакваше, никого не проклинаше, не ругаеше. Той нямаше време за това. Разбираше, че озлоблението предизвиква не творчески порив, а угнетяване“.
През 1940 г. е преместен в конструкторски бюра от затворнически тип последователно в Москва и Казан. Дава му се възможност да се отдаде изцяло на работата си – да конструира самолети и ракетни двигатели. Предсрочно го освобождават през 1944 г., но е реабилитиран чак по Хрушчово време – през 1957-а.
Съветският съюз излиза от Втората световна война като победител, но технологично е изостанал от Запада и е разорен от бойните действия. В ракетно-космическата област предимството е изцяло на страната на американците, които привличат за работа създателя на германските ракети „Фау-2“ Вернер Фон Браун, заедно с негови сътрудници, и взимат от Германия елементи за строителството на ракети, както и техническа документация.
През есента на 1945 г. Корольов посещава германския полигон „Пенемюнде“. Две години по-рано – през февруари 1943 г., там по време на изпитания
В „Пенемюнде“ Корольов се запознава с опита на германците по създаването на ракети. Преди това през полигона са минали американците и са извозили всичко по-интересно. Но все нещо е останало. Корольов доставя в СССР 150 турбини, графитни елементи за управление и друго оборудване. Освен това британците канят руските си колеги на демонстрационното изстрелване на трофейна ракета „Фау-2“.
Обогатен с конкретни практически впечатления за всички етапи от създаването до изстрелването на ракети, на следващата година Корольов оглавява конструкторско бюро в Подмосковието. На учените е поставена правителствена задача да разработят ракетно оръжие, аналог на „Фау-2“ с материали, произведени в съветски заводи.
Работата закипява с пълна сила, а Корольов действа с размаха на гениален конструктор и способен организатор. В кратки срокове започват изпитанията на ракетата Р-1, която е аналогът на „Фау-2“ и през 1950 г. тя е приета на въоръжение. Така Съветският съюз скоростно започва да наваксва изоставането си. Нещо повече. Получил ускорение от успеха, Корольов се заема да разработи цял клас ракети, сред които Р-5, мобилната Р-11 и междуконтиненталната Р-7, която по-късно ще се превърне в перлата в короната на съветската космонавтика.
Всъщност в края на 40-те и началото на 50-те години и СССР, и САЩ създават ракети единствено за военни цели. При това най-мощните образци се разработват с цел да пренасят ядрено оръжие.
По това време обаче атомната бойна глава е с тегло не по-малко от 5 тона. Затова се конструират тежки ракети, които да могат да пренесат този товар до целта.
В тази област САЩ все още имат предимство. През 1953 г. Фон Браун проектира балистичната ракета „Атлас“, която има изискващата се товароносимост от 5 тона. Но по финансови съображения проектът е отложен.
Същата година под ръководството на Корольов е създадена 33-метровата, 270-тонна двустепенна междуконтинентална балистична ракета Р-7, която може да носи 3-тонна бойна глава и до поразява цели на 8000 км. Ракетата е успешно изпитана през 1957 г. на построения за целта полигон номер 5 в Казахстан, който после е развит в космодрума „Байконур“. Модификацията Р-7А с увеличена далекобойност от 11 000 км е на въоръжение в СССР от 1960 до 1968 г. Междувременно в Съветския съюз настъпват политически промени под лидерството на Никита Хрушчов. Лагерите са закрити, страната е в подем.
На населението се внушава, че СССР трябва да настигне и задмине Америка. Виждайки, че по отношение на ракетното оръжие, благодарение на гениалните постижения на Корольов и сътрудниците му преднината на САЩ е стопена, съветските ръководители дават зелена улица на мирното овладяване на Космоса. Москва решава да изстреля изкуствен спътник на Земята с помощта на ракетата Р-7. Това решение обаче не е взето „от днес за утре“. В САЩ въпреки успехите на Фон Браун като че ли не всички са убедени в необходимостта от използването на космически апарати. През 1953 г. на международен научен симпозиум в Швейцария американският професор Фред Зингер предлага да се използват спътници за метеорологичните прогнози, но и това не е достатъчно, за да накара американците да се разбързат.
Изстрелването на техен спътник е включено доста по-късно в програмата на международната геофизическа година, която продължава от 1 юли 1957 г. до 31 декември 1958 г. Планът за събитията е подписан през 1955 г. от президента Айзенхауер. Научавайки за плановете на САЩ, ръководството на СССР решава да действа. Амбициозният Хрушчов получава изгоден шанс да изпревари американците и да докаже пред света, че на земята СССР може да не е първа сила, но в Космвоса – ще стане.
Целият свят е във възторг. Хората гледат нощем към небето и търсят движещата се светла точка на спътника, а от радиоапаратите се носи неговото „бип-бип“.
Вестник „Ню Йорк таймс“ коментира, че 4 октомври 1957 г. навеки ще влезе в аналите на историята като едно от най-великите постижения на човека. Американците изстрелват първия си сателит – 9,5-килограмовия „Експлорър“, на 1 февруари 1958 г. Отчитайки ефекта от успеха в Космоса, Хрушчов дава картбланш на Корольов и екипа му за нови разработки. По това време съветските генерали се шегуват: „Янгел (който ръководи военнокосмическите проекти – б. а.) работи за нас, а Корольов – за ТАСС“. Но генералният конструктор следва своята гениална мисия и не се интересува от завист и интриги, а създава на базата на ракетата Р-7 пилотиран космически кораб – „Восток-1“. С него на 12 април 1961 г. за първи път човек полита в Космоса – Юрий Гагарин. СССР отново изпреварват САЩ, които изстрелват свой астронавт – Алън Шепърд, на 5 май 1961 г.
Преди полета на Гагарин се обсъжда как спускаемият апарат да кацне обратно на Земята. Американските ракети обикновено се приводняват, което има редица технологични предимства. След това екипажът се прибира на борда на кораб. Според западни медии, Корольов предлага същия принцип и за съветските ракети. Хрушчов обаче възразява: а какво ще правим, ако край мястото на приводняване се окаже чуждестранен кораб, а космонавтът каже нещо, което не трябва, или, не дай боже, „избере свободата“?
Така въпросът с кацането се решава от само себе си. И до днес екипажите на руските космически кораби се приземяват на сушата, обикновено в степите на Казахстан…
При това американският президент предлага на руснаците да летят към Луната заедно. „Защо в първия полет на човек на Луната трябва да има междудържавна конкуренция? Защо да дублираме усилия и разходи?“, заявява Кенеди в речта си пред Генералната асамблея на ООН на 20 септември 1963 г. Корольов се мъчи да убеди ръководството на СССР да приеме предложението. Хрушчов обаче го отрязва: „Аз Луната на капиталистите няма да дам!“… Затова американците кацат на естествения земен спътник самостоятелно. На 21 юли 1969 г. астронавтът от кораба „Аполо-11“ Нийл Армстронг става първият човек, който стъпва на Луната…
Но през 1961 г. по космическото трасе доминира „отборът“ на СССР воден от Корольов. Следват нови успехи на главния конструктор – първият едновременен полет на два космически кораба, първата жена-космонавт, първият многоместен апарат, първото излизане на човек в открития Космос. След смъртта на Корольов през януари 1966 г. обаче съветската космическа програма започва да изостава от САЩ. В периода 1969-72 г. американците изпращат 6 кораба „Аполо“ на Луната. С тях там кацат общо 12 астронавти. Руснаците пращат сонди и луноходи, но гражданин на СССР така и не стъпва на Луната.
А дали така би било, ако Корольов беше живял поне още няколко години? Кой знае. В историята няма условно наклонение. Но иначе тя се пише от гениалните личности като главния конструктор – Сергей Корольов.
