Господа, ние с вас сме добри съперници на игралната маса. Когато ме побеждавате на покер, аз съм заложил парите си. Когато ме надигравате на бридж – заложил съм само личната си чест на играч. Но в играта, която ми предлагате сега, залогът е огромен – това е България. За мен е чест в нея да бъдем не противници, а партньори, каквато е вашата оферта. Но в сегашния исторически момент да приема, това означава да погубя България. Германците ще ни прегазят за два дни.
Това казва цар Борис на посланиците на Великобритания Рендел и на САЩ – Ърл, преди 75 години, през февруари 1941 г. в навечерието на подписването на Тристранния пакт от страна на България. Американецът не е особено впечатлен. По принцип интересите на неговата страна на Балканите не са значителни, а и войната е още твърде далече от Вашингтон и от нюйоркското „Пето авеню“. Пърл Харбър е чак на 8 декември. Но Рендел има специална задача, поставена от премиера Уинстън Чърчил – България да бъде изправена срещу напиращия към Гърция и Югославия Хитлер. Неговите дивизии са вече в Румъния, която е станала съюзничка на Райха. На север ги пази пактът Рибентроп – Молотов от 1939 г., благодарение на който Полша е ударена от две страни и е поделена между Германия и СССР. На юг обаче нещата се развиват зле. Италианците са посрещнати със силна отбрана от нападнатите гърци и са натикани обратно в морето. В Югославия Тристранният пакт трае само едно денонощие. Военен преврат помита подписалите го и дошлите на власт го анулират. А
германците искат Балканите за себе си
за да имат сигурен тил, когато след няколко месеца преминат река Буг при Брестката крепост. Българският владетел знае на какво изпитание е поставено отечеството му. Натискът е силен и от двете страни. Рендел припомня злощастния край на Първата световна война. Пуска в ход примамката за Македония и Беломорска Тракия, които сърбите и гърците били готови да отстъпят при сключване на балкански троен съюз, който да посрещне германските дивизии на Дунава. Борис познава много добре съседите, които още през Балканската война не са спазили договореностите. Явно британското разузнаване е работило твърде добре на Балканите, защото Рендел привежда цифри като население, редовна и мобилизирана армия, въоръжение. Ако вие образувате един общ фронт ще имате двайсет и шест милиона население, от които на Дунава може да застане два милиона и половина елитна войска, агитира британецът.
Но царят веднага съзира уловката. Къде другаде да бъдат посрещнати с огън дивизиите на Вермахта, освен на Дунава. Той има перфектно лично разузнаване, включително в Германия, където неговият бивш адютант и после външен министър полковник Христо Калфов е дългогодишен посланик. И много добре знае, че мобилизация не може да се направи за толкова кратко време, още по-малко – стиковка между три армии. Уловката на британеца е жестока. Според неговото предложение в бойно поле трябва да се превърне българската територия. А това означава разрушения, жертви сред мирното население. Дори баща ми не допусна това. При всичките си загубени каузи опази българската земя. Жертва и на сражения, и на откъсване стана единствено Добруджа, която с толкова мъка си върнахме преди година.
България няма
да бъде бойно поле
категоричен е царят. Полша имаше три милиона войска и спря ли германците, пита Борис дипломата. Там имаше пета колона, продължава натиска си Рендел, но не споменава нищо за коварния удар на Съветския съюз в гърба на поляците. Царят е неумолим – Франция имаше 165 дивизии, какво стана, не можахте да й помогнете дори вие с вашия Експедиционен корпус. А как ще ни съдействате тук, ако речем да ви послушаме и да се опълчим на германците? Затворихте се отвъд Ламанша, а сега ме карате да превърна страната си в пепелище.
Вечерта на 1 март 1941 г., когато в двореца „Белведере“ във Виена министър-председателят Богдан Филов подписва Тристранния пакт, е последният бридж на Борис с двамата дипломати. Мисиите им се изтеглят от България през Турция. Каква съпротива би могла да бъде оказана на могъщата тогава немска армия, се вижда на отбранителната линия „Метаксас“, с която гърците, нахъсено от победата над италианците, се опитват да прикрият северната си граница. Вижда се и колко далновидно е постъпил владетелят, когато през 1940 г. отказва България да подпише договор със СССР, въпреки прословутата „Соболева акция“ на комунистическата партия. С какво реално би могъл Съветският съюз да помогне на България, ако тя се беше противопоставила на германците през март 1941 г.? От една страна, по това време СССР и Райха все още са съюзници. От друга блиц-кригът през лятото на 1941 г., стигнал до Москва и Ленинград, показва, че едва ли Червената армия би могла да ни спаси тогава от германските дивизии. Борис Трети не само спасява територията на България от разрушителни и убийствени сражения, но 
не жертва живота
на нито един войник
в тази война, докато той е владетел. Всички съюзници на Райха имат армии и дивизии на Източния фронт. Италианци, унгарци и румънци воюват на символни места – Москва, Одеса, Севастопол, Сталинград. Един от аргументите на Борис пред фюрера е, че войската ни поддържа територии, от които са освободени германски части. Всъщност, това са лелеяните през толкова предишни войни земи, които обаче Хитлер никога не ни предоставя реално. Другият е, че в страната има силно партизанско движение и оголването на вътрешния фронт може да се окаже фатално. Това е чиста измислица, защото особено през 1941-43 г. положението с незначителните партизански групи е овладяно от полицията и жандармерията. Дори в разгара на „партизанската война“ през 1943-44 г. войскови части са използвани рядко. Кобургът, както са го наричали противниците му, е бил достоен човек, който е пускал в ход всякакви дори лъжливи прийоми, защото е милеел първо за отечеството и за народа си, а след това е мислил за съюзнически интереси. Една от
основните версии за неочакваната му смърт
е известна – бил отровен при посещението си през 1943 г. в Главната квартира на Хитлер заради непокорството си. Твърде възможно е да е правдива, защото закъсващите на Източния фронт германци са имали нужда от свежи подкрепления. Ако е така, царят жертва дори живота си за опазване на България, а фюрерът не успява да постигне желаното – след смъртта на Борис Трети държавата да бъде овладяна от един български фюрер, който ще играе по свирката на Берлинския си господар. Генерал Никола Жеков е вече твърде стар. Александър Цанков е изчерпан, времето му е отминало. Единственият възможен – генерал Христо Луков пък е застрелян в дома му от Виолета Якова-Иванка и Никола Драганов-Гуджо – терористите на Славчо Радомирски, възвеличани после като „черните ангели“. След смъртта на монарха дори обвиняваният в крайно германофилство Богдан Филов да е имал някакво желание да хвърли български войски в помощ на Вермахта, другите двама регенти – княз Кирил и генерал Никола Михов ,са били твърде благоразумни, особено след Сталинград и Курск.
А България все пак дава 30 000 жертви във Втората световна война. Опазена от цар Борис Трети, тя е хвърлена през септември 1944 г. в кървавите касапници при Страцин, Стражин, Бела паланка, Прокупле, Куманово, след това при Драва и Мур. С
героизма и саможертвата
си хиляди офицери и войници участват в доразгромяването на нацистката армия. Като резултат – в Париж, при подписването на мирния договор през 1947 г. България не е призната за съвоюваща страна. За разлика от Италия, която е записана при победителите, защото е обесила Мусолини, а нейните партизани се били сражавали с Вермахта. Единствените германци, които нашите „шумкари“ нападат и избиват, са невъоръжени ранени войници в санаториум край Жабокрек, но пък сме воювали реално с войска, и то в състава на Трети украински фронт. Чърчил е непреклонен. Както е бил непреклонен и при заповяданите бомбардировки над мирни български градове през 1943-44 г. Румънците и унгарците, които също като италианците, са мръзнали при Сталинград, се измъкват тихомълком. А в „нова“ България името на цар Борис Трети е засипано от пропагандна омраза. Семейството му е прогонено. Дори гробът му в Рилския манастир е взривен. Като отплата на новите властници, че опази България от сражения, разрушения и жертви, че балансираше в пожара на войната и не скъса дипломатическите отношения със СССР, че спаси евреите от старите земи и че не изпрати нито един войник срещу техния покровител Сталин.
На 30 януари се навършиха 122 години от рождението на този достоен човек и владетел.
