– Ако започнем по-отдалеч, политиката на стратегическата дълбочина на сегашния премиер Давутоглу в някои години беше осъществявана съвсем безпроблемно и гладко до момента, до който интересите на Турция се сблъскаха с тези на други играчи. Оказа се, че концепцията за външната политика на Анкара не е много адекватна на действителността. Понастоящем няма друг съсед на Турция, освен нас, с когото тя да не се е скарала. На юг тя играе голяма роля в забъркването на кашата в региона, като се надяваше, че от нея ще зависи в геостратегически план пътят на енергоносителите, които ще минават от страните-производители към страните-потребители. Но това не се осъществи и Турция инкасира негативи.
Преди години, с оглед развитие на туризма си, Анкара въведе безвизов режим със страните от региона. Анализатори тогава предупреждаваха, че това е опасно и ще наводни страната с желаещи да емигрират към Западна Европа. И това стана и, според мен, Ердоган съвсем съзнателно пусна тези хора да пътуват към Западна Европа. С това и предизвика проблеми в страните от ЕС.
Същевременно Ердоган има редица вътрешни проблеми, свързани с демократичните права и свободи. Но както виждаме от 3 г. гласът и на Европа, и на неправителствени организации е слаб в защита на буквално погазените от турския президент свободи. В Истанбул имаше смазани демонстрации в защита на правото на изразяване, имаше нападения срещу редакции на вестници, буквално ръководени от депутати от управляващата партия. Разкритията за корупция във висшите етажи на властта в края на 2013 г., след които последва смяната на министри, пряко ангажирани в нея (вкл.роднини на Ердоган), президентът обяви като опит за преврат срещу него и създаде специални съдилища. Журналисти, следователи, магистрати и висши полицаи, разследвали тази корупция, са хвърлени в затвора, осъдени от тези специални съдилища. (За онези, които не знаят какво е това „специални съдилища“, да припомним, че Нюрнбергският и Народният съд у нас са също специален съд.) Самият нобелист Орхан Памук заяви, че Европа мълчи…
– Има ли вече реална гражданска война в Турция?
– Реалната гражданска война се води в югоизточните й райони. Води се и етническо прочистване и кюрдите бягат към вътрешността на страната. Там не се провеждат избори под предлог, че няма достатъчно обезпечена сигурност. И това че не се проведе реално гласуване, беше и една от причините, наред с други, партията на Ердоган да спечели втория вот м.г. В един от турските сайтове попаднах на коментар, който звучи и като анекдот: „Гледам телевизия-Турция като Швейцария, гледам през прозореца-Турция като Сирия…“ В този район има разрушени сгради, водят се бойни действия и наистина това е необявена гражданска война. След като Ердоган няколко години полагаше усилия да преговаря с кюрдите по исканията им за определени права, той прибягна до силови действия да решава въпроса, начин, по който никой в Турция досега не е успял да го реши.
– Как вътрешнополитическото напрежение може да се отрази на отношенията на Анкара със западните й съюзници?
– Интересите им се сблъскаха, особено в Сирия. И ако между САЩ и Русия се върви към някакво разбирателство и се търси изход от сирийската криза, и ЕС, и дори Великобритания се включи в този процес, на Анкара интересът е категоричен – в района да няма кюрдски образувания, за каквито се говори. От друга страна, кюрдите са реален съюзник на САЩ в тази война на терен. А и още преди трийсетина години (тогава работех в българското посолство в Анкара) кюрдски представители бяха приети в Държавния департамент на САЩ, макар и на ниско ниво. Тогава един колега от дипломатическия корпус на шега коментира: ако ще чистачката да ги е приела, това е много голям знак. Така че кюрдите са съюзник на САЩ, не коментираме колко верен и лоялен. И те могат да водят реална битка с терористичната организация „Ислямска държава“. Както, от своя страна, силите на президента Асад са реалните сирийски светски сили на терен за борба с ИС, които Русия поддържа. Т.е. Русия и САЩ разчитат на бойците на място, а Турция не иска и да чуе за кюрдите. Защото не без основание се страхува, че по-късно това би могло да доведе до искания на кюрдите за някакво държавно образувание. От това Турция разбираемо се бои като от огън. Но има борба на интереси – на САЩ, Русия, Турция, но и на местни играчи като Саудитска Арабия и Катар. И е сложен отговорът докъде ще се стигне. А и Европа не е много протурски настроена в момента, защото Анкара й създава проблема с бежанците. Така че в момента Турция няма съюзници сред „големите играчи“ и това може да се окаже наш, на България шанс.
– А кой е печелившият ход на Европа в отношенията с Турция?
– Да поиска Турция да си спазва задълженията. Турция е подписала споразумение за реадмисия. Гърция по една или друга причина не може да спре надуваемите лодки с бежанци и мигранти. Тепърва ще се види ефектът от предвидената операция на НАТО. Но Турция и като член на Алианса, и като отговорен член на международната общност трябва да си изпълнява задълженията и да приема обратно мигрантите, които преди това първа ги е приела на своя територия. Това са правилата, според споразумението. На това решение трябва да настоява ЕС.
– Как коментирате предложението да се укрепва българската и македоно-гръцката граница за сметка на „изоставянето“ на Гърция, която не овладява бежанския поток?
– Тук съм съгласен с министър-председателя Борисов, който каза, че това не е нито демократично, нито добросъседски жест. Това не е решение. И когато вишеградци го предлагат, те желаят – освен другото – и да се чуе гласът им, а не толкова като реално решение. И те си дават сметка, че проблемът не може да се реши така. Но когато някой издигне глас с такова нестандартно решение, другите по-добре чуват. Да се надяваме да ги чуе Германия и да потърси наистина работещо решение, що се отнася до Гърция. А Турция категорично трябва да спазва споразумението за реадмисия и ако минат на българска територия мигранти, да си ги приеме обратно, когато ги връщаме. Досега обаче реално Турция спираше пътя на тези имигранти през България – напълно съзнателно и по политически причини.
Същевременно вървят различни коментари, сценарии и паралели дали няма идеята за свободен сирийски коридор до южната граница на Турция да добие и български вариант, ако „изведнъж“ в Югоизточна България нахлуят масирано бежанци, предизвикат там напрежение, а като наш съюзник Анкара ни предложи „специализирана“ помощ в лицето на аскера…В ситуация, като сегашната, нищо не е за подценяване.
– Мит ли е, че Ердоган няма алтернатива в управлението на Турция?
– Винаги има алтернатива. Ердоган напоследък наистина се е позабравил и се държи като диктатор, като султан. Изявлението му, че ще наводни Европа с бежанци през България и Македония беше абсолютно безотговорно. Това, което прави в Северна Сирия, е абсолютно безотговорно. Това, че свали руски самолет, е също абсолютно безотговорно. Някои го отдават на здравословното му състояние, но не бих желал да го коментирам.
В самата Турция се усеща изолиране на Ердоган сред обществото. Преди на чаша кафе все се обсъждаше политиката. Но сега за Ердоган обикновените турци не говорят нищо… Никой не смее, почти като у нас по времето на Живков, има вакуум около него. От което съседните страни не печелят, защото за нас е важно Турция да е стабилна, да си овладеят вътрешнополитически положението. За да може да имаме стабилен съсед, на когото да разчитаме. За нас е много важно Турция да продължи да бъде стабилна.
– След дългия мир Европа като че не е готова за лидерството, което налага Ердоган?
– Европа позаспа и стана стерилна. И както на 11 септември 2001-ва САЩ бяха изненадани от терористичното нападение, когато държавата на високите технологии беше нападната, образно казано, „със сопи“, така сега Европа е изненадана от нецивилизованите действия на терористите, извън досегашните правила. Като казвам Европа, имам предвид европейските институции, защото тези действия неминуемо ще извикат някакво противодействие в страните от континента. И не се знае дали ще са контролируеми и дали няма да се изразят в някакъв краен национализъм, подобен на фашизма. Затова трябва да са адекватни европейските действия, а не да си затваряме очите. Защото в противен случай ще дойдат други политически сили, които ще реагират адекватно, спечелвайки народната любов… И това ще е връщане на Европа времена назад.
