Дарени оръжия и документи показва НВИМ

Саби, мундири и документи на известни личности се представят в изложбата „Памет за бъдещето“

Оръжия, мундири, документи и предмети, ползвани по фронтовете на войните за национално обединение и дарени от наследници на именити българи и военни формирования през изминалата година, представя Националният военноисторически музей (НВИМ) в най-новата си изложба. Тя е под наслов „Памет за бъдещето“. Изложбата беше открита преди дни в присъствието на много от дарителите. С нея стартираха проявите на музея, посветени на неговата 100-годишнина. Музеят е основан на 4 юли 1916 г.
Благодарение на вашите дарения музеят съществува вече 100 години и ще продължи да съществува, обърна се към дарителите и всички присъстващи на откриването на изложбата директорът на НВИМ доцент д-р Соня Пенкова. Нека да споделим грижата за наследството на българската история, апелира тя.
В чест на 100-годишнината музеят учреди така наречената времева капсула. Това всъщност е пригоден за целта оръжеен сандък, в който през тази година ще се събират текстове, снимки, видеопослания и предмети, свързани със спомени и мнения за музея. Предвижда се в края на годината капсулата да бъде запечатана.
Ще се радваме да съхраним този спомен и след четвърт век (през 2041 г., на 125-ия рожден ден на НВИМ – б. р.) колегите ще го отворят, заяви Пенкова. По думите й така бъдещите поколения ще направят своеобразен прочит каква е била сегашната 2016 г., в която музеят навършва един век.

Директорът на НВИМ връчи дарителски грамоти и билети за безплатен достъп до музея на спомоществувателите си. Сред тях е и фоторепортерът на в. „Българска армия“ Красимир Тодоров. Краси е наш традиционен дарител както с предмети, така и със снимки, заяви Пенкова, като му връчи грамотата.
Някои от присъстващите направиха дарения дори по време на откриването на изложбата. Фотожурналистът от Съюза на офицерите и сержантите от запаса Димитър Бебенов връчи на НВИМ четири видеофилма, посветени на различни годишнини.

Сред дарителите беше и историкът проф. Светлозар Елдъров. Той подари на музея своята книга, посветена на полковник Стойчо Гаруфалов, а също писма и пощенски картички на този български офицер, писани по времето на Първата световна война, буквално от бойната линия. „Тези послания носят в себе си морала на една друга вече България, която толкова ни липсва. През 1976 г. синът на полк. Гаруфалов подарява на НВИМ свои вещи и на баща си – мундири, отличия, медали, но задържа най-ценното за себе си – писмата на своя баща. Година две след неговата смърт през 1995 г. тези писма бяха поверени на мен. Сега ги дарявам, защото смятам, че така е предопределено – бащата и синът да се срещнат в НВИМ като едно място на памет”“ каза проф. Елдъров.
Сред експонатите в изложбата е парадният мундир на първия български летец Симеон Петров, дарен на музея от неговата внучка Рада Сеченска. Във витрините може да се видят също документи и отличия на първия водолаз в Българската армия и участник в Руско-турската война Густав Карлсон. Експонирани са също вещи на Луи Айер, бинокълът на Тодор Паница, както и българско бойно знаме, образец 1937 г. В изложбата са представени също пистолети, пушки, автомати, картечници, участавали във войните на България и дарени от военни формирования. Посетителите може да видят също полеви медицински инструменти, миночистачни апарати, походна химична лаборатория, прибор за далечно фотографиране и други интересни експонати.

Реликви на първия български авиатор

Реликви на първия български авиатор – Симеон Петров, дари на НВИМ неговата внучка Рада Сеченска. В отделна витрина на изложбата „Памет за бъдещето“ са подредени парадният мундир, калпакът, личната карта и паспортът на именития българин.

Това са най-емблематичните предмети за един военен, споделя Сеченска. Но освен военен, той е бил и цивилен, тъй като по силата на Ньойския договор е бил уволнен, допълва тя. Докато е учил за летец във Франция, Петров е бил колега с Пежо, казва внучката. След войните дядо й става първият представител на „Пежо“ за велосипеди и коли в България. Става и водач на първото българско колоездачно дружество на олимпиадата в Германия през 1936 г. След това не мога да кажа точно причината, но банкрутира и създава първата грамофонна къща в България, която впоследствие става „Балкантон“, обяснява внучката на авиатора.
„Честно казано, той наистина е на почит в моето семейство. Аз не съм го видяла, починал е преди да се родя. Но майка ми винаги е пазила за него страхотен спомен. И нейните точни думи са – няма по-добър баща и съпруг от него. Бил е изключителен човек“, разказва Сеченска.

Тя напомня и за други изяви на Петров, с които той остава във военната история. Изобретател е на първата самолетна бомба в света. Петров е първият, който каца безмоторно. „По случайност в полет му се разваля моторът. Той каца. След което, като му казали какъв късмет има, той отвърнал: „Не е късмет“. Качва се на самолета и го гаси нарочно във въздуха, за да им покаже, че всъщност това може да стане. Това даже го има във френските вестници“, разказва Сеченска.
По думите й нейната прабаба – майката на летеца, първоначално не е знаела, че той ще пилотира самолет. И била изключително изненадана, когато се оказва, че той лети над София. Това е типично за нашето семейство, всички сме малко луди глави, допълва с усмивка Сеченска.
По думите й, именитият летец не е мислил да иде в чужбина, където да направи кариера. Той е работил за България, казва внучката на Петров. Нещо повече, той изпитва на гърба си превратностите в историческата съдба на родината. Умира през 1950 г. като портиер на собственото си предприятие, което е било национализирано.
А как да се поддържа духът на дарителството у хората? Сеченска споделя: „Тези реликви можех да си ги задържа у нас. И какво? От време на време тайничко ще им хвърлям по едно око. Какъв е смисълът от всичко това? Има смисъл, когато хората се усетят и видят какви българи сме имали, каква наистина ценна нация сме“.

Доцент д-р Соня Пенкова:Музеят ще стане по-диалогичен​

– Доц. Пенкова, какви са основните послания на изложбата?
– „Спомен за бъдещето“ нарекохме изложбата, която по принцип е традиционна за нас. Обикновено я правим в края на годината, в която представяме част от онова, което получаваме като дарение в продължение на цялата година. Тази година решихме да изместим това време – то да бъде през януари и

да стартираме програмата за отбелязване на 100-годишнината на НВИМ именно с тази изложба. Защото благодарение на чувството за историческа отговорност, благодарение на патриотизма на тези хора – нашите дарители, имаме днес този богат, изключително добре комплектуван фонд, чрез който можем да създадем историческия образ на почти всички събития в нашата история и преди всичко на тези, свързани с военния профил. Тази изложба има много разнообразни експонати, както лично притежание на много известни имена от българската военна история като поручик Симеон Петров, генерал Гено Генов и много други. Но нашата благодарност е към всички наши дарители. Тук са и много интересни експонати, които сме получили от военните формирования със съдействието на МО, на Командването на СВ, ВВС, ВМС, СКС. За нас е чест, че решиха да споделят с нас отгворността за съхранението на тези ценности. Експонатите са изключително любопитни – различно оръжие, военномедицински инструменти, документи, снимки. Много са хубави, наистина са изключително стойностни.
– Кои ще са основните събития за 100-годишнината на музея?
– Всяко едно от събитията през тази година ще бъде белязано с м

арката „100 години НВИМ“. Основните прояви ще бъдат изложби за бележити годишнини, все под знака на този юбилей. Започваме с отбелязването на 19 феруари. На 3 март ще направим специална изложба, в която ще дадем право и на нашите посетители да дадат отговор – идеали или идеи е по-важно да имаме. Как са се променяли идеалите във времето? Какви са били идеалите преди и по време на Освобождението? Какви са днес? Дали сме съхранили тези идеали, дали сме ги трансформирали и какво носим в сърето си от тях?… Изложбата, която ще открием на самия празник на музея – 4 юли, засега условно има работно заглавие „Изборите на времето“. Тя ще представя развитието на музея по декади с емблематични негови експонати. Ще направим опит да намерим пресечната точка между нашия избор за това кое е ценното в историята, и избора, който ща направят нашите посетители. Това е нашата цел тази година – музеят да навлезе в своя следващ етап на развитие далече по-диалогичен, отворен към публиката и към нейното мнение за стойностите в историята.

Професор Светлозар Елдъров:Българинът прави от окопа подобие на дома си

– Проф. Елдъров, какво още може да бъде открито за военната история на България преди век?
– За Първата световна война българската историческа наука е направила много – има монографии, има колективни трудове, изследвания. На заден план от гледна точка на историята обаче остават живите хора, техният живот. Когато работих върху монографията за Стойчо Гаруфалов, мислих за тези български мъже, облечени в униформа, които три години е трябвало да живеят в окопите. Те са оставили своя дом, деца и мислят за тях – не само за това как да оцелеят или да победят противника. Те имат емоционална връзка със съпругите и семейството. Привързаността на българина към труда го кара да обработва малкото пространство земя зад окопа, за да го превърне в градинка. Българинът в Първата световна война, за разлика от следвоенните антимилитаристични произведения, избуели на запад, не живее в някаква мръсна и кална яма, а се опитва от окопа, от землянката да направи подобие на своя дом, от който по принуда е бил откъснат.
Виждаме, че този стремеж да направи подобие на мирновременния си живот, емоционалната връзка със семейството, това го е направило много силен. Дойранската епопея е най-голямото потвърждение за това. Точно това видях като ценност в писмата на полковник Гаруфалов до неговия син.
– Какво да се направи, за да бъдат направени още открития от старите ракли и сандъци?
– Историята не бива да остава академична наука. Тя трябва да излезе от кабинета на учения, да стигне до възможно по-голям брой хора, до всички българи. И да ги убеди, че националната история се осмисля само когато се срещне със семейната и родовата история. Тогава тя оживява. Популяризация – това е важното. Тук е помощта и на медиите, и на образованието. Нужно е хората да видят фамилната си история като част от общата история. Ще разберем завета на Левски, че ние сме във времето и времето е в нас – когато малкото, човекът, става част от нацията, от националната история.
Вярвам, че всеки може да потърси в наследените от дядо си и баба си ракли, на семейния таван, нещо ценно за историята. Може нашите предци да не са били от най-първите хора. Но всеки е бил част от една национална история. Дали във висшето командване, дали като редник, дали в първите етажи на политиката – всичко е ценно. Не можем да знаем след години кое ще се цени повече – дали заслугите, ордените и медалите, или онова, което аз намерих – поовехтели вече картички отпреди 100 години, което се нарича български възрожденски морал от една друга България, която толкова ни е нужна и днес.