Кой забърка поредната македонска каша?

 

Чета заглавие – македонският възел се оплете още повече. Колко интелигентно е казано – македонският възел. Звучи някак библейски и антично, нали и Александър Македонски разсичал подобен възел, та останал в историята. Но ако човек се вгледа в актуалните македонски реалности, никакъв възел не може да види – само типична провинциална и примитивна каша, в която европейците, най-малко, и  американците – малко повече, не могат да се оправят. Макар че в Скопие вече открито се чуват гласове, че е време американците да отидат там и като Горския от прословутия виц да турят всички на място. И на първо време –  да разчистят решително и безкомпромисно атмосферата в така наречения политически елит край Вардар. И при едните, и при другите. И при наследствените леви, и при новоизлюпените десни. И при македонците, и при албанците. Иначе от независимата и суверенна Македония само след 25-26 години може да остане само спомен.От момента, когато бившата югорепублика стана независима и суверенна държава – 8 септември 1991 г., в новата държава има дълбок и траен дефицит на демокрация. Вероятно и заради това най-често в лозунгите на политическите партии или на отделните личности демокрацията стои на първо място. Но само вербално, за съжаление.
Вече втора година Македония се тресе от дълбока политическа, икономическа, обществена и морална криза. Изходът се търси между основните политически партии в страната и 

с подкрепата 
и посредничеството
на ЕС и на САЩ

В началото на годината, в разгара на новогодишните и коледните празници (в Македония са в този порядък!)  в Скопие пристигна еврокомисарят Йоханес Хан. Той трябваше да разговаря за пореден път  с лидерите на четирите основни парламентарни сили – две македонски и две на албанците, за изпълнение на миналогодишните договорености за провеждане на предсрочни парламентарни избори. Определена от тези договорености дата бе 24 април. Във връзка с тази дата премиерът Никола Груевски бе поел задължението да подаде оставка и да бъде съставено временно правителство, което да проведе въпросните избори. Това, впрочем, се случва за първи път в историята на независима Македония – не предсрочните избори, а организацията им от временен, както в Скопие го наричат, технически кабинет. Премиерът Груевски изпълни обещанието си и в деня преди идването на еврокомисаря, в специално изявление за медиите потвърди, че подава оставка. Централното ръководство на неговата ВМРО-ДПМНЕ прие оставката и предложи за  премиер на временния кабинет генералния секретар на партията Емил Димитриев. Ключово решение, което ЦК на ВМРО-ДПМНЕ взе, бе, че за предстоящите избори на 24 април отново номинира за премиер Никола Груевски. С други думи, ако сега управляващата партия на вота през април спечели – както, впрочем, твърдят някои социологически сондажи, Груевски отново ще седне в досегашния си кабинет в сградата с барокова фасада на брега на Вардар. 
През следващите дни парламентът гласува оставката на Груевски и прие кандидатурата на Димитриев за „технически“ премиер. Но за да бъде картината с македонските политически парадокси пълна, временното правителство, ръководено от Димитриев, е абсолютно същото, начело на което беше и Груевски- 

същите министри,
същите заместници

Само задачата им е различна – да проведат предсрочните парламентарни избори, определени за 24 април.
И каква стана тя? Изведнъж перспективата Груевски да излезе окончателно и безвъзвратно от политиката, дори да влезе в затвора, ако Специализираната прокуратура намери доказателства за нарушение на закона, не се оказа чак толкова реална. С това самият досегашен премиер даде ясен знак, че обявената от неговите противници окончателна политическа смърт  е преждевременна. На всичко отгоре Груевски изигра защитен ход – той обвърза оставката си с датата на изборите. Ето, изпълнявам обещанието си да напусна поста си според уговорката и конституцията сто дни преди изборния ден на 24 април. Но ако по някаква причина – несъгласие на опозицията, съображения на посредниците от ЕС, или каквато и да е друга, изборите се отложат за по-късна дата, Груевски ще продължи да изпълнява задълженията си до точно 100 дни преди изборния ден. Да не забравяме, че само дни преди да оповести оставката си, Груевски бе на неочаквано посещение във Вашингтон, където разговаря с вицепрезидента Байдън. Колкото и мършави да бяха съобщенията за разговорите, които се появиха, може да се каже с голяма доза сигурност, че в Белия дом лидерът на ВМРО-ДПМНЕ е потвърдил оттеглянето си. След девет последователни изборни победи от 2006 г. насам – местни, парламентарни и президентски, сатанизираният и предварително хвърлен върху затворническите нарове Груевски доброволно се оттегли.
Но македонската каша продължи да се забърква. След разговорите на Йоханес Хан с четиримата партийни лидери лидерът на опозиционните социалдемократи Зоран Заев заяви, че неговата партия няма да участва на изборите, ако те са през април. Формалната причина за това е твърдението, че Груевски не е изпълнил две от условията за провеждането на вота – почистването на общия избирателен списък и повече свобода за медиите. Заев дори поиска подкрепата на централното ръководство на партията за бойкота на датата 24 април. И го получи. Но ето още един парадокс – министрите от СДСМ, които участваха в кабинета на Груевски, въпреки очакванията да напуснат, останаха на местата си при временния Димитриев. Останаха и депутатите от социалдемократите в парламента, въпреки предварителните закани, че ще го напуснат.
И сега – какво? 

Разнопосочни сигнали
от всички страни

да има ли избори на 24 април, да се отложат ли, кой какво казал, от Брюксел пошушнали нещо, от Вашингтон – друго, този посланик в Скопие промърморил едно, друг – изпуснал друго. Каша. А знаци за евентуалното отлагане  на гласуването за 24 април имаше  достатъчно. Те идваха предимно от лагера на опозицията, която очевидно смята, че нейните симпатизанти не са в добра изборна кондиция. За разлика от управляващата партия ВМРО-ДПМНЕ и нейните коалиционни партньори, за които изборната подготовка започна още от лятото на миналата година. И затова онова, което се случи след разговорите на лидерската четворка с еврокомисаря Хан в Скопие, не бе чак такава изненада. Вярно, исканията на опозицията са важни, но според някои сериозни наблюдатели в Скопие, това са проблеми, които биха могли да бъдат решени във времето до изборите, а датата да си остане същата. В подкрепа на 24 април, освен Груевски, се обявиха и лидерите на двете партии на албанците Али Ахмети от Демократичния съюз за интеграция и Мендух Тачи от Демократичната партия на албанците. Самият Груевски след срещата заяви, че единствената причина, поради която Зоран Заев е искал отлагане на изборната дата, е страхът му от тежка парламентарна загуба. Поредната, впрочем, за СДСМ от 2006 г. насам, когато ВМРО- ДПМНЕ спечели вота.
Така кашата се забърка още повече. Мътилка добави и канцеларията на еврокомисаря Хан, която по молба на македонски медии излъчи съобщение, според което изборната дата не е толкова важна, важно е преговорният процес за изход от тежката политическа криза в Македония да продължи. Което, ако е правилно цитирано, е едно 

рамо за лидера 
на опозицията 

Зоран Заев да настоява поетите през лятото на миналата година обещания да се изпълнят докрай и по същество. А че по такъв начин опозицията получава още един предизборен дъх, е повече от ясно. 
Македония отново живее в очакване за по-голяма яснота относно изхода на кризата в страната. Валят взаимни обвинения за провала, коват се варианти,  в това число и достатъчно конспиративни. В крайна сметка, на Горския оттатък Океана наистина може да му писне и да изгони и едните, и другите.
Друг е въпросът кой би могъл да дойде на тяхно място. Заразата да живееш в дефицит на демокрация, е трайна и лесно лечение за нея няма.    

• Костадин Филипов е дългогодишен кореспондент на БНТ в Скопие