Татяна Дронзина е доктор на политологическите науки, професор в катедрата по политология на СУ „Св. Климент Охридски“. Преподавала е в Испания и Казахстан, автор на няколко книги. Изследователските й интереси са в сферата на тероризма и конфликтите.
Явор Райчев е магистър по международни и европейски отношения от Университета в Линшопинг, Швеция. Бил е специализант в Делегацията на Европейската комисия в Астана, Казахстан. Изследва проблемите на международните отношения, евроинтеграцията и сигурността.
– Г-жо Дронзина, г-н Райчев, вие твърдите, че към ИД се присъединяват млади жени от западни държави и от Русия. Колко са те и какъв е техният социален профил?
Татяна Дронзина (Т.Д.). Според данни от средата на миналата година 550 от всички европейци, намиращи се на територията на ИД, са жени. Най-много са германките, французойките и британките. Има млади жени и тийнейджърки от добри, но и от проблемни семейства; с вярващи и практикуващи религиозни обреди родители, но и с родители с либерални възгледи. Някои жени са с трудно детство, а други – от средната класа. Много от тях приемат тази религия в тийнейджърска възраст. Част от младите жени пътуват към Сирия със съпрузите си, други – за да се срещнат с любимия си от интернет, трети – да намерят мъж, с когото да създадат дом и деца. Правят го под въздействие на радикални идеологии. Руските момичета са предимно студентки по право, финанси и медицина в престижни руски университети.
– Какво кара тези млади жени да загърбят битовите удобства на западния начин на живот и да отпътуват към територията, контролирана от един варварски режим?
Явор Райчев (Я.Р.) Мотив е дълбоката религиозна вяра. Но не е единствен. Друг е желанието да се включат в общност от хора със сходни възгледи, ценности и разбирания за живота. Важен е и стремежът за женска реализация като съпруга и майка. Много момичета от западни държави, произхождат от общности, в които брачният избор не е свободен, а са практика договорените от родителите бракове. ИД предоставя идеал, който пленява въображението, мобилизира силите и дава твърдост да се понасят несгодите на войната. Присъединяването е революционен акт – женски бунт срещу тиранията на традицията и патриархалните нрави.
– Какво представлява т.нар. секс джихад?
Т.Д. Първите сведения за секс джихад или джихад ал никах са от 2012 г. Според фатва от саудитски духовник, бойците, които повече от две години не са имали контакт с жени, могат да осъществят неколкочасов брак. Краткост на брака, за да може повече джихадисти да имат достъп до жени. Трябва момичетата да бъдат над 14-годишна възраст, вдовици или разведени. Има и по-радикална фатва – обявява законни и почасовите брачни контракти с омъжени жени без знанието на техните съпрузи. В повечето случаи участието на жените в секс джихада е принудително. Тези, които споделят преживяното, показват, че са унизени и отвратени, колкото всяка жена би била, ако й се налага да има 152 „съпрузи“ за 5 месеца. При смърт на мъжа си трябва да бъде предадена на следващите джихадисти, за да повиши бойния им дух. По-тежко е положението на жените, попаднали в сексуално робство. Документът е озаглавен „Въпроси и отговори за пленниците и робите“ – разрешено е пленена жена да бъде продавана, купувана и подарявана, както и да бъде бита. Позволен е дисциплиниращият бой (дарб тадийб) и този с цел телесна повреда (дарб ал-таксийр).
– Имат ли жените в ИД обществена роля извън семейството?
Я.Р. Има женски елит, отговорен за общуването, контрола и съблюдаването на ислямския закон. Бригадата „Ал Кханса“ е нравствена полиция, създадена е през февруари 2014 г. Това са 70 неомъжени жени – американки, англичанки, французойки, рускини между 18 и 25 г. Получават заплата, храна, покрив, оръжие и обучение. Ръководител на „Ал Кханса” е шотландка от Глазгоу, израснала в семейство на умерени мюсюлмани. На 20-годишна възраст тя се радикализира, заминава за Сирия и праща през туитър пламенни съобщения за ислямистите, които не могат да се влеят в ИД, да „пренесат бойното поле у дома си“ чрез атентати. Бригадата е „женското гестапо на ИД“, съчетала и джихадистката пропаганда като „медийно крило на ИД“. Публикуват се приблизително по 90 хиляди поста на ден във фейсбук и туитър. Засега няма ефективна контрастратегия на радикализма.
Пламен Димитров
Книгата „Жените в „Ислямска държава” е издание на Военно издателство и разглежда един от слабо проучените джихадистки феномени – женското участие. Освен научните и медийните
публикации са използвани и резултати от теренна работа в Централна Азия – интервюирани са бойци, излежаващи присъди за участие в „Ислямска държава” (ИД), близки и роднини на мъже и жени, които се бият в Сирия и Ирак. Източници са видеоматериали, рекламни клипове и пропагандни филми, записи на радио и телевизионни предавания на английски, руски и арабски език.
