Британският премиер Дейвид Камерън настоява за ключови реформи в рамките на общността в замяна Обединеното кралство да продължи членството си в ЕС. Според Камерън всичко е възможно, включително Великобритания да стане първата страна, напуснала 28-членния съюз след заплануван референдум в страната най-рано през лятото.
Камерън предложи прокарване на реформи в четири области: икономическото управление; конкурентоспособност; по отношение на суверенитета и за свободното движение и отпускането на социални помощи за мигранти от страни – членки на ЕС. Предложените от Брюксел ключови мерки: спиране на социалните помощи за (нови) работници от страни – членки на ЕС за период от 4 г., ако има сериозен натиск върху държава членка; страните членки ще могат да предприемат действия срещу чужденци, които представляват заплаха за сигурността, а също така при опит за злоупотреба със социалните системи на държавите; британските данъкоплатци няма да отпускат пари за подкрепа на еврозоната; конкретни стъпки за по-добри регулации и намаляване на административните тежести и системата „червен картон“, която ще позволява на националните парламенти да налагат вето на законодателство на ЕС, а също така понятието „по-тесен съюз“ няма да може да се използва за оправдаване на по-тясна политическа интеграция.
Източна Европа
протестира
Основният казус е свързан с блокиране на достъпа на европейски граждани до британската социална система за период от 4 години.
Полша и други държави от Източна Европа, които имат хиляди свои граждани на Острова, остро се противопоставят на такава промяна, заявявайки, че ги дискриминира и се засяга основният принцип на ЕС за свободно движение. Брюксел предлага механизъм, известен като „аварийна спирачка“, който може да бъде използван от Лондон, ако социалната система на страната е претоварена от приток на нови работници от съюза. Цялостната интеграция на ЕС също е спорен въпрос, тъй като държавите се опасяват, че ще се създаде Европа на две скорости – държави, които искат да ограничат интегрирането, и страни, които следват подобна политика.
Председателят на Европейския съвет Доналд Туск предупреди, че „няма гаранция“, че по време на двудневната среща ще бъде постигнато споразумение. Той не е успял да убеди всички лидери на страните – членки на Общността, да подкрепят голяма част от реформите, искани от британския премиер Дейвид Камерън, за да убеди британците да гласуват на референдума за оставане на Великобритания в ЕС.
Редица документи, разпространени рано тази сутрин в Брюксел, часове преди двудневната среща на върха на ЕС, показват, че Туск не е получил подкрепата на всички държави за споразумение по казуса и залагането им в Лисабонския договор.
Брюксел притиска
Атина
Лидерите също трябваше да се опитат да постигнат единна позиция за справяне с мигрантската криза. Брюксел притиска Атина, тъй като смята, че Гърция не върши достатъчно работа за спиране на притока на мигранти към ЕС. Някои страни членки предприеха едностранни мерки като връщане на граничния контрол в Шенгенската зона. Късно в сряда обаче стана ясно, че е анулирана минисрещата на върха на лидери на 11 държави по тези въпроси. Причината – атентатът в Анкара, тъй като основният гост – турският премиер Ахмед Давутоглу, отмени пътуването си.
По-рано германският канцлер Ангела Меркел заяви, че на предстоящата среща ще настоява за прилагане на споразумението по миграцията между ЕС и Турция, предаде Ройтерс. По думите на Меркел алтернативата да бъдат затворени граници с цел ограничаване на бежанския поток към Европа ще има ужасни последици за блока.
Меркел заяви на пресконференция с израелския премиер Бенямин Нетаняху, че на срещата на върха няма да се обсъждат нови квоти за разпределение на бежанците в Европа. „Такова обсъждане ще бъде смехотворно, предвид факта, че по сегашната схема са били разпределени под 1000 души“, каза тя.
Вишеградската
четворка с план „Б“
Планът на Меркел за спиране на мигрантския поток чрез финансово подпомагане на Турция беше конфронтиран тази седмица от алтернативно предложение, направено от страните от Вишеградската четворка. В Прага Чехия, Словакия, Полша и Унгария организираха среща, на която бяха поканени министър-председателят на България Бойко Борисов и президентът на Македония – Георге Иванов. Германия остро протестира срещу форума, тъй като се появиха информации, че Четворката предлага парична подкрепа на гранични части на София и Скопие с цел затваряне на гръцката граница. Преди да отпътува за чешката столица, Бойко Борисов проведе телефонен разговор с Ангела Меркел, в който е изложил българската позиция. Той е потвърдил още веднъж солидарността на България към гръцката страна и несъгласието за изграждане на граница между Република Македония и Гърция, съобщиха от правителствената пресслужба. Подобно на казаното и от Чехия, Борисов набляга от необходимостта на общо европейско решение. Борисов призовал канцлера Меркел за подкрепа в усложнената ситуация на българско-гръцката граница, където поради протестните действия на гръцките фермери страната търпи икономически загуби всеки ден.
След срещата представителите на Вишеградската четворка заявиха, че ЕС се нуждае от алтернативен план, в случай че сегашните мерки не успеят да спрат притока на мигранти в ЕС, предаде АП. План „Б“ трябва да бъде приет, ако Гърция не е в състояние да опазва външната граница на шенгенската зона и споразумението на ЕС с Турция не доведе до съществено намаляване броя на мигрантите.
Планът всъщност предвижда издигане на нова бариера на границите на Гърция с Македония и България, отбелязва АП. Той е спорен, тъй като на практика елиминира Гърция от шенгенската зона, но лидерите на Чехия, Унгария, Полша и Словакия настояват, че той не е насочен срещу никоя друга страна от ЕС.
Гърция получи
ултиматум
Миналата седмица Европейският съюз даде на Гърция тримесечен ултиматум да отстрани „недостатъците“ при контролирането на притока от мигранти или страната ще бъде изправена пред граничен контрол с останалата част от страните от Шенгенското пространство. Гърция разполага с един месец, за да изготви план за действие за отстраняване на недостатъците и в рамките на три месеца, считано от същата дата, тя ще трябва да докладва за изпълнението. Гръцките власти получават срок от 3 месеца да подобрят бреговата охрана, процедурите по границата с Турция, инфраструктурата, оборудването и обучението на персонала, както и процедурите за регистрация на пристигащите кандидати за убежище.
Решението се позовава на доклада на европейските експерти за работата на гръцките гранични служби на островите Самос и Хиос, както и в районите на Орестиада, Неа Виса, Филакио и Кастаниес. България и Кипър са се въздържали при гласуването на текста, който е бил приет с квалифицирано мнозинство от страните-членки на ЕС.
След трите месеца, ако Гърция не е изпълнила изискванията, ЕС може да задейства член 26 от Кодекса на Шенгенските граници, който позволява на останалите членки да въведат временен контрол по вътрешните си граници за максимален период от 2 години.
Вчера Атина обяви, че четирите от петте нови регистрационни центъра са готови да приемат мигранти. Четири от пет гръцки „горещи точки“ ще бъдат открити официално в сряда на островите Лесбос, Хиос, Лерос и Самос, тъй като местните власти имат проблеми с овладяване на потока от мигранти, пристигащи от Турция, поясни източникът. Очакваше се центровете да бъдат отворени още в края на миналата година.
Всеки център ще може да приема по 1000 новопристигнали за три дни. През този период те ще бъдат регистрирани, ще им бъдат вземани отпечатъци и ще бъдат отсявани на групи – тези, които могат да получат убежище в ЕС, и тези, които евентуално са изправени пред депортация. Охранителни проверки пък ще спират достъпа на джихадисти до територията на ЕС.
Петият център, който по план трябва да бъде на остров Кос, ще бъде открит малко по-късно, добави източникът.
