Васил Левски – Демонът на две империи

Русия винаги е готова да освободи поробените си братя славяни от османския гнет. Но различни обстоятелства, особено след Кримската война, все още не ни позволяват да предприемем военна инвазия. Тя ще бъде в недалечно време. За нея ще разчитаме и на помощта на българското население. Виждам, че вие се готвите, дори имате организация, устав. Това ще послужи при бъдещото устройство на освободената ви държава. Но… махнете от него това, за републиката. Да не дразним Господаря Император.

Това казва граф Игнатиев на Васил Левски при единствената тяхна среща, състояла се през 1871 г. в Истанбул, където графът е посланик на Русия. Срещата е уредена от д-р Караконовски, българин от Карлово, завършил медицина в Русия и лекар в посолството при Игнатиев. Извършва се, разбира се, конспиративно, в градината на дипломатическото представителство. 
Левски говори от името на БТЦРК, но не уточнява на кой точно комитет е представител. На този в Букурещ ли, с председател Любен Каравелов или на Вътрешния, ръководен от самия него. Защото 

идеята за бъдеща
република

е заложена в съставените от него програмни документи за подготвяната революция и бъдеща наредба на свободната държава.      

„Сегашната деспотско-тиранска система да заменим с демократска република
Подбуда. Тиранството, безчовещината и самата държавна система на турското правителство на Балканския полуостров.
Цел. С една обща революция да се направи коренно преобразуване на сегашната държавна деспотско-тиранска система и да се замени с демократска република (народно управление). На същото това място, което нашите прадеди със силата на оръжието и със своята кръв  откупили, в което днес безчовечно беснеят турските кеседжии и еничери и в което владее правото на силата, да се издигне храм на истината и правата свобода. И турският чорбаджилък да даде място на съгласието, братството и съвършеното равенство между всички народности. Българи, турци, евреи и пр. ще бъдат равноправни във всяко отношение: било във вяра, било в народност, било в гражданско отношение, било в каквото и да е било. Всички ще спадат под един общ закон, който по вишегласие на всички народности ще се изработи.
 Така е записал Левски в изработената от него „Наредба на работниците за освобождение на  българския народ“ 
С тези свои идеи и твърдата си убеденост, че народът може да се освободи сам, без намесата на чужда велика сила, както и с вярата си, че когато това стане, българите сами ще уреждат съдбините си и ще си изградят „чиста и свята република“, Левски става демон не само за империята на султан Абдул Азис, но и за владетеля на онази, която крои интересите си така, че минавайки през българските земи с войски, да стигне до проливите. Това е 

голямата цел 
на Петербург

За тези свои идеи Левски е бил низвергнат от крайното русофилско крило на българската емиграция в Букурещ, групирано около „Добродетелната дружина“. Богатите са чакали освобождение единствено от Русия. БТЦРК на Каравелов също е изпитвал известни колебания в самостоятелните действия. Разочарованието от съседите, на които пък твърде много е разчитал Раковски и които на няколко пъти ни предават, оставя два варианта – самостоятелна борба или изчакване на благоприятен момент в международната обстановка, когато Русия може да тръгне на война. Никой не е предвиждал размерите на кървавото предизвикателство, което народът отправя към света през април 1876 г. и което вече не дава друг изход на все още неподготвената Русия, освен да воюва. 
Левски е минал през първата Легия на Раковски в Белград през 1862 г. Сражавал се е за сръбски интереси. Но когато княз Михайло Обренович и министър-председателят Илия Гарашанин са притиснати от Великите сили, легията е изхвърлена извън пределите на Сърбия. Бил е и в т.нар. Втора легия – обучение на млади българи в Белградското военно училище, която също завършва безславно. Остава, според Левски, единствено 

пътят на
самостоятелната борба

Когато руското разузнаване натрупва достатъчно сведения за него и за това какви ги върши из земите, представляващи интерес за Петербург, е уредена срещата в Истанбул. Целта е да се въздейства на този „невероятен човек“, както го определя Игнатиев и да се стиковат действията, като те се извършват, разбира се, под руско ръководство. Неуспехът на срещата е пълен. Левски остава на позициите си за самостоятелна борба и за бъдеща република. Така златото от Тайната канцелария на канцлера Горчаков потича не към комитетите за оръжие и подготовка на въстание, а към „Добродетелната дружина“.
Когато Левски шета по села, градове и паланки, хората го слушат и му вярват. Те не разбират много-много какво е това република и как така няма да имат цар, но искат просто да се махнат аги, бейове и този „келяв султан“. Делото на Левски е велико, защото е успял да подбуди към национално освобождение един народ, който в онези времена, добил известна икономическа стабилност, все по-рядко се сещал, че е поробен. Така след три години Априлското въстание, поне на определени места, избухва масово и организирано въпреки кратката му подготовка. И подгонен от Бенковски към позициите, народът с жертвите си показва, че вече иска да е свободен.       
Дали Левски е бил съвсем прав в онези времена, когато е вярвал в самостоятелното освобождение? Бъдещото развитие на историята показва, че могъща империя може да бъде победена само от също такава империя. Развитието на бойните действия през 1877-78 г. разкриват и че това не е така лесно. Вярно е прозрял, че „този, който ни освободи, ще ни зароби“, защото такива са имперските интереси.  Колкото до републиката, това също се оказва трудно осъществима идея в онези времена. Съдбите на малките народи, както се вижда, се решават не от самите тях, а от 

Великите сили

всяка от които гледа главно своите интереси. В Сан Стефано не е ставало и дума за държавното устройство на България, защото тепърва ще се решава какво ще представлява тази нова държава. Берлинският конгрес, на който няма български представител, определя монархическо управление със самото название на третата българска държава – княжество. След това на великите народни представители в Търново им остава само възможността да стигнат до такива

демократични
върхове

за времето си като конституция и парламент – неща, непознати нито в победената, нито в победилата империя. Когато през 1886 г. Стамболов успява да овладее положението след проруския преврат и абдикацията на княз Александър Батенберг, но дълго време няма нов монарх, в един момент на характерна за него буйност е готов да обяви република. Отрезвяването идва от Константин Стоилов, който спира бъдещия диктатор с аргумента, че в епоха на монархии неговата република ще бъде смазана задружно от всички империи. 

Идеята за република проблясва още няколко пъти в родната история. През 1922 г. земеделският министър-председател Александър Стамболийски започва да пише нова конституция, в която, като убеден републиканец не е предвиждал монарх. Това е една от главните причини полковник Славейко Василев и капитан Харлаков, с дейното участие на македонстващи „войводи“ да вземат главата му. Но до републиката „опират“ и свалилите с преврат Стамболийски.  Когато на 9 юни 1923 г. цар Борис се крие из парка на Врана и не приема самоназначилото се правителство, Цанков заплашва с република. На 19 май 1934 г. професионалният превратаджия Кимон Георгиев влиза при царя с два указа. Ако не бъде подписан този за правителството, има резервен – абдикация на монарха и република. България става република чак през 1946 г., като дори е наречена народна. Така накрая уж се сбъдва мечтата на Апостола, щедро рекламирана от „народната“ власт. До колко е била на народа онази република, показват събитията 45 години след това. Сред които е дори бодряшкото намерение на нашенските комунистически републиканци да пришият отечеството като 16-а република на СССР. Да станем част от империята, срещу която Левски се е противопоставял също както срещу турската.