По време на мисия в Афганистан времето за действие при някаква опасност е много кратко, няма за кога да разсъждаваш, не постъпиш ли правилно на момента, губиш много. Това казва подполковник Недко Симеонов от дирекция „Стратегическо планиране“ на Министерството на отбраната.
Офицерът участва в 28-ия български контингент в Афганистан като
съветник по разузнаването
командир на екипа съветници в мисията „Решителна подкрепа“. За отлично изпълнение на функционалните си задължения в сложна обстановка, той беше награден с медал „За отлична служба“ от името на командира на сухопътните войски на САЩ в база „Баграм“.
Отначало в мисията е трудно, после свикваш, придобиваш опит, важното е да знаеш какво трябва да вършиш и да си изпълняваш задълженията, казва офицерът. А когато попаднеш в непредвидена ситуация, просто действаш на момента и знаеш, че трябва да защитиш и своите другари и колеги, пояснява той.
В Афганистан подполковник Симеонов работи в международен колектив – 205-и коалиционен съветнически тим, съвместно с австралийски и американски военнослужещи. Командир на екипа беше австралийски офицер – полковник Кент, страшно ерудиран човек, казва подполковник Симеонов. Винаги
може да се случи нещо критично
затова се подготвяме, тренираме, работим заедно целия тим, никога поотделно, казва той. Всичко се преодолява, когато се действа заедно, категоричен е офицерът.
Войсковото всекидневие по време на мисията следва своя утвърден ритъм. Имаме събирания, уточняват се задачите, които трябва да се вършат в 205-и корпус на афганистанската армия, обяснява подполковник Симеонов. След това всеки екип тръгва с военен конвой към корпуса. Там воините от „Решителна подкрепа“ изпълняват задачите си, като съветват афганистанските офицери как по-добре да вършат работата си. Воините от съветническия екип подпомагат местните си колеги всячески, понякога дори и с елементарни неща – например да им осигурят химикалки.
След като се приберем, правим разбор на занятието – кой какво е извършил, какво има още да се прави, казва подполковник Симеонов. В края на деня остава само време за почивка и на сутринта още по тъмно съветниците са на крак, за да се отправят с конвоя към базата на корпуса за поредния работен ден.
Случвали са се и атаки от противостоящите сили. Винаги има опасност, възниквали са непредвидени ситуации, споделя подполковник Симеонов. Екипите от „Решителна подкрепа“ обаче са реагирали професионално и адекватно.
Според офицера, афганистанската армия има
много голям напредък
като организация, снабдяване, начин на действие, на мислене. При това населението в азиатската страна, уморено от десетилетията война и разруха, жадува мир и благополучие. „Говорил съм с тях, включително с един полковник, разузнавач, той си има имот, къща, завършил е селско стопанство, иска да живее спокойно. Всички искат животът им да преминава в мир и спокойствие“, заявава подполковник Симеонов.
По думите му особено полезен е придобитият на мисия опит от работата в международна среда, от срещите с колеги от различни армии, с хора от други вероизповедания. Можах да видя нещата и в техния практически план, казва офицерът, за когото това е първа мисия.
В армията е от 1987 г. Завършва военното училище през 1991 г. Подполковник Симеонов е трето поколение
потомствен офицер
танкист като баща си.
„Женен съм, с две прекрасни момчета – едно на 23 години, другото – на 12. Със съпругата ми се запознахме през 1987 г. и досега сме заедно. Благодаря за тяхната огромна подкрепа, без която просто не се издържа“, казва офицерът.
Категоричен е, че отново би тръгнал на мисия, ако се наложи. Знае, че днешният ден е подготовка за утрешния. Затова и девизът му е: „Винаги върви напред, не поглеждай назад“.
