Пристигаме в Загреб среднощ, след 800-километров преход от София, чакане по границите и кратки почивки по магистралните паркинги, наричани одморище – в Сърбия и почивалище – в Хърватия. Толкова е късно, че имаме време само да се настаним за нощуване.
Хвърляме поглед от 14-ия етаж на сградата и пред нас до хоризонта се разстила
приказна гледка
В тъмнината магически блести мрежата от улици. 
А по тях като от кацащ самолет се вижда как, въпреки късния час, пъплят хора, преминават автомобили и трамваи. Движението не стихва през цялата нощ.
На сутринта се впускаме да разглеждаме столицата на Хърватия. Улиците са широки и чисти, градският транспорт е с модерни возила – автобуси и трамваи, които се носят тихо и бързо по маршрутите си. Паркираме и тръгваме към старините и забележителностите.
В архитектурата се отразява историята на Загреб и Хърватия като цяло. Някога страната е била част от Австро-Унгарската империя. Затова постройките от онази епоха са в характерния неоренесансов стил.
Старинните сгради са с богата украса, в която доминират правите линии и чупките под прав ъгъл. Овалите и плавните извивки са малко и са с второстепенна роля.
Наред с тези постройки впечатлява и мащабното строителство от недалечното югославско минало на страната – големи панелни жилищни блокове и модернистични паралелепипедни обществени
сгради от стъкло и бетон
Заради широките улици и г
Попадаме в обширна градина, сред която се откроява сградата на хърватския народен театър. Недалеч пък виждаме музея „Мимара“. В него има богати сбирки от произведения на изкуството, включително платна на Рембранд, Рубенс, на Реноар и Мане.
Интересни експонати има също в археологическия музей, както и в музея на съвременното изкуство. В града има дори музей на разбитите връзки, посветен на разделите между хора, които някога са се обичали.
Попадаме на старинна улица с ниски сгради, на чийто първи етаж има магазини и ресторанти. На малък площад се извисява паметник на човек, подпрян на колона. Монументът е посветен на един от бележитите загребчани – писателя от 19-и век Август Шеноа, смятан за
бащата на хърватския роман
Върху колоната може да се прочете негово стихотворение, посветено на хърватската столица, което завършва така: „…Слава, слава тебе, Загреб, граде дивни мой!“.
По стръмна улица се изкачваме до една от основните забележителности на града – катедралата. Пред нея на висок постамент стои златна фигура на Св. Богородица.
Строежът на старинната готическа постройка започва в края на 11-и век. Преминала през различни превратности на времето, тя добива днешния си вид в края на 19-и век, когато е възстановена след земетресение. В момента на една от двете й кули, стрелкащи се на повече от 100 м височина, се извършва ремонт.
Храмът обаче функционира. Вътрешността му е богато украсена, а през ярките витражи с библейски образи прониква разноцветна светлина. 
Оказва се, че в църквата има олтар на Св. Св. Кирил и Методий. А вдясно от входа на стената се вижда огромен надпис на създадената от тях азбука – глаголицата. Надписът е правен през 20-и век и отправя възхвала на бога. Всъщност, след мисията на двамата братя-просветители из Великоморавия и Панония, именно в земите на днешна Хърватия глаголицата,
в илирийския си вариант
се запазва в употреба в богослужебните книги най-късно – до 19-и в.
Недалеч от катедралата е друга забележителност – площадът „Бан Йосип Йелачич“. На видно място пред една от сградите е и паметникът на този управител на хърватските земи по времето на Хабсбургската монархия през 19-и в.
Тръгваме си от централната част на града и сякаш пътуваме през времето към наши дни, защото в периферията са разположени лъскави молове. Това също е част от 
