Очакваме допълнителни приходи

Полковник д-р Ангел Пеев е завършил медицина през 1989 г. Работил е в редица военни формирования на Българската армия. Защитил е специалностите „Авиационна медицина“ и „Организация и тактика на медицинската служба“. Завършил е курс по здравен мениджмънт във Военномедицинска академия (ВМА) – София и от 2015 г.  е магистър по специалност „Обществено здраве и здравен мениджмънт“. Член е на сдружението по авиационна, морска и космическа медицина и на Европейската асоциация по авиационна медицина. От 3 януари 2012 г. е  началник на Многопрофилната болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив, към ВМА. Разговаряме с полковник д-р Пеев по повод 127-годишнината на лечебното заведение.
 

– Господин полковник, каква беше 2015 година за пловдивската военна болница?

– 2015-а беше тежка година – особено за ВМА и нейните структури. От Военна болница – Пловдив, бяха съкратени 23 места, включително и назначените по допълнително разписание на длъжностите. Трябва да подчертая, че ние сме една от най-натоварените военни болници, обслужваща най-голям брой военнослужещи и личен състав от контингента на Министерството на отбраната. Болницата е локализирана в най-наситения регион с военни формирования – около 12 000 военнослужещи от Пловдив, Карлово, Стара Загора, Казанлък, Смолян, Хасково, Асеновград, Крумово, Граф Игнатиево… През миналата година въпреки редуцирането на личиния състав болницата изпълни поставените задачи по време на бедствията. Беше ни връчен почетният знак на президента на Република България и върховен главнокомандващ Росен Плевнелиев. Той е във връзка със значимия принос на медицинския състав  при оказване на помощ на местното население по време на природните бедствия в Южна България през месец март. Министърът на отбраната награди лекарите, участвали при тези природни бедствия и спасили човешки живот. Една кратка статистика – през миналата година през кабинетите на поликлиниката на болницата преминаха 30 620 души. От тях военнослужещите са 18 процента, а цивилните служители от Българската армия, Министерството на отбраната и структурите, подчинени на министъра на отбраната, са 6,6 процента. Общо през поликлиниката преминаха 24,6 процента от контингента на Министерството на отбраната. Смея да кажа, че болницата ни е с най-голям процент личен състав от военнослужещи, цивилни служители и пенсионирани военнослужещи, които са потърсили помощ при нас. Относно стационарната дейност през 2015 г. броят на приетите и лекувани пациенти е 4039. Отново около 18 процента са от контингента на Министерството на отбраната. 

– Очаквате ли промени през тази година? 

– Тази година също ще бъде съпътствана с доста промени в здравеопазването. По инициативата на ръководството на ВМА в края на годината беше променен Законът за лечебните заведения, като от 1 април със сключване на новия рамков договор ще имаме право да работим за оказване на извънболнична помощ със Здравната каса, което ще доведе до допълнителни приходи за МО. Досега нямахме тези права и не можехме да работим с направления, а оттам нямахме и приходи от НЗОК за извънболнична помощ. След 1 април започваме работа с нови софтуерни продукти. Ще се изгради локална компютърна мрежа с кабинетите и регистратурата за връзка с болничния софтуер. Така ще може да следим движението на пациента през кабинетите и какво точно е направено. През тази година имаме обещанието на ръководството на ВМА за доставка на няколко нови апарата. Единият е биохимичен анализатор за клиничната лаборатория, който е включен вече в материалния план. А вторият е комбиниран апарат за електромиография (ЕМГ) и електроенцефалография (ЕЕГ). Необходими са за изследване на мускулната активност и при увреждане на гръбначно-мозъчните нерви, както и за изследване на мозъчната активност. Апаратите са нужни за сключването на рамковия договор и за по-добра диагностична стойност на пациентите. А биохимичният анализатор, който очакваме, е за клиничната лаборатория. Друга дейност, която започваме, това е изборът на екип – т.е. очакваме   допълнителни приходи от хората, които искат да бъдат лекувани или оперирани от определен лекар и екип. Те могат да изявят това желание срещу заплащане. Така че очакваме допълнителни приходи, които да помогнат да бъдат отделени средства за апаратура и за погасяване на задължения.

– При вас ли се извършват медицинските прегледи на кандидатите за войнишка служба?  

– Обявени са около 350 места за прием за кандидати за кадрова военна служба в Карлово, Казанлък и Стара Загора. Ние нямаме постоянно действаща комисия за експертиза на годността, но със заповед на началника на ВМА сме разкрили функционална военно-медицинска комисия за експертиза на годността за военна служба. Дневният график е по 15 души, което за нас е допълнително натоварване на базата на намаления личен състав, който обслужва и пациентите за хоспитализация, и тези за консултации и прегледи при специалистите в поликлиниката ни. Но въпреки всички трудности се справяме добре.

– Кои хора имат право да идват на прегледи в поликлиниката и за лечение във Военната болница? 

– Съгласно действащата наредба на ВМА за дейността на многопрофилните болници за активно лечение, в момента през консултативно-диагностичния блок на Военна болница – Пловдив, както и през другите военни болници, имат право да минават контингентът на Министерството на отбраната – военнослужещи и техните семейства, пенсионираните военнослужещи и съпругите им, ветерани от войните, цивилни служители от структурите на МО. 

– Какви са Вашите пожелания по повод на 127-годишнината на Военна болница – Пловдив? 

– На първо място искам да благодаря на ръководството на ВМА за оказаната ни помощ, за съдействието и за постигнатите успехи с промяна на нормативната уредба и намаляването на разходите. Нека този празник е благодарност и поклон към тези, които са създали и развивали Военна болница – Пловдив. Пожелавам на целия личен състав да бъдат живи и здрави, и винаги така човечни в отношението си към пациентите и грижата за болните, с което нашата болница се слави в града.

Историята

Първата заповед за създаване на Военното лечебно заведение е издадена от министъра на войната полковник Сава Муткуров. С приказ № 96 от 25 февруари 1889 г. той указва разкриването на Гарнизонна военна болница в Пловдив с 80 легла за долните чинове и 8 за офицерите.
Но всъщност болницата съществува и преди това. След освобождението на Пловдив на 16 януари 1878 г., на базата на турската Военна болница, разположена в къщата на Йоаким Груев и още няколко частни къщи в града, се разкрива руската Военна болница. Поради поява на тифна епидемия сред населението, рано през пролетта на същата година болницата е преместена извън града, в подножието на Джендем тепе. На мястото на тези сгради (бараки) през 1884-1885 г.  с помощта на държавата е построена сградата на Държавната болница, като част от нея се дава на Военна болница – Пловдив. Така че реално Военната болница в Пловдив съществува от 1885 г. 
През периода от 1938 до 1944 г. са били разкрити 6 отделения и 120 легла. По време на бомбардировките през 1944 г. болницата е евакуирана в Земеделския техникум в с. Садово – Пловдивски окръг, а в града са останали само тежко болните. 
В началото на 1950 г. болницата е преместена в сградата на бившата Католическа болница на бул. „Христо Ботев“, където е до момента. Новото название –  Военна болница,  получава през 1955 г., като по това време тя разполага със 150 легла.
Осемдесетте години на миналия век са години на разцвет на болницата. В нея се лекуват годишно около 8 500 болни, правени са над 800 тежки операции, а в поликлиниката са се извършвали над 120 000 прегледа. От края на 1989 г.  влиза в сила нов мирновременен щат, като болницата запазва броя на леглата си – 320. През 2002 г. името се променя на Болнична база за активно лечение – Пловдив към ВМА – София. А от 2 юли 2009 г. с постановление на МС № 168 базата се преименува на Многопрофилна болница за активно лечение (МБАЛ) – Пловдив към ВМА – София. Болницата е база и за специализация за висши медицински кадри и медицински сестри.