– Г-н Янков, вие представихте доклада на Комисията по отбрана за промените в ЗОВС по еърполисинга и така и не се изказахте. Имахте ли допълнителни съображения по промяната?
– Да, така се наложи, макар че имах желание да се изкажа, но се отказах буквално, за да се спести времето заради предстоящия парламентарен контрол. А исках да направим сериозен опит да върнем дебата в неговата експертна територия. В това гражданите да разберат за какво всъщност става въпрос в този законопроект по отношение на охраната на въздушното ни пространство. И как той като правна техника пряко се проектира върху националната сигурност и имиджа на България. Дали промяната тази охрана да се извършва при необходимост и съвместно със съюзническа подкрепа влияе по някакъв начин върху националното самочувствие на българските граждани. Защото в много от изказванията преобладаваше популизмът и манипулацията, че едва ли не въздушното пространство на България се предоставя на Турция или други страни.
И едва ли не сме на път да унищожим българските ВВС. Затова основният въпрос, на който исках да дам отговор, е как законопроектът рефлектира върху националната ни сигурност, как се отразява на националното ни самочувствие и на състоянието на ВВС на България. В сега действащия ЗОВС има член, който посочва, че отбраната на въздушното пространство на Р. България се осъществява от българските ВВС самостоятелно или съвместно със страни-членки на НАТО. В текста, който приехме, предложихме освен отбраната да се включи и охраната на военновъздушното ни пространство. Изрично е записано, подчертавам, че това става самостоятелно от българските ВВС или съвместно с ВВС на съюзнически държави. И като правна възможност това се осъществява със специален международен договор, подписан от българското правителство и одобрен от парламента.
– Къде не се разбрахте с колегите ви в зала?
-В опонентните изказвания се стигна до теми като тази кой е причината ВВС да изпаднат в ситуация да не могат да охраняват въздушното ни пространство. Втори аргумент против беше, че продаваме въздушното си пространство на Турция и че унищожаваме с това решение ВВС на България. Но в законопроекта пишеше, че основната възможност за охрана е българските ВВС да го гарантират самостоятелно. И на този етап те имат възможност да извършват охраната на въздушното пространство на страната самостоятелно. За това се подготвят самолети МиГ- 29. Със законите, които приемаме, ние създаваме възможности, не догми. В условията на глобални заплахи и противоборства в света даваме още една възможност на българското правителство, което и да е то, ако се наложи. Защото в крайна сметка това интересува хората – въздушната ни територия да бъде защитена, затова и приехме този законопроект. Да си спомним, че около напрегната ситуацията Украйна и Крим се налагаше и всеки час въздушните ни сили да вдигат самолетите под тревога. А такава ситуация бързо изчерпва летателния ресурс. В контекста на ситуацията в региона това може да се случи и днес. Защо някои предпоставят, че всички следващи правителства ще са предателски и няма да могат да вземат компетентни решения. Аз съм от опозицията и ние можем да имаме различни гледни точки с управляващите и противоречия по много въпроси. Но не мога да си представя, че българското правителство, каквото и да е то, по отношение на национална сигурност няма да вземе компетентно и отговорно решение и да защити достойнството и сигурността на страната. Или че в такъв момент няма да има единство между опозиция и управляващи. Затова считаме, че възможността чрез поправката в закона, която дадохме, е в интерес на националната ни сигурност. Но не бяха сериозно аргументирани и предложенията съвместната охрана да не се извършва от съседни държави и да се възлага само на страни, едновременно членки на ЕС и НАТО. Двете предложения автоматично отстраняват от съвместен еърполисинг страни като Турция, Гърция, Румъния, САЩ, все едно са неприятелски държави. А САЩ са за нас основен стратегически съюзник, чрез неговата помощ ние решаваме много от въпросите, свързани с отбраната ни. И получаваме сигурност, която гарантира спокойствие на държавата и гражданите.
– Не допускате, че някой в парламента не е наясно с нещата…
– Тогава възниква въпросът защо някои са били издигани за министри. И ако ние ще подчиняваме работата си в НС на тясно партийни предизборни съображения, тежко и горко ни, особено, когато става дума за националната ни сигурност.
– Кое е най-сериозното предизвикателство пред новия началник на отбраната генерал-лейтенант Константин Попов?
– Отговорността е в много аспекти, на първо място, нашите въоръжени сили трябва да се попълват с образовани хора, включително и със специфичната професионална квалификация. Съставът на Българската армия трябва да е от силно мотивирани хора, за да могат да изпълняват функциите, които Конституцията им възлага и българските граждани очакват от тях. Особено, когато тези функции се променят динамично. На българските ВС им се налага да се занимават и с охрана на границата, с бедствия и аварии, с мисии извън граница. Затова като основен елемент за тяхната мотивация е изключително важен социалният им статус. Някой непрекъснато инвестира в деструктивен подход към „привилегиите“ на служителите във ВС на България. А това са компенсации за лишения и ограничаване на права по време на тяхната служба, а не са привилегии. Не на последно място е важна техниката. Защото често животът е застрашен не заради служебните им задължения, а заради техниката, с която боравят при изпълнението им. И това е политическо престъпление! Защото през всичките години на преход не намерихме формулата на приемственост, която да гарантира постепенната модернизация на ВС. И новият началник на отбраната трябва да намери политическата и институционалната подкрепа, за да може да се решат тези проблеми в интерес на България. Като се намери балансираният подход за всички видове и родове войски.
– Каква е позицията Ви по разговора за възстановяване на наборната армия?
– България има ясна стратегия по отношение на ВС – те са професионални. Разбира се, трябва да се попълни личният състав и да се осигури достатъчно и модерна техника. Но законът за резерва е слаб закон. Ние реално нямаме такъв закон. И по отношение на статута на резервистите, и на техниката, която ще използват. Няма как реално да се въведе наборна армия, но считам, че задължително трябва да помислим младите хора да получават добро и качествено образование от гледна точка на терористичните заплахи, на боравенето с оръжие, на адекватно поведение в екстремни ситуации, в които е застрашена националната ни сигурност. Това може да става като част от средното и от висшето образование. Нашите младежи не само не умеят да боравят с оръжие, но не познават и какви са заплахите и рисковете днес. И очаквам, ако се случи някакъв терористичен акт, например в мол, жертвите от него да са повече от паниката и незнанието как да се реагира, отколкото от самия взрив. Затова е задължение на изпълнителната и на законодателната власт да намерят формулата за такова обучение.
– Защо национална сигурност продължава да се мисли фрагментарно – повече МВР и по-малко отбрана?
– Започнахме да живеем в илюзорен свят, махнахме загражденията, решихме, че регионалните конфликти са в миналото. И поради това, че с демокрацията се свързва и мутренският период на държавата, някак служителите на полицията, на МВР станаха главните герои в борбата срещу престъпността. Не забелязвате ли, че влизаме в подобна ситуация с престъпността и сега. И трябва да си отговорим дали това е случаен или управляем процес. И ако е управляем, кой го управлява… Аз считам българските офицери, сержанти и войници за изключително достойни хора, които правят от невъзможното възможно за сигурността и отбраната на страната. И лично аз, като политик, отчитам онова, което сме могли да направим, но не сме направили през тези 25 г. заради политически противоборства. Заради което в очите на тези хора на моменти сме смешни, олекваме.
И затова бих искал да им се извиня. Но напоследък наистина се фокусираме като институция върху нещата, които ще са полезни за отбраната и националната ни сигурност.
