За честта на българската сабя

„Дългото хладно оръжие на България след 1878 година“ (ИК „Тип-топ Пресс“ и Изд. „Пропелер“) е една от най-интересните и богато илюстровани книги по темата, която напоследък се появява на книжния пазар. Написването й отнема на Пламен Петров цели 14 години, като в хода на изследователската си дейност той  бързо се превръща в скромен, но пристрастен колекционер на саби.
А по-лекият тип оръжие, т. нар. сабя, разказва авторът, е съпътствала българската армия (по-специално конницата) още от Аспарухово време, като мечът е бил предназначен преди всичко за пехотата. Разликата между двете оръжия е, че мечът е двуостър и прав, а сабята е леко извита и едностранно заточена и се използва при т. нар. посичащи удари.
Погрешно разпространено е мнението, че сабята е по-късно човешко изобретение от меча. 
Тематиката на богато илюстрираната книга „Дългото хладно оръжие на България след 1878 година“ се дели на няколко раздела, които включват клейма и маркировки, периодите 1978-1979 г., като на въоръжение в нашата армия се използват т. нар. руски шашки по стар образец, периодът от 1880-1883 г. с типичните за него драгунски шашки с щик, офицерски саби в най-различни разновидности, морски палаш, както и чиновническата шпага за военни лекари.
През 1884 г. в българската армия са въведени шашки от нов образец (драгунска войнишка, артилерийска, офицерска), като именно тогава се появява за пръв път и надписа „С нами бог“ от двете страни.
Не са пропуснати и периодите от 1902-1919 г., както и този между 1920-1944 г. с типичните за тогава генералски шпаги. И въпреки че Българската армия става народна, в книгата на Петров е разгледан и периодът от 1947-1951 г., когато сабите са обречени на дълго забвение, с изключение само на представителните роти и конната милиция. И така чак до наши дни, а именно – периодът след 2003 г., когато сабята триумфално се завръща в редиците на гвардейците и на седлата на конните полицаи.
В книгата се ръководи от датировката, когато даден оброзец оръжие е прието на въоръжение, защото то е можело да бъде изработено и по-късно.
Не са пропуснати и специални раздели за въоръжението от този тип по време на Третото българско царство в жандармерията, полицията и пограничната стража, хладните оръжия на дипломати и чиновници, дворцовите саби и шпаги, както и именното, и наградното дълго хладно оръжие.
Идеята за книгата се заражда, откакто датира приятелството на автора Пламен Петров с оръжейника на Студията за игрални филми „Бояна“. Там той е впечатлен в халетата, където се съхраняват оръжията, разнообразието и начина на съхраненито им.
Друг интересен факт, е, разказва Петров, че българските офицери сами са си купували хладното оръжие след завършване на военното си образование, като за целта са им се полагали 600 златни лева, в които влизала и изработката на униформата. Ако е кавалерист, изработва му се и седло, наред с ботушите, фуражката и други атрибути.
Обикновеният войник далеч не е разполагал нашироко със саби, както сме свикнали да мислим, благодарение на старите фотографии, а сабите с които позирали низшите чинове, по-скоро са били част от декора на фотоателиетата.
Книгата е интересно четиво не само за колекционери, а и за учени в историческата област и любители на историята.
В няколко следващи броя в. „Българска армия“ ще представи избрани откъси от книгата.

Пламен Петров е о. з. полковник, завършил е Военното артилерийско училище в Шумен, като през своето кадрово развитие преминава през различни длъжности и звания, служи най-вече в София и в гарнизон Сливница, като постоянно повишава квалификацията и уменията си. Член е на Националното дружество „Традиция“ и активно участва във възстановки на исторически събития в страната.
В процеса на подготовката на книгата си той е обработил над  4000 архивни единици и литературни фондове на Централния държавен архив, Българската академия на науките, Националния военоисторически музей, Военоисторическата библиотека и частни архиви. Докато описва българските саби, той сам се превръща в колекционер на дълго хладно оръжие, като се радва на скромна, но по негово мнение – качествена колекция. Автор е и на монографията „Образци на дългото хладно оръжие в Българската войска 1878-2009“.