Коперниковият обрат

Коперниковият обрат се състои в това, че полският учен Николай Коперник за първи път в историята на човечеството разработва така наречената хелиоцентрична система и по този начин доближава представите за устройството на Вселената до действителното положение на нещата. Названието на системата идва от гръцкото „хелиос“, което означава Слънце. Коперник твърди, че не Земята, а Слънцето е център на мирозданието и че нашата Земя, заедно с другите планети се въртят около него, като в същото време се въртят и около своите оси. При това положение те се обръщат ту с едната, ту с другата си страна към него и затова има ден и нощ. Освен това оста на въртенето на Земята е наклонена спрямо орбитата й на въртене, затова Слънцето огрява под нееднакъв ъгъл различните части на нашата планета. Ето защо на едни места е студено, а на други – топло. Най-горещо е там, където Слънцето огрява отвесно земната повърхност. С въртенето на Земята около Слънцето ние си обясняваме и смяната на годишните времена, което е пряко свързано с живота на целия човешки род. Системата на Коперник предизвиква истинска революция в естествознанието и освобождава човечеството от колосалната заблуда за геоцентричното устройство на мирозданието, което проповядва, че Земята е център на Вселената. Днес това звучи наивно и смешно, но то е владяло умовете на планетата в продължение на векове. Разбира се, сега всеки третокласник е убеден в хелиоцентричната система на Коперник.

В изработването на новия възглед за устройството на света Николай Коперник

не отива до края и това води до два съществени недостатъка на неговата система. Първият се отнася до това, че той смята Слънцето за неподвижно, а това не е така. А вторият произтича от първия и води към мисълта, че ако Вселената има център, тоест начало, значи тя има и край, тоест някаква граница. Изглежда Коперник е споделял представата на древните, че мирозданието представлява някаква  

грандиозна сфера 

чиито предели виждаме нощем, гледайки към най-отдалечените в небето звезди.

Тези две грешки на Коперниковата система ги изправя италианецът Джордано Бруно, който лансира идеята, че Вселената е безкрайна. От това неизбежно следва изводът, че мирозданието няма център и следователно и Слънцето не е 

център на Вселената 

според твърдението на Коперник. То е център само за нашата Слънчева система. 

Идеите и прозренията, до които достигат тези двама велики мъже още през 15-16-то столетие, се доказват категорично през 20-и век, когато науката се сдобива с достатъчно мощни технологии за наблюдение на небесните тела, развиват се космическите изследвания и астрономията, и астрофизиката отиват далече напред, домогвайки се до някои елементи на бъдещето.  

Другата забележителна идея на Бруно е, че Земята и Космоса са съставени от едни и същи елементи. Дотогава се е твърдяло, че Земята се състои от четири стихии – огън, вода, въздух и земя, а небето е направено от ефир, който е някакво много тънко вещество. 

Джордано Бруно твърди, че между небесните и земните вещества няма разлика. Те не са противоположни, а ефирът има обединяващо влияние между останалите четири и така се получава едно цяло и единно мироздание. 

Тази гениална догадка на учения също се потвърди от науката през 20-и век, когато изследвайки повърхността на различни планети с космически сонди, успяхме да разберем, че навсякъде в Космоса се срещат повече или по-малко онези стотина химически елемента, записани в таблицата на Менделеев. В съвременната наука това се нарича „химически еднороден състав на Вселената“.
Коперник и Бруно безспорно олицетворяват 15-и и 16-и век, що се отнася до големи открития. Те обаче срещат яростната съпротива на мракобесието, докато в 17-и век науката постепенно се превръща в основен подход за разбиране на човешкото съществуване и усъвършенстване на неговото битие и съзнание. 

През 17-и век се развихря истинска научна революция в лицето на такива умове като Галилей, Кеплер, Декарт и Нютон. Галилео Галилей пръв доказва хелиоцентричната идея на Коперник. 

Изработва телескоп 

и открива четирите спътника на Юпитер и планините по повърхността на Луната. Той има дори принос в съпромата като първи започва да изследва здравината на материалите. 

Нютон разработва закона за движението на материалните тела и въздействието на центробежните сили върху предметите. Открива и закона за гравитацията и представя устройството на света чрез законите на механиката. Декарт обяснява дори образуването на цветната дъга. Кеплер формулира закона за движението на планетите по техните орбити. Непер 

открива логаритмите

В историята 18-то столетие остава като Века на просвещението. Той слага началото на рационалното мислене, промишлената революция и индустриалната цивилизация. Под влиянието на Нютон се развива класическата механика в частност аеро и хидродинамиката. Бенджамин Франклин открива, че мълнията е колосален електрически заряд. Кулон поставя основите на електростатиката.

В този период започва математическото описание на електрическите явления. В оптиката става известна фотометрията. Шведският астроном Целзий предлага 100-градусовата скђла за измерване на температурата от точката на замръзване 0 до точката на кипене – 100 градуса. През 18-и век химията се превръща в наука и заслугата е изцяло на Лавоазие, който доказва химическия състав на въздуха, на водата и на други вещества.

Кант и Лаплас обогатяват астрономията като доказват, че приливите и отливите са резултат от влиянието на Луната. През този век е открита парната машина. Бурно се развива математиката чрез разработките на Гаус, Лаплас, Ойлер и Лагранж. Това е векът на великите просветители Волтер, Монтескьо, Дидро и Русо. Чезаре Бекария разработва принципите на върховенството на закона за всички, а Волтер и Монтескьо предлагат принципите на разделение на властите. В Европа бурно се развиват естествените и хуманитарните науки.