„Непознатият“ е 27-ият роман на Харлан Коубън и подобно на останалите предлага сюжет, изпълнен с множество обрати и неочаквана развръзка. За разлика от поредицата за Майрън Болитар, „Непознатият“ не съдържа екшън елементи и чудодейни разрешения с помощта на екзотични герои като всестранно развития американски аристократ Уин и красивата бивша кечистка и настояща юристка Есперанца. Обратно: сюжетът е фокусиран около живота на обикновено семейство от високата средна класа, изживяващо представата за сбъдната американска мечта: къща в предградията, добре печелещ адвокат, отдадена на професията си учителка и синовете им – обещаващи момчета с успехи в лакроса. Цялото семейно щастие се разрушава внезапно след срещата на мъжа с мистериозен непознат, който му разкрива дискредитираща тайна на неговата съпруга. Както в много от романите си, и тук Коубън разработва една основна екзистенциална тема – за присъствието на миналото в настоящето.
Щастливо или не, настоящето никога не е самодостатъчно; миналото не може да бъде погребано, то впримчва героите на Коубън, а привидно необяснимите им действия могат да бъдат разбрани чрез загърбени, но не и изживени желания и стремежи, прерастващи в тайни и лъжи. И още един от похватите на Коубън, направили го явление в съвременната криминална литература, може да бъде наблюдаван и в „Непознатият“. Чрез неангажиращата криминална интрига романът описва детайли от ежедневието, очевидно заимствани до голяма степен от съвременния американски начин на живот.
Централен мотив в книгата е диктатът на американската мечта, който превръща жизнения път на героите в тесен коловоз без никакви отклонения. Особено натрапчив е и екзистенциалният мотив – преминаващ в психически – колизии, в резултат на невъзможността да се постигнат и удържат стандартите за битово благополучие – видимо е радикалното усилие да изглеждаш успял в свят, който категорично осъжда провала. В подобен смисъл, освен безспорно увлекателния сюжет, романът ненатрапчиво поставя сериозни теми, които излизат далеч извън обсега на криминалната литература, утвърждавайки за пореден път специфичния белетристичен почерк на Коубън. Той е първият писател, носител едновременно на три от най-значимите награди за криминална литература – „Едгар“, „Шеймъс“ и „Антъни“. Името му фигурира в списъка на 50-те най-велики криминални писатели на всички времена. През 2011 година той получи Медала на Париж, който се връчва в знак на висока почит към артисти със специален принос към културата на международно ниво.
