Като че ли напоследък работата на медиците от Военномедицинския отряд за бързо реагиране на ВМА излезе от прожекторите на медийното внимание. Но участието в мисиите на Българската армия извън страната продължава, продължава и отговорността на лекарите под пагон да осигуряват медицински българските военни и отвъд границата ни. И ето писттаа, по която се подхлъзваме, когато говорим за този екип от около 130 медици. Неговата постоянна подготовка и квалификация явно повече се разпознава навън, в Афганистан, Мали или Босна и Херцеговина (в щаба на EUFOR), където българските лекари и медицински сестри от много години се вписват във всекидневието на военните части и ги осигуряват по всички стандарти и изисквания. Да, там медиците ни работят по стандартите на НАТО и съизмерват квалификацията и опита си с колегите си от другите страни-членки. Да, резултатът е в това, че наложихме името на българските военни лекари като висок професионализъм. Но и като опит, който после „се прибира“ в България и е полезен не по-малко у нас. Този екстремен опит „на терен“ на медицинските ни екипи за сравнително кратко време, какъвто в практиката тук не се натрупва, е безценният капитал от над 10 г. участия на отряда. Този опит е запечатан вече и в научни трудове, но най-важното е живото му приложение в полза на българските пациенти. А понякога действителността у нас, особено по пътищата, не по-малко създава работа на лекарските екипи. Понякога дори забравяме, че висококвалифицираната работа на медицинските екипи от отряда не е спешна помощ и вдигаме летвата с изискванията към тях винаги, когато се случи голяма авария, наводнения и пожари, катастрофи и, както помним, случаи като атентата в Сарафово…Когато е нужно медицинско евакуиране и помощ „по пътя“ към Голямата болница-ВМА.
Доскоро в Афганистан имахме хирургични екипи в няколко болници на НАТО, разказва полк.доц.д-р Александър Парашкевов, д.м., началник на ВМОБР на ВМА. Сега контингентът ни е намален и съответно и нашето медицинско участие. Но както военните винаги се готвят за война, за да пресрещнат подготвени неочакваните предизвикателства, така се случва и с лекарите от отряда на ВМА.
Готовността на членовете му се поддържа на високо ниво. Това, което зависи от нас, го правим, казва д-р Парашкевов. ВМА, включително и отрядът, си имат планове за готовност и реакция при критични ситуации и различни степени на опасност. Според зададената степен на опасност и ВМА, и отрядът минава на такъв режим на работа. Отрядът е специфична структура и тя има готовност като цяло до 48 часа да замине за местоназначението. Защото, още веднъж да напомним, че това не е спешна помощ. И част от отряда, отделни модули могат да се активират и в рамките на по-кратко време.
Отрядът е всъщност
една клинична структура, не административна
като членовете му извън времето на изпълнение на задачи на отряда си работят в съответните клиники и лаборатории, те са клиницисти. И когато бъдат изпратени някъде при ситуация, в която трябва да се спасяват пострадали, отново са клиницисти, те са си лекари и медицински сестри, които работят при извънредни условия.
А участието в мисията в Афганистан си беше един опит за нас, придобит в реални условия, смята днес началникът на отряда. Стотици медици преминаха през този опит. В крайна сметка, на война се трупа опит.
Правят се тренировки с членовете на отряда и всеки месец ще се правят тренировки по оповестяването на хората, по организационни проблеми, за да се съкратят сроковете за сбор. Като се отчита, че членовете на отряда работят на различни места, може да са в операционната и това да забави събирането им за изпълнение на поставената задача. В разчетите това се отчита, за да може хората да се събират до втория час, да се прецени нужната екипировка, и, ако мястото на събитието е в страната, да се изпратят веднага. Но ние, „простосмъртните“ продължаваме със заблудата си, че отрядът е нещо като спешна помощ… А функцията му е специфична, както е специфична и организацията му на работа.
Отрядът премина през доста различни ситуации и изпитания през
четвъртвеков-ната си вече история
Включвал се е освен в международни мисии в помощ на пострадалите при катастрофи, вкл.голямата жп-катастрофа в Казичене, в бежанския лагер Радуша в Македония, в помощ на пострадалите от опустошителното земетресение в Хаити, повечето от хората са работили в международни мисии, участваше с екипи при медицинското осигуряване на бежанците в приемателните пунктове.
Опитът от такива участия е важен, още по-важни са поуките от него, използвани при подготовката на следващите колеги, които заминават. „Нашият основен проблем е бил в организацията на работата на полето, защото като страна-членка на Алианса, трябваше да се впишем в организацията при работа на терен и да се нагодим към неговите принципи и стандарти, казва д-р Парашкевов. Но в клинично отношение България стои много добре сред колегите си от другите страни.“
В Афганистан повечето от нараняванията са си били взривна травма заради честите атентати и огнестрелни наранявания. За съжаление, този опит на медиците ни, натрупан на война, все по-често се налага да се използва и у нас заради екстремните скорости на пътя и многото катастрофи. Това е добра корелация и по т.нар. травма система да се прилага опитът на лекарите ни от мисиите навън, смята д-р Парашкевов. То си е направо „прехвърляне“ на знания и на умения. А на война експериментите вървят, защото не можеш да си специалист по всичко, но се налага да решаваш нещата в спешен порядък.
Но най-важни са поуките. Атентатът в Кербала сварва д-р Парашкевов като ръководител на медицинския екип там и той участва в ликвидиране на последствията за хората. Тогава си направихме изводите за организацията на нашата медицинска работа и сме подготвили колегите след нас при такива ситуации не да се учим от интернет, а от нашия си опит на терен, казва днес началникът на отряда: Аз като медицинско лице съм си извадил поуките и го прилагам и в собствената си работа, и в подготовката на колегите. Когато преминеш през нещо и си се срещнал очи в очи с премеждието, после е по-ясно как най-добре се
спасява човешки живот в остро отсъствие на време
В момента специалисти от отряда обучават в курсове служители на НСО в умения да се извършва първа помощ в тяхната специфична дейност на охрана. Защото понякога се оказват сами на местопроизшествие, когато е пострадало охраняваното от тях лице или техен колега. Провеждат се практически занятия вече от половин година и всички служители ще преминат тези курсове. Обучават и служителите на Бюрото за защитените свидетели, бойни санитари от армията. Това е една обучителна дейност на медицински и немедицински специалисти в тренировъчния център на отряда. Сред лекторите има много лекари, преминали през мисии.
Пагонът задължава, или за едно предложение
Началникът на ВМОБР д-р Парашкевов смята, че отрядът е специфична структура с аналог във Франция, но там тя е изцяло военизирана. А такава, тя по-лесно се командва. Човекът от резерва трябва да премине през административни изисквания, докато се военизира, а задачата може да е за утре. А военният може да тръгне след час. И може би затова трябва да вървим в тази посока, за да се изпълняват по-лесно задачите-и за подготовката, и при изпращането зад граница. И може би, независимо от обективните промени през тези години, отрядът трябва отново да се военизира изцяло, както при създаването му и да отговаря на името си. Макар това да не е възможно да се случи в рамките на цялата Военномедицинска академия. По-лесно се работи с военизирани хора. Пагонът задължава. И историята, и днешната практика доказва, че военният човек е по-отговорен.
