Наричат много често 19-и век епохата на великите открития. Това е вярно. Тогава са направени огромен брой открития във физиката, химията, биологията, електротехниката, които улесняват живота и предоставят комфорт на хората. Научните открития през 19-и век до голяма степен подготвят и едни от най-големите открития на 20-и век. С една дума 19-и век изобилства от високи прояви на човешката цивилизация, не само в областта на науката и техниката, но и в културата. Но сега задачата е да покажем поне част от откритията в науката и техниката.
Точно преди 152 години, в разгара на Гражданската война в САЩ (1861-1865 г.) през 1864 г. скромният английски учен Джеймс Кларк Максуел създава своите прочути уравнения за теорията на полето. По това време вече електричеството се използва във всички отрасли на производството и хората са разбрали неговите огромни предимства. През 19-и век са направени много открития в областта на електричеството. След 100 години някои видни световни учени ще определят уравненията на Максуел като по-значимо събитие от
американската гражданска война
По времето, когато Максуел открива уравненията, учените се занимават много плътно с изследване на електромагнитните вълни и тяхното влияние върху различни материали. Започва и използването на електричеството в медицината. През този период в областта на електричеството работят такива големи учени като французина Андре-Мари Ампер, англичаните Майкъл Фарадей и Максуел, американците Джоузеф Хенри и Томас Едисон. През 1831 г. Фарадей забелязва, че в медния проводник, който се движи в магнитно поле, пресичайки силовите линии, протича електричество. Така възниква понятието
електромагнитна индукция
Това откритие е в основата на откритието на електрическия двигател. Създаването на електромагнитната теория от Максуел му дава основание да смята, че съществуват електромагнитни вълни, чрез които се предава електрическата енергия в пространството. През 1883 г. Хайнрих Херц доказва тяхното съществуване. Той дори успява да определи скоростта им, която се оказва като тази на светлината – 300 000 км в секунда. На основата на това откритие Маркони създава и безжичния телеграф – радиото. Това, както днес прекрасно знаем, е в основата на
безжичното предаване на информация
чрез електромагнитни вълни.
Максуел е роден през 1831 г. в Единбург, Шотландия. Той е единствен син на заможен баща, адвоката Джон Клерк. Детството му преминава в семейното имение. През 1841 г. бащата изпраща Джеймс в едно училище, което се казва „Единбургска академия“. В това училище на 15-годишна възраст Максуел написва първата си научна статия, посветена на чертаенето на овали. През 1847 г. постъпва в Единбургския университет, където учи три години, а през 1850 г. се записва в Кеймбридж. По това време вече Максуел е станал отличен математик, с много силно развита интуиция за физиката. След завършването на
Кеймбриджския университет
остава там като преподавател. По-късно е приет в Лондонското кралско общество на учените, оглавява катедрата по физика в Кралския колеж на Лондонския университет и работи там да 1865 г.
През 1871 г. се завръща в Кеймбридж и основава Кавендишката лаборатория, на името на английския учен Хенри Кавендиш. Това е първата лаборатория във Великобритания за физически изследвания. През 19-и и 20-и век тя става център на световната наука.
През 2002 г. известният френски физик-теоретик
професор Жорж Лошак
решава да изброи най-важните открития направени през 19-и век, като при това няма никакви претенции за изчерпателност, защото списъкът е огромен. Има и такива открития, които са направени в математиката, но след време се оказват ключови за физиката и дават възможност да се правят други открития там. Например в раздела небесна механика от физиката френският математик Юрбен Льоверие успява да предскаже съществуването на планетата от Слънчевата система Нептун, която след години е открита на указаното място и в указаното време. В същото време развитието на небесната механика изиграва водеща роля във възникването и развитието на такива важни съвременни физически теории като квантовата механика и теорията на относителността.
През 19-и век са направени и множество изобретения, като се започне от парната машина и се продължи с електрическия двигател, двигателя с вътрешно горене, железницата, автомобила, електрическия локомотив, дирижабъла, тъкачния стан, електрическото осветление,
телеграфа, телефона, фотографията
динамита, киномашината, радиото, грамофона. По това време се ражда и идеята за космически полети с ракети. Изобретени са и велосипедът, параходът, устройствата, действащи със сгъстен въздух, аспиринът, автомобилните гуми, хладилникът, пишещата машина, изкуствената нишка, шевната машина, асансьорът, вакуумната помпа, електрическият акумулатор, електрическата батерия, телефонният кабел по дъното на океана, автоматичната писалка, микрофонът и прахосмукачката. Списъкът може да продължи още дълго, защото през 19-и век потокът на изобретенията е толкова бурен, че нито едно предходно столетие не може да се мери с него.