След зловещата драма отпреди месец, когато на улицата във Враца посред бял ден двама бабаити пребиха 18-годишно момче, което почина, градът под Околчица настръхна и излезе на масови протести. Местната прокуратура, която първоначално беше повдигнала обвинение на двамата биячи, известни като Поничките, за нанасяне на лека телесна повреда, получи нареждане по вертикала и само за денонощие преквалифицира обвинението в „умишлено убийство“.
Местните съдии обаче не приеха особено сърдечно тази прокурорска постановка и нападнаха медиите, че работят под обществен и журналистически натиск, на който няма да се поддадат. Така Поничките не се задържаха дълго зад решетките и сега са на свобода срещу някаква почти символична парична гаранция. Отказват да говорят, като заявяват, че ще кажат всичко само пред съда. Но по поведението им вече личи нарастващото чувство за сякаш предрешено отърваване. То се изразява дори в отношението към журналистите. Една кореспондентка на национална телевизия дори беше заключена в двора на автокъщата им, а след това безцеремонно изхвърлена от там от охраната. Едър мъжага й заяви да изчезва, защото не била дошла да оглежда коли, а да прави скандали. Тази набъбваща самоувереност, може би, се дължи и на последната съдебно-медицинска експертиза, която категорично обявява, че 18-годишното момче буквално е било осъдено да умре всеки момент от собствената си смърт.
Какво казват жреците на Хипократ:
При извършените аутопсия и реаутопсии върху трупа на Йорданов се установи: лек оток и бледосинкаво кръвонасядане на лява скула с няколко точковидни овални и линейни охлузвания с жлебовиден характер в лява челна област, лява слепоочна област, лява скула и лява буза. Охлузване в основата на носа. Повърхностни охлузвания на гърба на дясна ръка. Кръвонасядания на първи пръст на дясна ръка и улнарния ръб на същата ръка под китката. Охлузвания и кръвонасядания на лява ръка по гръбната повърхност на дланта и пръстите. Кръвонасядане на ляв лакът. Охлузване на дясното коляно. Охлузване в дясна поясна област.
Всички травматични увреждания засягат повърхността на кожа и на места подкожие и практически имат дискретен характер.
Всички констатирани травматични увреждания при аутопсията и реаутопсиите се дължат на действието на твърди тъпи предмети с незначителна кнтична енергия. Следва да се отбележи, че част от уврежданията са получени след прилошаването и падането върху терена, а други – от проведените реанимационни мероприятия.
Категорично трябва да се има предвид, че установените травматични увреждания по трупа на Тодор Йорданов с оглед вида, характера, тежестта и локализацията им, не могат да доведат и не са довели до настъпването на смъртта
По своята медико-биологична характеристика тези травматични увреждания са причинили БОЛКА И СТРАДАНИЕ.
На базата на проведеното макроскопско и хистологично изследване на сърцето и сърдечният мускул се установяват категорични данни за това, че Йорданов е боледувал от наследствено хронично заболяване на сърцето, а именно аритмогенна деснокамерна дисплазия /кардиомиопатия/, което има продължително протичане и постепенно развитие.
Причината
за смъртта
на Тодоров е ритъмно-проводно нарушение, възникнало на базата на съществуващата при него аритмогенна деснокамерна дисплазия. Тези остри ритъмни нарушения от своя страна са довели до остра сърдечна и дихателна недостатъчност и смъртен изход от ненасилствен болестен произход.
Тежките болестни промени в сърдечния мускул корелират с медицински данни за сърдечно страдание с прояви на аритмии, наложили извършване на специализирани кардологични прегледи, както и с обстоятелствата към момента на смъртта, описани от очевидците на мястото на инцидента.
При тези болестни изменения в сърдечния мускул смъртта може да настъпи и внезапно, бързо, неочаквано и при видимо добро здраве.
От тук нататък прокуратурата е изправена пред две възможности. Едната – да приеме безусловно заключението на експертите и да промени обвинението, което, като се съди по заключенията на медиците, може да падне дори до някакъв тип хулиганство и най-много – лека телесна повреда. Която в никакъв случай не е причина за смъртта на момчето! Другата – да поиска нова експертиза, на основанието на медицинските документи, приложени към делото от кардиологичните прегледи на Тодор от 2014 и 2015 г. Те сочат аритмия, като заключението е – двигателен режим нормален, допускат се леки спортове. Никъде при тези прегледи не е описана страховитата диагноза, обричаща Тодор на внезапна смърт всеки момент.
Първоначалният медицински оглед веднага след драмата постанови лека телесна повреда. По-късно бяха констатирани
над 20 тежки травми
по тялото на убития младеж, причинени с голяма сила и заключението беше, че те са евентуалната причина за смъртта. Последната специализирана комисия казва друго – Тодор е бил неизлечимо болен, заболяването е тайно и незабележимо и може всеки миг да прекъсне живота, „дори във видимо добро здраве“! Посочено е, че е наследствено, но никой от близките му не страда от такава болест. Те настояват – дори да е имало такова заболяване, Тодор не е паднал мъртъв на улицата, както спокойно си е вървял, а е бил бит. Последната експертиза не прави връзка между побоя, който описва като лек и настъпилата смърт!
Някак твърде бързо и странно се променят и медицинските заключения, и прокурорските обвинения, и решенията на съда. А това оставя усещането за нещо неизяснено. Недай Боже – прикривано или нарочно опорочено. От самото начало делото тръгна по една следа, в която основен аргумент беше метален бокс на ръката на жертвата. Самото споменаване на това хладно оръжие вече създаваше насоки, които можеха да доведат двамата бабаити дори до положението, че са се намирали в състояние на
неизбежна отбрана
Те са с голи ръце, момчето е въоръжено, отбранявали са живота и здравето си. И, евентуално, при „превишаване пределите на неизбежната отбрана“ са го погубили. Този прословут бокс така и не се намери никъде, нито е приложен към веществените доказателства по делото. Показанията за него са крайно противоречиви. След тежки разпити в полицията приятелката на Тодор изведнъж споменава за бокса. Свидетели на улицата, протоколирани от разследващите полицаи, си спомнят различни неща. Единият – че Тодор слязъл от колата с бокс на ръката. Други – че чак когато двамата братя хванали момчето за двете ръце, единият от тях извикал – ти бокс ли ще вадиш, бе. И го „почнали“ с юмруци.
Сега хладното оръжие отиде на заден план. Дойде медицинската експертиза. Близките на момчето се съмняват в нея. Защото звучи като предварително произнесена присъда, а те не са знаели Тодор да е страдал от чак такова тежко сърдечно заболяване.
На светло Брак по сметка?
Никой няма право да се съмнява в заключенията на съдебно-медицинската експертиза за смъртта на Тодор, подписана без нито едно особено мнение.
Но за да е пълна истината по този болезнен случай, прокуратурата и съдът са длъжни да назначат поне още една разширена и независима експертиза. Защото драмата със смъртта на 18-годишното момче е твърде болезнена, за да бъде решена с недомлъвки. Кой знае защо, но хората някак не вярват вече в съдебните дела, експертизи и заболявания. Така обществеността на Стрелча си припомни славните времена от- преди 140 години и Априлските дни и като хвърковата чета догонва бившия си кмет и настоящ насилник на малолетни Иван Евстатиев, където и да се скрие той, дори в болницата. Защото изведнъж се оказа, че както е бил в цъфтящо здраве, за да изпие шише уиски и след това да се гаври с невръстно момиче, изведнъж получил инсулт, остра бъбречна недостатъчност и какво ли не още. Хората не му вярват. Не вярват и на лекарите, изписали тези диагнози, отърваващи насилника от ареста. А те не искат той да излезе на свобода, макар и под гаранция. Категорични са – има такива връзки и влияние, че ще си купи и медицинско, и оправдателна присъда. За да не звучат по същия начин нещата и във Враца, където тези „Понички“ още в самото начало бяха поставени под особената благосклонност на местната Темида, нека и там се стигне до пълната и безусловна истина за смъртта на Тодор. Иначе остава нетвърде приятното усещана за брак по сметка между Темида и Хипократ.
