Доц.Здравко Попов, д.ф.н., СУ „Св.Кл.Охридски“:От нас очакват да осъзнаем националния си интерес

Доц. Здравко Попов е дипломат, д.ф.н., и дългогодишен преподавател в СУ. Секретар на президента Желю Желев по външна политика и сигурност. Сред основателите е на Атлантическия клуб. Създател и пръв директор на Дипломатическия институт при МВнР и главен редактор на сп. „Дипломация“ на института. Бил е посланик на България в Чехия. Понастоящем е Президент на Институт за публична политика.

–Г-н Попов, ще се промени ли политиката ни към бежанците и имигрантите след срещата на Бойко Борисов  с унгарския премиер Виктор Орбан?
-Някаква радикална промяна едва ли ще има в политиката ни към имигрантите. Ние, според мен, все още нямаме кристализирала и ясна национална позиция по този въпрос. Това, от една страна, дава благоприятната възможност да лавираме и да се опитваме да намерим нещо подходящо в този голям дебат, който се води в Европа за отношението на ЕС към имигрантската вълна. От друга страна, не е добре да нямаме собствена национална позиция. В този смисъл разговори и преговори с Вишеградската група (Чехия, Полша, Унгария и Словакия, б.р.) ще ни дадат възможност да поизчистим собствения ни национален интерес. Страните от Вишеградската четворка са се солидаризирали в една сравнително обща позиция. Вишеградската група има особен статут в ЕС. Тя не е просто обединение на съседни държави, а регион на Европа, който преживява себе си със собствена история, различна от историята на Западна и на Южна Европа. В този смисъл тези страни имат както свои исторически травми, преживени в близкото и по-далечното минало, и общи ценности, които са ги обединявали по времето на комунизма. И в този период на 60-те, 70-те и 80-те г. на миналия век те са общували много, доказвайки, че имат общо съзнание за разбирането си за Централна Европа.
-Т. е. те днес са някакви бунтари, опортюнисти в Европа?
– Мисля, че такива са били и преди промените. Т.е.бунтарството им е свързано с особено самочувствие и самоиндетификация, която имат гражданите и политиците на тези държави. Те не се възприемат като някакъв придатък на Изток или на Запад, а за един специален регион на Европа, който не просто следва едно или друго поведение, а който има свое собствено поведение и разбиране за демокрация, за свобода и за бъдеще.
– Какво иска сега Вишеградската четворка?
– Би било глупаво да кажем, че това са някакви националистически правителства, които едва ли не възпроизвеждат някакви неевропейски послания. Този централноевропейски маниер да си пазиш гражданите, интересите и собствената си съдба е нещо различно от националистическото ни разбиране на Балканите. Това е един особен централноевропейски инстинкт за самосъхранение. Народите там са яли попарата на Великите сили. Практически съм се сблъсквал с начина, по който те тълкуват ролята на Великите сили в политиката и в историята и смятат, че това е доста вредно за държави като тях и в някакъв смисъл-изобщо за малките държави – случая с Хитлер и Сталин, с комунизма и нацизма. Да си припомним, че през 1938 г. Хитлер подписва споразумение с Великобритания и Франция, според което безпрекословно са отдадени териториите на Бохемия и Моравия от тогавашна Чехословакия на Хитлер. Т.е. чехите знаят чрез опита си, че великите държави имат свои интереси, които в никакъв случай не могат да се хармонизират с интересите на малките държави. И поради тази причина великата държава трябва да се разглежда по някакъв дистанциран начин, но в никакъв случай – безпрекословно следване на нейна политика или позиция. Страните от тази Вишеградската група се пазят и от глобализацията, и от т. нар. европеизация в смисъл разрушаване на идентичностите на народите на Европа.
– И въпреки това продължават да са в ЕС…
– Да, защото тяхното мото в ЕС е: споделяме ценности, но не и интереси, тъй като имаме свои собствени. 
– Доколко България, обаче, може да се впише в тази група, в сегашните условия и проблемите с бежанците?
– Затварянето на границите за бежанци, докато се приемат общи правила, е една точка, по която може би съвпадат българските и интересите на вишеградските държави. Смятам, че Вишеградската група очаква от България малко по-трезво и рационално поведение. България да разбере своя интерес и да осъзнае, че той тематично съвпада с интереса на Вишеградската група. Т. е. един опит да се създаде тематична група в Европа по въпроса с бежанците, която да сподели тези общи постановки срещу хаотичното допускане на бежанската вълна, за затваряне на границите, докато се изяснят правилата, според които да е възможно да се проведе допуск на бежанци, които да отговарят на статута за бежанец. Търсят се съмишленици, защото трябва да се осъзнае важен въпрос. Това е, че бежанецът не може да бъде третиран като работна сила. И не може да се излага аргумент като „На нас ни трябват 700 000 бежанци за нова работна сила“. Бежанецът е цялостно същество, което идва със своето образование или липса на такова, със своята религия, ценности, обичаи, нрави, история. Следователно, трябва внимателно да се мисли, когато друга култура и дори цивилизация напира да влезе при нас и когато все още нещо може да се рационализира и контролира. Ако ЕС беше вече една федерална държава от над 500 млн. души население, с по 1-2 млн.бежанци на година, преживяването на гражданите нямаше да бъде такова, каквото е днес особено в малките европейски държави. При тях навлизането на милион души създава страхотен проблем. 
– От тази гледна точка каква е оценката на поканата на Меркел към бежанците?
– Преди да ги покани, имаше заседание на техните работодателски съюзи и камари на индустриалците на Германия. Те оказаха влияние върху политическото ръководство на страната заради глада за работна ръка. Така че реакцията на Меркел не беше емоционална. Позоваването на мултикултурализъм и друга идея за толерантност е опит да се облагороди един грубичък  интерес от физическа работна ръка, която да покрие празните пространства в немската икономика и дори да допуснем, че не е било замислено предварително това като мероприятие срещу германския канцлер, самият процес създава възможност да бъде използван. Това е повдигнало германския тип национализъм, към който отвъд Океана са особено чувствителни, наричан в близкото минало националсоциализъм. Тази ситуация е рискова и немалко кръгове и на Изток, и на Запад се изказват срещу този риск. 
– Но не е ли спасителен пояс за София и Букурещ по-близката връзка с Вишеградската група?
– За съжаление, отстрани погледнато, внушаваме че „българите не си знаят интереса“. Този въпрос за Вишеградската група е решен. Те си знаят интереса. Той понякога влиза в конфликт с големите играчи в политиката. Но страните от четворката смятат, че ЕС означава съюз на ценности и съюз на интереси, които трябва да се спазват. Има някакъв общ профил на управлението на тези държави. Много е важно нацията да има общи ценности, които я обединяват. Варшава, Прага, Будапеща и Братислава независимо от политическото си разнообразие, на гражданско ниво имат солидарност. Ние нямаме такава солидарност поне по принципни постановки, около които нацията не спори. Те я правят нация. А що се отнася до срещата на Вишеградската четворка на 15 февруари, смятам, че тя е експериментална, в която нас ни тестуват, а и ние ще видим какво ни предлагат. Опознавателна среща, където ще се поставят жалони, по които ще си стиснем ръцете, и други, по които ще премълчим. Мисля, че българското  правителство ще очаква да чуе мнение от други места, извън Вишеградската четворка, относно тези сближавания – дали ще се оценят положително, или не. Това е проблемът при нас – ние не можем да си изградим позиция по глобални, регионални и национални въпроси, защото нямаме куража и решителността да кажем: ние, българите, искаме това, дори то да е конфронтационно поведение. Аз лично съм фен на сближаването на България с Вишеградската четворка, дано да има добри изненади.

Групата от 4 държави (Полша, Чехия, Унгария и Словакия), нарекли себе си Вишеградска четворка, се създава в унгарския град Вишеград през 1991 г. Те имат обща икономическа история като държави от Източна Европа и влизат едновременно в ЕС през 2004 г. 
През 2005 г. е създаден Вишеградският инвестиционен фонд със седалище в Братислава. Групата създава и формат „Вишеград+“, в който са поканени България и Румъния – формат „4+2“. България е участвала в почти всички заседания на ниво министри или зам.-министри по различни сектори и политики.