Клинтън печели с малко, Тръмп губи
Стартът на кампанията за нов на президент в САЩ официално беше даден на 1 февруари с началото на първичните избори в Айова. Традицията, повеляваща сезонът да започва от малкия щат, датира от 1972 г., припомнят АФП и Би Би Си. Останалите 49 американски щата и пет територии ще гласуват по-късно, до юни, а през юли ще бъдат официално обявени демократическият и републиканският кандидат за президентските избори през ноември.
Също по традиция победителят от Айова се смята за най-вероятния кандидат на партията си за предстоящите избори. Ето защо не е без значение, че в лагера на демократите Хилари Клинтън се наложи, макар и с малко, над конкурента си – сенаторът от Върмонт Бърни Сандърс. Що се отнася до републиканците, анализаторите предрекоха победа на ултраконсервативния сенатор Тед Крус срещу магната-милиардер Доналд Тръмп.
В числа резултатите, обявени във вторник, изглеждат така: При 99.94 % обработени протокола резултатите сочеха, че Клинтън е събрала 49.9% от гласовете, а Сандърс – 49.5 на сто. Според данни на Демократическата партия бившият държавен секретар е победил само с 4 гласа повече. Смятаният за фаворит за спечелването на номинацията на републиканците Доналд Тръмп отстъпи на сенатор Тед Круз. 28% от гласувалите са подкрепили Круз и 24% Тръмп. Голямата изненада на вечерта е Марко Рубио, който получи 23%. Братът на бившия президент Джордж Буш – Джеб, от своя страна заяви, че истинската битка започва на 9 февруари, когато е вотът в Ню Хемпшър.
Демократи в надпревара
Началото на т.нар. праймърийз изкара на преден план интересна четворка, чиито представители са с малка разлика едни от други. В демократическия лагер това са съпругата на бивш президент, която се конкурира с възрастен сенатор, самоопределящ се като социалист.
Бившият държавен секретар, сенатор и съперник на Барак Обама като кандидат за президент – Хилари Клинтън, е известна фигура, още от времето, когато съпругът и Бил Клинтън беше президент, а тя първа дама. Фактът, че е живяла в Белия дом, както и дългогодишното и участие на различни постове в държавната машина на САЩ и дава увереност, че е наясно как се управлява и какви са интересите и приоритетите на страната. От своя страна 74-годишният Бърни Сандърс, който се определя като демократ-социалист. Той се надява да мобилизира студентите демократи, както успешно го направи Обама през 2008 г. С подкрепата на младите той се надява да извърши революция във Вашингтон чрез широки увеличения на данъците, регулация на „Уолстрийт“, държавни работни места и всеобщо здравно осигуряване, пише „Ню Йорк таймс“. Според него „мошеническата икономика“ може да бъде съборена единствено чрез смели действия на правителството.
68-годишната Клинтън вече заяви, че е въздъхнала с облекчение при обявяването на резултатите. През 2008 г. тя загуби първичните избори в Айова от тогавашния сенатор Барак Обама и така и не можа да го победи.
Клинтън критикува безотговорността или наивността на някои от предложенията на Бърни Сандърс, който иска отново да отвори Кутията на Пандора на здравното осигуряване или да започне нормализиране на дипломатическите отношения с Иран. „Сенатор Сандърс не говори много за външна политика, но когато го прави, поражда тревога, защото звучи сякаш не е дообмислил всичко“, каза тя миналия четвъртък.
Главният въпрос ще е дали работата на Клинтън с местните структури ще бие ентусиазма на привържениците на Сандърс. Допреди година Сандърс бе просто сенатор от Върмонт, известен с критиките си към Уолстрийт и уникалния си псевдосоциализъм, пише „Политико“. Сега обаче той е сериозен конкурент на Клинтън.
Неравенството е основният фокус не само на кампанията на Сандърс, но и на цялата му работа като депутат и кмет на Бърлингтън. Той иска универсална здравна система и безплатно висше образование. За разлика от републиканеца Доналд Тръмп, чиито привърженици са бесни от факта, че изостават от променящата се икономика, феновете на Сандърс, са ядосани на „единия процент“ хора, притежаващи огромно богатство. Той привлича и демократи, които са скептични към Клинтън.
Сандърс подкрепя Гърция в неохотата й да налага още бюджетни ограничения, фен е на скандинавския модел на управление и е против разширяването на НАТО. Гласува против войната в Персийския залив и инвазията в Ирак, но подкрепи президента Джордж У. Буш за влизането му в Афганистан след 11 септември 2001-ва.
Анкетите показват, че Сандърс води в резултатите за Ню Хемпшър, където ще е следващият тур, но изостава в Южна Каролина.
Милиардерът изостава
При републиканците битката е между магнат-милиардер и твърд консерватор, свързан с религиозните среди. В края на януари ексцентричният магнат Доналд Тръмп заяви, че може да застане насред „Пето авеню“ и да стреля по когото и да е и няма да загуби избирателите си. Заради тази си самоувереност и честите изказвания той дълго време беше смятан за фаворит на републиканците. Той продължава да води в допитванията в редица щати, въпреки загубата в Айова. През декември обаче от Белия дом сериозно критикуваха Доналд Тръмп заради негови изказвания за мюсюлманите в страната и обявиха, че той не е подходящ за президент.
На национално ниво магнатът все още е предпочитаният кандидат на републиканците. В Айова обаче преди вота позициите му бяха изравнени с тези на представителя на религиозната десница – сенаторът от Тексас Тед Круз. Изборите показаха, че дори е на второ място.
Според запознати именно работата сред активистите липсва на Тръмп. Милиардерът предпочита масовите митинги пред неуморната упорита работа в по-малки мащаби, на която го принуждават противниците му. Сенаторът от Тед Круз, човек на „Чаената партия“, не само разполага със силна организация, а може да разчита и на логистичната подкрепа на местни евангелистки лидери. „В Айова подкрепата на религиозната десница и движението за домашно образование дава голямо предимство“, обясни политологът Кеъри Ковингтън от университета на Айова.
Как се гласува
в Айова?
Непредсказуемостта на вота се усилва от начина, по който са консултирани избирателите. За разлика от нормалните първични избори в Айова избирателите се свикват на партийни събрания в 19.00 ч., които траят поне един час. При републиканците се гласува тайно, но при демократите всеки трябва публично да обявява пред съседите си кой кандидат подкрепя. Тези ограничения свеждат участието само до най-активните политически.
Всеки лагер праща армии от доброволци да тропат на вратите на избиратели, които базите им данни са идентифицирали като потенциални поддръжници, за да не забравят да отидат на партийните събрания на 1 февруари – точно в 19.00 ч!
Избирателната система в САЩ има своите специфики. Изборите за президент се провеждат на всеки четири години. Вотът е непряк. Той започва с първични избори, в хода, на които големите партии (Републиканската и Демократическата) номинират своите кандидати за президент. Кандидатите на двете партии провеждат своя предизборна кампания и правят обиколка из страната, за да представят своята предизборна платформа.
Президентът не се избира пряко от населението, а от специална Избирателна колегия. Електорите са 538 – колкото са всички сенатори (100), заедно с членовете на Камарата на представителите в Конгреса (435) и тримата представители на федерален окръг Колумбия.
Всички 50 щата и Вашингтон, федерален окръг Колумбия, имат представители в колегията.
Броят електори от всеки щат е равен на броя членове в Камарата на представителите, който щатът има, включително още двама души – колкото са сенаторите от всеки щат. Представителите в Долната камара на Конгреса се определят пропорционално на населението във всеки отделен щат.
За да спечели изборите, даден кандидат трябва да събере 270 електорални вота.
Примерно, Калифорния е най-населеният щат в страната, което означава и с най-много представители в Камарата на представители (53-а) и двама сенатори. Това от своя страна означава, че в Избирателната комисия само Калифорния представя 55 вота. Най-слабо населеният щат е Уайоминг. Той има само трима електори в колегията. Кандидатът, спечелил мнозинство в избирателната колегия на съответния щат, печели и всички електори в щата. Това не се отнася до щатите Мейн и Небраска. Те използват пропорционална система, при която щатът се разделя на окръзи. Победителят във всеки избирателен окръг получава по един електор, а победителят на щатско ниво получава два гласа в Избирателната колегия.
При изключително невероятния случай, когато гласовете в Избирателната колегия се разделят по равно – 269 на 269, Камарата на представителите в Конгреса избира следващия президент, а Сенатът – вицепрезидента.
