– Г-н генерал-лейтенант, какви бяха първите Ви действия на поста началник на отбраната?
– Първо – да поставя моите приоритети пред командващия на Съвместното командване на силите, командирите на видовете Въоръжени сили и Щаба на отбраната. А те са: грижи за личния състав, по-добра интеграция и работа вътре в структурите на Българската армия и Въоръжените сили (ВС), по-добро взаимодействие със структурите от други ведомства, интеграция в структурите на НАТО, модернизация. Изключително сериозно се подхожда във всички тези посоки. Предполагам, че резултати ще се видят съвсем скоро.
Ще започна отзад напред – видовете ВС много сериозно работят по разработването на проектите за модернизация – и Военновъздушните сили, и Сухопътните войски, и Военноморските сили. Тези проекти са разгледани на съответни нива и се надявам в скоро време да излязат извън рамките на Министерството на отбраната и да се придвижат към по-горните равнища, от които зависи вземането на решения по тях.
Относно интеграцията, самият факт, че ни беше поставена допълнителна задача за изпълнение – участие в охраната на държавната граница, означава, че се изисква по-добро разбиране вътре в армията как ще се разпредели задачата между отделните структури. Нужно е и да взаимодействаме основно с органите на МВР и с много други държавни и неправителствени организации. Мисля, че тази задача беше предварително добре изяснена като приоритет. Надявам се, че и в бъдеще ще можем наистина по-добре, по-комуникативно и по-ясно да си говорим с всички други структури.
По отношение интеграцията с НАТО и страните членки – този приоритет не е свързан единствено и само с всекидневието, но ще провеждаме и значително повече учения, тренировки, което е от полза и за нашите военнослужещи, за нашите командири, а и от полза за нашите партньори и съюзници.
Грижата за личния състав е всекидневна дейност, която е приоритет не само за началника на отбраната, но и за всички във ВС. Разбира се, ще обърнем внимание не само върху материално-битовите въпроси, които би трябвало да се решават и се решават като приоритет, но и върху отношението към хората. Защото службата в името на родината изисква уважение, изисква признание, за да могат тези хора наистина да дават всичко от себе си.
– Какво смятате, че би трябвало да се промени в статута на длъжността „началник на отбраната“ и във военната командна система – от отдаване на заповедите до изпълнението на задачите?
– Зачитането на ролята на военната експертиза според мен вече е добре структурирана идея, която е заложена и в проектопромените на Закона за отбраната и Въоръжените сили. С предложенията, които са направени, е дефинирано, че Щабът на отбраната е стратегически щаб. Допълнително в поднормативни актове и заповеди са заложени промени.
– Г-н генерал-лейтенант, ако през последните 15 – 20 години беше извършена модернизацията на ВС, щяхме ли да сме по-спокойни в сегашната сложна международна обстановка?
– Всъщност не аз съм съдникът, който ще прави корекция на миналото и на историята… Хората, които са вземали решения преди нас, са имали своите основания. Важното е ние в момента добре да си свършим работата, като трябва да е много ясно, че това е един много сериозен процес. В него са включени не само структури на ВС при вземането на решения, но и други ведомства като големите модернизационни проекти задължително трябва да минат и през парламента. Така че този процес ще бъде достатъчно открит, достатъчно ясен. Надявам се, че военната експертиза ще има своето достойно място и ще бъде оценена от всички структури.
Разбирам, че обществото е особено заинтересовано от това да има силна и боеспособна армия и че разчита на нас да извършим максимално добра оценка и предложение за модернизация. Разбира се, трябва да се има предвид, че нещата са в процес на развитие на отделните етапи. Засега не можем да кажем и да гарантираме със сигурност до стотинка кое колко ще струва, защото тези проекти са свързани и с договаряне, и с намиране на най-добрата техника на пазара, която най-много отговаря на нашите изисквания. Така че процесът е достатъчно сложен, но се надявам, че ще можем да предоставим добри решения.
– Казахте: Задачите към Българската армия стават все повече и тя ще бъде все по-необходима на България. Защо?
– Виждате в какво време живеем – все повече несигурност, рискове и заплахи. Очаквано предизвикателствата пред българските военнослужещи стават все по-големи. Задачите стават все по-отговорни и обществото иска все повече и повече от тях. От впечатленията ми при посещенията в гарнизоните и непрестанните ми срещи с хората в Българската армия, уверено мога да заявя: Българските военнослужещи са готови да отговорят на очакванията на обществото и да го защитят.
А задължение на нас, ръководството, но и на всеки офицер остава – да търси най-добрите решения, за да може хората в униформа да продължат да изпълняват с достойнство мисията, на която са се посветили – да защитават честта, достойнството и целостта на родината. Ще продължим да даваме най-доброто от себе си, за да сме полезни на обществото.
– Разговаряме в навечерието на Националния ни празник – 3 март и 138-ата годишнина от Освобождението на България. В съзнанието на нашето общество подобни дати са свързани неизменно с присъствието на Българската армия – от гвардейците и венците, до тържествения церемониал пред Паметника на незнайния воин… Как разчитате тази връзка между обществото и Българската армия?
– Националният ни празник Трети март е дата с много заряд. Възстановяването на българската държавност е един от най-важните акценти. Неизменно един от символите на държавността е била Българската армия, българската войска.
На практика няма фамилия, или род в България, който да няма родственик, участвал в борбата за Освобождение. Като се започне още от Българското опълчение и преминем през всички войни за национално освобождение и обединение.
В този смисъл – е съвсем естествено войската, армията, да бъде траен символ в националния ни празник и българското общество да го олицетворява с тях. Щастлив съм, че днес, в навечерието на 3 март, мога да кажа, че българските военнослужещи запазват високото доверие на нашето общество.
– Какво послание бихте отправили към военнослужещите и техните семейства по случай националния ни празник?
– Българската армия винаги е била неделима част от обществото. Тя е националната институция, която се ползва с най-висок обществен авторитет, уважение и доверие. В ценностната система на българския народ военнослужещите са носители на патриотизъм, висок морал и отговорност, проявявани с еднаква решимост както в бурни исторически моменти, така и в мирни години.
Днес, в навечерието на 3 март, бих искал да благодаря на военнослужещите за техния всеотдаен и самоотвержен труд, за високия им професионализъм, проявяван при решаване на задачите по отбраната на страната, в защита на нейната сигурност и в участието в международни мисии. Изразявам своята признателност и към офицерите и сержантите от резерва и запаса, към ветераните от войните за тяхната доблестна служба през годините.
