Нямаме стратегия за киберсигурност

Европа гледа все по-сериозно на киберсигурността. Приети са вече регламенти на ниво ЕС, много от държавите – и съответни законодателства и политики за повишаване на киберсигурността. Това е следствие както на зачестилите кибератаки срещу ключова инфраструктура, така и заради набирането на мощ на терористични групировки с възможности за кибератаки. ДАЕШ също разработва способности за такива атаки.  България преживя това по време на последните избори, когато беше блокиран сайтът на ЦИК, на президента. В Европа най-известната такава атака е в Естония от 2007 г. срещу сайтовете на държавни институции, когато беше блокирана банковата и разплащателната система в страната в продължение на няколко дни.
Тревожно е, че способностите на кибер-престъпниците стават по-големи, а от друга страна инфраструктурата на повечето държави остава на същото уязвимо ниво. Това е факт, върху който трябва да се замислим, заявява за в. „Българска армия“ Йордан Божилов, председател на „Софийски форум за сигурност“.

България е сред малкото страни от ЕС, която няма изградена стратегия за киберсигурност, няма изградени органи на национално ниво, а само в отделните министерства като МО, МВР, ДАНС, Министерството на транспорта, но те не са включени в една система. А все повече фирми и банки са в частни ръце, без в същото време  да имаме единни стандарти и единно виждане какво ниво на киберсигурност трябва да осигурим. Трябва спешно да се изгради орган на национално ниво, който да позволява бързо неутрализиране на кибератаки, смята Йордан Божилов.

България, за съжаление, не е изградила култура на комуникациите в интернет. Хората масово не знаят какви принципи да спазват. В анализи на големите кибератаки през м.г. се поставя въпросът дали хакерите са били толкова добри, или това е резултат на некомпетентност и недоглеждане на служители в атакуваните институции. Много от потребителите на интернет не спазват елементарни правила за смяна на паролите, да не се оставят отворени приложения при излизане от интернет. Ние все повече ползваме интернет, но знанието ни за сигурността в интернет е останало на много ниско ниво. Това прави нашите данни все по-уязвими.

Може ли чрез кибератака днес вече да се срине една държава, питаме г-н Божилов. Според него, по-скоро могат да се нанесат вреди на определени интереси и на институции. Но за спиране на функционирането на една държава все още не може да се говори. Да, водят се кибервойни и преди няколко години беше разработен вирус, наречен stux.net, срещу ядрената програма на Иран, например. И този вирус порази работата на центрофугите, които изгоряха, което си е една реална, и то огромна щета. Нямаме, обаче, отговор на въпроса от етична гледна точка 

доколко такъв вирус може да се използва като оръжие

В края на м.г. Софийският форум за сигурност проведе изследване сред млади хора от различни градове в страната за това какви са  нагласите и познанията им за безопасност в интернет: „Сигурностт@ на младите в интернет. Предизвикателствата пред киберсигурността“. Резултатите са обезсърчителни. Младите са изключително уязвими, не познават рисковете, не знаят как да се справят в една или друга ситуация, не са обучени за това. Изследвана е и връзката родители-деца по отношение на контрола с кого общуват младите хора в интернет пространството и каква информация за себе си слагат. А през интернет се извършват и много класически киберпрестъпления: измами, заплахи, кражба на информация и средства. Изследването установява, че българските деца не знаят кои са държавните органи, към които трябва да се обърнат при някаква интернет заплаха. На практика те 

остават сами срещу заплахата 

А от няколко години се говори за необходимостта от разработване на стратегия за киберсигурност у нас. Няколко правителства започват работа по нея, засега без резултат. В момента има такава работна група, която се ръководи от Министерството на отбраната, но това е ангажимент на всички институции, които имат отношение към сигурността. Те трябва да се обединят по отношение на темата за киберсигурността.

Човешката вълна от Близкия Изток и Африка към Европа и действията на терористичната организация „Ислямска държава“ поставят тази тема в нов контекст. „Ислямска държава“ впрегна в своята идеологическа кампания всички възможни достъпни средства на съвременната комуникация. Това вече не е 2001 г., когато се случиха атентатите в САЩ. Днес виждаме разпространението на идеологията на „Ислямска държава“, която не е само територия или организация. И ако не противодействаме на тази идеология, няма да можем да се преборим и с тази терористична организация. Такива организации в Нигерия, Либия, Афганистан, Филипините приемат идеологията на ДАЕШ. Хора от Европа се заразяват с тази идеология -атаките в Париж направиха белгийци и французи, родени и живеещи в Европа.

Любопитно е, че над 50% от французите, са вербувани за ИД през социалните мрежи. А интернет дава тази възможност за масово  проникване, да се достигне до потенциално неограничен брой хора, напомня Йордан Божилов. Освен през социалните мрежи,това е един и медийно ярко забележим вид тероризъм. Той прогнозира, че

кибертероризмът ще става все по-актуален

защото чрез него могат да се причинят огромен обем щети с минимум усилия и ресурс. Идеологията е канавата, която използва най-модерните инструменти за разрушение и „наказване на другите“. Това, което се случва в момента, някои анализатори определят не като радикализиране на исляма, а като ислямизиране на радикализма. А най-лесно се достига до хората през  средствата за общуване, а младите хора все повече са в интернет. Около 27 часа младите са на седмица пред компютъра, според изследвания, а според проучването на Софийски форум за сигурност, това число е много по-голямо.

Една от тревожните тенденции, според Йордан Божилов, е, че се измества фокусът на познанието. Младите все повече разчитат на интернет, за  да намерят отговори за интересуващи ги въпроси. Но интернет е огромна информационна среда и ако не си обучен 

да отсяваш зърното от плявата

истинното от неистинното, фалшивата пропаганда, лесно е да бъдеш заблуден. Банално е, но всички знаят, че в това пространство има целенасочена пропаганда. И както се казва, всички пътища отново водят до семейството и училището.

Затова Софийски форум за сигурност предлага в националната стратегия за сигурност голяма част да е ориентирана и към младите хора. Да се разработят обучителни модули да се разпознават заплахите и начините за справяне с тях в интернет пространството още в началните класове на средното образование. Системно да се търси сътрудничество на държавните институции с бизнеса и академичните среди за изработване на съответна политика. Когато говорим за престъпления спрямо младите хора в интернет, важно е да се знаят новите рискове-порнография, сексуални престъпления и насилие, кибертормоз, кражбата на самоличност, игри, съдържащи насилие, рисковете от запознанства в интернет, без да се знае кой стои зад профила… Фишингът е начин за изтръгване на информация по един или друг начин. Доказано е, че военните компютърни игри, в които има прекалено много насилие, водят до радикализация на децата, сблъскват се реалността и виртуалната реалност. Хакерското плагиатство младите дори не разпознават като престъпление, например. Ако не се знаят тези рискове и нямаш нагласата да се предпазиш, ставаш лесна плячка на киберпрестъпници, обобщава Йордан Божилов. И обяснява в аванс интереса на форума към темата за крайните екстремистки организации, които зарибяват младите хора, каквито са и футболните агитки, например, чиито действия преминават в хулиганство и радикални движения. Министерският съвет прие националната стратегия за борба с радикализацията и тероризма в края на м.г. В това направление ще работим и ще се опитаме да привлечем експерти в борба  с анти-тероризма, за да очертаем особено уязвимите моменти за България, особено сред младите хора, каза в заключение Йордан Божилов.