Пеницилин, Елвис и сиртаки

През 20-и век се направиха толкова открития и изобретения, колкото в никой друг. Някои от тях промениха завинаги живота на хората, други го подобриха, трети го усложниха доста. Едно такова колосално изобретение на човечеството е самолетът, изобретен от братята Райт и бразилеца Алберто Сантос-Дюмон. Днес не можем да си представим живота без авиация. 
Друго велико откритие с неподозирани последици е ядреното оръжие.  През август 1945 г. над Хирошима и Нагасаки избухват най-мощните експлозии в историята на човечеството. Тези два взрива откриват нова страница в историята на средствата за масово унищожение. Според анализаторите още много години ядреният арсенал ще бъде главният сдържащ аргумент в глобалната политика. 
Все още има поколения, които добре помнят устройствата с електронни лампи – радиоапарати, телевизори, усилвателни уредби.
Първият компютър на Джон Атанасов е направен с радиолампи. Лампите, разбира се, имат и много недостатъци – обемни са, бавно загряват, отделят много топлина и животът им е кратък. 
Опитите да се създадат електронни елементи на базата на полупроводници започват още през 20-те години. Независимо от това до Втората световна война лампите остават „на власт“ и в радиостанциите, и в изчислителните машини. Електронната техника започва да се минимизира след изобретяването на транзистора. За рожден ден на транзистора се приема 23 декември 1947 г., когато Уилям Шокли, Джон Бардийн и Уолтър Братейн показали пред света действащ биполярен транзистор. 

Някъде в първата половина на 20-и век едно десетгодишно американско момче мечтае за велосипед. Но семейството му е бедно, баща му е безработен, а две години преди това е бил в затвора. Родителите обаче не искат да оставят любимия си син без подарък за рождения му ден и решават да му купят китара, защото е по-евтина. Така хлапето започва да се занимава с музика. Това момче е Елвис Пресли. 
Появата на неговия талант спада към така наречените „случайни“ открития, които по-късно допринасят изключителна полза за човечеството. Макар че както знаем, в този живот няма нищо случайно.
По такъв „случаен“ начин се появява и американският писател 

Уилям Сароян 

Съвсем млад той усеща, че има желание да се занимава с изкуство. Но за да стане художник, трябва да има бои, платна, рамки, четки…, но те са скъпи. И неговото семейство е бедно. Да стане музикант, е същото – цигулката или пианото са още по-недостъпни. Затова решава, че най-евтино е да стане писател. Необходими са топче хартия и няколко подострени молива. Така написва първата си книга „Дръзкият младеж на летящия трапец“ и влиза в американската литература.
Случайно е открит и 

картофеният чипс

В един ресторант клиентът се оплаква, че картофите му са нарязани много едро. В отговор на това главният готвач Джордж Крам решил да ги нареже възможно най-тънко и да ги посоли обилно. Клиентът бил във възторг. А тънко нарязаните солени пържени картофи влезли в менюто на ресторанта под названието „чипс“ и това го изстреляло на върха. 

Към най-случайните изобретения на човечеството спада и пеницилинът. Неговият откривател Александър Флеминг обичал да прави в лабораторията си всякакви опити. Той буквално живеел в нея. Даже се хранел на работната си маса. Но бил толкова отдаден на науката, че никак 

не обичал да си
почиства 

Така по време на изследването на стафилококовите бактерии един от образците бил унищожен от плесен, каквато в занемарената му лаборатория имало в изобилие. Така Флеминг направил великото си откритие за което получава и Нобелова премия през 1945 г. 
Случайно е създадена и самата 

Нобелова премия 

Още приживе недобросъвестни и небрежни журналисти издават некролог за откривателя на динамита Алфред Нобел. Нобел никога не е имал славата на човек безкористно отдаден на науката или виден алтруист. В некролога журналистите му лепват епитети като „търговец на смърт“, „кървав милионер“ и други такива. От своя страна Нобел решава, че не трябва да остава в паметта на хората като отявлен злодей и учредява фонда и премията на свое име. 
Микровълновата печка е създадена от американеца Перси Спенсър, който се занимавал с усъвършенстване на 

прибор за
микровълнови
сигнали 

Приборът се казва магнетрон. Веднъж, стоейки близо до него, той разбира, че шоколадовото блокче „Сникерс“ в джоба му се е разтопило. Така осъзнава, че е изобретил микровълновата фурна. 
Френският градинар Жозеф Моне търгува с палми, които транспортира в глинени вази. Вазите обаче се чупят и палмите загиват. Това го довежда до разорение и той решава да направи съдовете за палмите по-издръжливи. Отлива ги от цимент и за здравина слага конструкция от метални пръчки. Така 

изобретява железобетона

По-късно Моне патентова и железобетонни греди, траверси, мостове и други конструкции.
Италианският сладкар Пиетро Фереро произвежда шоколадови бонбони и ги продава на местния пазар. Веднъж от жегата бонбоните се разтопили и станали на безформена купчина.
Тогава той, за да не хвърля разтопения шоколад, го намазва върху филии хляб, с цел да придаде търговски вид на изделието. Така Пиетро изобретява течният шоколад  Nutella. Днес компанията, която носи неговата фамилия, е от най-печелившите в света. Казват, че на времето преди важни срещи или дела Пиетро винаги се е молел: „И нека да ни помага Света Нутелла!“.

Случайно е открит и танцът сиртаки. По време на филма „Зорба гъркът“ Антъни Куин си счупва крака, а във финалната сцена трябва да танцува, подскачайки. Налага се да измислят танц, в който да не се подскача. Нещото, което измислят наричат сиртаки. Музиката също е създадена специално за филма и няма отношение към Гърция. Всичко това го прави гръцкият композитор Микис Теодоракис. 
Много често мързелът е двигател на прогреса. Така са изобретени колелото и подемният кран, а и нечупливото стъкло.
Но не защото френският химик Едуард Бенедиктус не обичал да си сменя счупените прозорци, а защото го е мързяло да си мие колбите и епруветките. Веднъж една колба пада на земята и не се разбива. Оказва се, че в нея дълго време е имало разтвор на етил, етанол и нитрати. Течността се е изпарила, но е оставила тънък слой по колбата, който я прави нечуплива. Компанията „Волво“ започва да използва изобретението на Бенедиктус още през 1944 г. 
Към великите открития на 20-и век спадат и космическите апарати, и интернет. В началото на века е открит и радиотелеграфът от италианския физик маркиз Гулиелмо Маркони, който е основател и на радио „Ватикана“.  Айнщайн създава теорията на относителността. Открити са рентгеновите лъчи и квантовата теория на Макс Планк. Ърнест Ръдърфорд открива строежа на атома. Но с това списъкът не свършва.