– Гн вицеадмирал, как оценявате досегашното си пребиваване на поста началник на отбраната, този период от година и половина – от лятото на 2014-а досега?
– Бих направил първо една корекция. За мен пребиваване означава, че си някъде, без да правиш нищо. Затова искам да кажа, че не пребивавах. Постарах се да работя много активно за благото на Българската армия, на Въоръжените сили. Усилията, които положих, бяха достатъчно, за да има някакъв резултат, който, мисля, че е налице.
През този период имаше и известни сътресения. За моята година и половина се смениха трима министри. Естествено, в тази обстановка се налагаше да се работи при малко по-различна от нормалната, ситуация. Но и аз, и офицерите както от Министерството на отбраната, така и от БА, направихме необходимото, за да се изпълнят всички поставени пред армията задачи. С достойнство мога да кажа, че беше постигната до голяма степен интеграцията на БА в ученията както на наша територия, така и зад граница и в сътрудничество с нашите колеги и партньори от Алианса.
По отношение на мандата не бих искал да правя равносметка за това, дали съм изпълнил всичко, тъй като и в правителството, и в различните институции се дава толеранс, в който човек свиква. Или както навремето се казваше във флота – първата година морякът се учи, втората – работи активно, а третата – вече учи и готви своите заместници. На мен не ми беше предоставена такава възможност и времето, за което бях на поста, използвах, за да се науча, да мога да реализирам още по-успешно задачите, които стояха пред мен.
– Какво имахте предвид по време на церемонията по сдаване и приемане на поста, когато казахте, че постиженията по време Вашия мандат са били необходимо, но не и достатъчно условие?
– Неслучайно споменах и че 40 години съм служил на БА, на ВС и България. Да, в последните дни направих необходимото, за да бъде и още на по-високо ниво именно тази интеграция. Но не ми беше предоставена възможността тя да се доразвие. Затова казах, че е необходимо, но не достатъчно условие.
– Как виждате от тук нататък развитието на тези направления, жалоните за които бяха поставени по време на Вашия мандат – приемането на стратегическите документи, началото на модернизацията и т. н.?
– Може би това е и една от основите, върху които беше изградена моята работа – да се даде възможност на българското общество да се убеди, че БА има нужда от подкрепа. Защото само чисто моралната подкрепа не е достатъчна.
Необходимо е да бъдат отделени средства, които да се реализират, и то в най-скоро време, за да може наистина да се чувстват воините спокойни, когато излязат с техниката си, за да могат да виждат и 
перспективата на службата си в следващите години. А също така да се включват с достойнство в редовете във формирования в съюзен формат. Както във флота – кораб до кораб да бъдат с еднакви възможности, така и в полето да бъдат с еднакви възможности, а също и в авиацията да се носи наистина съвместна охрана на въздушните пространства. А ако се наложи, да могат да реагират и с нова техника.
– Кои смятате, че ще са подводните рифове пред новия началник на отбраната?
– Не бих казал, че ще има. Не мога да кажа и по какъв начин ще подходи. Нека в края на краищата той да определи своето място, да си набележи безопасните фарватери, за да може да мине без съществени проблеми. Безспорно – че ще има рифове, ще има. Не мога да кажа кои точно, тъй като този път, който бих му начертал, може да не се окаже най-правилният. Нека той си определи как да преодолява тези плитчини.
– По време на церемонията споменахте, че сте първият военноморски офицер на висшия военен пост в България. Освен това и самата длъжност е от не много отдавна. Тоест – все още се гради опит и традиция. Какво трябва да се направи, за да се усъвършенства длъжността „началник на отбраната“, какво може да се подобри?
– Не да се подобри, а да се припомни добре забравеното старо. Вярно, интегрираното министерство има своите плюсове. Но точно в тази конфигурация ролята на началника на отбраната се различава от ролята на началника на Генералния щаб.
Ползвайки опита от много държави, които съхраниха генералния си щаб, с развитието изцяло на натовската структура от 1 до 9, мисля, че все повече и повече трябва да се дава възможност за изяви и за вземане на решения. Да има и финансово осигуряване на началника, на най-висшия военен. Дали ще бъде началник на отбраната, или началник на генералния щаб, но трябва да има повече възможности за самостоятелни решения.
– Вашият мандат премина при управлението на три правителства и съответно, както споменахте, на трима министри на отбраната. Как работихте с политиците?
– С политиците работата, която имах, беше основно за защита на, отново искам да обърна внимание – не на привилегиите, а на това, което е заслужено от българските воини. Основно това (въпросите на социалните права на военнослужещите – б. р.) е била темата, по която съм работил с политиците.
Съвсем отговорно мога да заявя, че не съм посещавал нито една партийна централа. Не съм коментирал както личната си съдба, така и въпроси, които са свързани с армията. Моето верую е, че и най-висшият офицер трябва да бъде наистина деполитизиран, като работи за изграждане на политиките чрез представяне на чисто военната, армейската експертиза. Политиката е работа на политиците.
– През тази година и половина видяхме и че международната обстановка се усложни изключително много. Видяхме, че след терористичните атентати в Западна Европа, армейски подразделения патрулират дори в Париж и Брюксел. Смятате ли, че заради ескалацията на заплахите, примерно, свързани с мигрантските потоци, на армията трябва да се дадат повече правомощия за действие при големи кризи?
– Армията като институцията с най-високия рейтинг в нашата страна, именно за това устоява, че не се намесва в дребни и не особено значими вътрешнополитически събития. А ако се наложи вече да се вземат кардинални решения и действия, аз съм убеден, че Българската армия ще се представи по най-добрия начин.
Говорейки за третата мисия на ВС – за оказване на съдействие на населението при кризи, армията винаги е била на ниво. Когато съм се срещал с ръководители от местната власт, те казват – да, добре, че дойдоха военните, за да сме спокойни за решението на въпроса.
По отношение на границата – да, ако се наложи, ако обстановката наистина ескалира, надявам се това да бъде много, много краен случай, то тогава армията отново ще докаже възможностите си. Защото само с пребиваването си в района на границата в моменти, когато беше наложително, военните създаваха респект, който е от изключително значение. Дори и за предотвратяване на местни престъпни похождения, битовизми и други подобни в даден район.
– Какво смятате, че е нужно още на Военноморските сили, на България като морска държава?
– Тук ме „настъпихте по мазола“. Дано да се сбъдне това, за което мечтая от много години насам, когато слязох от борда на корабите във Варна – мечтата ми е за нов кораб, който ще реши въпросите на българското самочувствие, на българските военни моряци. Нов, адекватен на сегашната обстановка.
Това беше и една от борбите ми. Наистина, вече го има отразено в държавния бюджет (за този проект за модернизация през 2016 г. са предвидени 200 млн. лв. – б. р.). Надявам се, че ще бъдат отделени тези толкова необходими пари, за да се швартоват на пирса на Военноморската база, в Пункта за базиране, нови кораби, които наистина да бъдат гаранция за следващите 25-30 години, че българският моряк е със самочувствие и достойнство в нова платформа.
– Г-н вицеадмирал, с какво планирате да се занимавате от тук нататък?
– Мисля, че все още има какво да дам на страната си. Има какво и къде. Безспорно ще потърся изява. Може би в скоро време да разберете. При всички случаи ще бъда в района на Варна. Защото времето, когато трябваше да си отглеждам децата, бях в морето, а времето, в което са най-сладки внуците, бях в София. Надявам се да им отделя малко време.
– Тоест – ще работите пак на попрището на морската сигурност?
– Най-вероятно – да. Морето е част от моето съзнание. Затова и на церемонията казах, че 40 години съм отдал на тази професия, свързана с морето. Надявам се, че пак ще бъда близко в тази сфера.
– Как в началото на кариерата си избрахте пътя на морски офицер?
– В по-голяма част от съзнателния си живот разчитах и бях убеден, че армията е един изключително добре подреден механизъм. Имах вътрешното убеждение, че трябва да следвам и спазвам правилата, да изпълнявам задълженията си и да нося отговорностите си. За съжаление в последните години като че ли малко намаля тази моя увереност, че всичко това е било така.
А по отношение на това как съм започнал – имах възможността да избирам между Техническия университет, навремето – МЕИ във Варна, или да стана морски офицер. Никакво колебание нямах къде да се насоча. Не съжалявам за това, че съм отдал две трети от живота си на военната част от морето.
– Имате ли някакво хоби, любимо занимание извън служебните задължения?
– Като че ли по-скоро имам приятни занимания, но хоби, в пълния смисъл на тази дума, мисля, че нямам. Но ще си намеря с какво да се занимавам.
– А за какво бихте искали да имате повече време?
– Както казах, бих желал да отделям най-много време на тези малки същества – внуците, които са ми тръпката. В района на Варна има много места, които с тях трябва да посетим и да се занимаваме. Иначе обичам спорта. Докато не ми възникнаха проблеми, съм спортувал дълго време, обичам и разходките. Нямам музикално хоби (през смях).
– Какво бихте пожелали на хората в БА – от редника до генерала?
– Естествено, преди всичко – да бъдат здрави. Защото, за съжаление, все повече и повече млади хора остават млади завинаги…
Нека да бъдат здрави. Да не губят самочувствието си, че са български военнослужещи. Но същевременно да работят и за издигане авторитета на армията и за устояването й в тези политически несигурни времена.
Нека това да бъде тяхното достойно поведение, като отстояват позициите си на воини на България.
– Как бихте определили своя мандат като плаване, с морска терминология?
– Това беше плаване с определен ясен курс, при променливо състояние на морето от порядъка на около 3 бала. Естествено – периодично щормово време, и в края на краищата запазих състоянието си на морски офицер. За съжаление не успях, времето не ми даде тази възможност, да изпълня още едно мое желание – да създам екипаж в района на МО. Съжалявам, че не можах да направя така. За мен думата екипаж е била, е и ще си остане символ на това всеки да разчита на този, който е до него независимо в какви условия.
