Депутатът Владимир Тошев е роден през 1955 г. във видинското с. Ружинци. Завършил е Висше военно артилерийско училище в Шумен (специалност Команден профил на зенитна артилерия), инженерен профил в академия в Киев и команден профил във ВА „Г.Ст.Раковски“. До 1999 г. е служил в противовъздушна отбрана на Сухопътни войски – от команден офицер до оперативен офицер в Командването на СВ, а след това минава в запаса. В трето поредно народно събрание е член на Комисията по отбрана.
– Г-н Тошев, какви са основните промени в законите в сферата на отбраната – в ЗОВС, за резерва и за Военната полиция?
– След като приехме План 2020 и въз основа на него – Програмата за развитие на ВС, трябва да се направят промени, които да я изпълнят със съдържание. В законодателството ни по принцип съществува празнота още когато преминахме от наборна към професионална армия. Но вече едно поколение български граждани са извън системата за обхват за подготовка при евентуални действия, застрашаващи териториалната цялост на държавата ни. Затова промените засягат тези три закона. За пореден път се оказа, че фиксираният в ЗОВС и в закона за резерва брой резервисти не може да бъде попълнен. Министрите и политическите им кабинети досега се оправдават с липса на пари. Проблемът, според нас, в парламентарната група на ГЕРБ, въпросът не е само в липсата на средства, а на достатъчно законови гаранции за хората, които биха желали да се запишат като резервисти.
Според сега действащото законодателство всеки български гражданин, който отговаря на определени условия, може да се запише в резерва, като преминава определено обучение годишно. Като през време на това обучение във ВС той получава отпуск от мястото, в което работи, и заплата за длъжност и звание в армията. Явно този закон на практика не сработи, защото от 3500 места са заети под 1000. Второ, би трябвало мъжете, а и част от жените на определени длъжности и с определено образование да бъдат обхванати в една информационна система. И тук възникна неразбирането в голяма част от обществото, защото политиците не представиха пред медиите и обществото достатъчно ясно и аргументирано какво целим. И се стигна до коментари, че започваме нов мобилизационен период. Това не е възможно, не е вярно и от него няма необходимост. Единствено, ако на второ четене текстът влезе в този вид в зала, ще се създаде регистър на всички мъже и на голяма част от жените от 18 до 32-годишна възраст, извадени от службите на ЕСГРАОН, на НАП и други, без лично да се ангажират хората. Идеята е при заплаха, когато се прецени от министъра на отбраната, МС или дори НС, да имаме готова информация за този наш потенциал от граждани по възраст и образование, който да бъде ползван при необходимост. Такава практика не е позната, особено на младото поколение, а тя съществува в много държави, включително и натовски. И у нас съществуваше, но организирано чрез военните окръжия и система за оповестяване на хората. Сега никой няма да бъде мобилизиран насила или да има каквото и да е конспиративно в тази система.
– Кои текстове най-вече коментирахте при обсъждането в парламентарната ви група?
– Не бих искал да коментираме сурови текстове, те ще бъдат изчистени между двете четения. Смятам, че дори в МО още няма достатъчно яснота по реализацията на закона за резерва. И основното наше желание е да не създаваме нови мъртви текстове, които да се налага да коригираме. Искаме законовата празнота да запълним с действащ, с работещ текст. Правим го не толкова в порядък на спешност, колкото в неподготвеност на широката общественост за тези промени. Спешно ще е само, ако заговорим в посока на анализа на обстановката около България, в региона.
– При тази динамика на промените, в какво реално състояние, според Вас, е Българската армия?
– Успокояващото е, че Въоръжените сили и армията не се влияят толкова от трусовете, които клатят региона. Те са инерционна и консервативна система, която засега запазва нормалната си степен на подготвеност и стабилност. Ротациите на върха на професионалното ръководство е нормална и не може да доведе до сътресения във ВС. Генералитетът ни е качествен, добре подготвен, хората са мотивирани да работят. Проблемите продължават в програмата за превъоръжаване, а то идва от липсата на пари. Но аз лично съм удовлетворен, че не се бърза да се харчат много милиони левове. Защото става дума за принципни решения, които ще окажат влияние върху развитието на Въоръжените ни сили за години напред. Но не бива да се спекулира и да се предизвикват раздори между видовете ВС с въпроси защо все още нямат една или друга техника – бойна машина за Сухопътни войски, или се предпочита нов кораб пред самолет, или се избира самолет, когато ВМС имат нужда от многофункционален кораб… Тук е ролята и на политическото ръководство начело с министъра на отбраната, както и на Комисията по отбрана в парламента да се вземат най-правилните решения. Да напомня, че преди 4-5 г. приехме в закона, че министърът с екипа си може да взима инвестиционни решения до 50 млн.лв., до 100 млн.-Министерският съвет и за над 100 млн. – НС. Това гарантира, че ще се вземат максимално добрите решения изобщо за ВС, без да ги делим на родове и видове.
– Все пак, не се ли отдалечава прекалено решението за превъоръжаването на ВВС?
– Търсят се решения и специално във ВВС положението се спасява по два начина. Единият, като взехме принципно решение да търсим подкрепа за охраната на въздушното ни пространство от натовските ни партньори. И второ, да се продължи животът на МиГ-29, докато се вземе кардиналното решение за нов изтребител. Когато се взема решение за харчене на милиони и дори милиард левове, не бива да се бърза. Иначе това забавяне от десетина години по превъоръжаването на ВВС ме тревожи. Аз, като професионален военен, се старая да не мисля политически и партийно, а държавнически.
Т. е. да не търсим решение за година или за този мандат, а за дългосрочна перспектива. И да не разглеждаме модернизацията във формата „или кораби, или самолети“. А основната сила на армията е Сухопътни войски, които имат огромен недостиг: от гуми и акумулатори – до бойни машини. А с функцията по охрана на границата сега основно ще натоварим тях.
Не искам да бъда лош пророк, но освен сухопътната ни граница с Турция, вероятно със затварянето на отделните национални граници за бежанците, този поток да се насочи към морската ни граница. Това ще е опасно за България, защото и като територия, и като състав на населението ние сме застрашени от огромна маса, която може да преструктурира демографски страната ни. Защото ако една осемдесетмилионна държава като Турция може да поеме 1-2 милиона мигранти, ние не можем да поемем и 100-200 хиляди. А ние сме и на географската граница на Европа, и сме на границата на религиите, и на цивилизационна граница. Смятам, че засега армията и ВС, и изобщо по линия на гарантиране на националната ни сигурност, изпреварваме събитията. В сравнение с Италия и Гърция, дори със страните от Централна Европа, процесите тук са други. С действията си от години ние блокирахме неблагоприятното им развитие. Но не бива да намаляваме усилията си, защото геополитическите процеси няма да „ни прескочат“, но трябва да направим така, че поне да ни заобиколят. Решенията, които се вземат сега и у нас, и в ЕС, са важни за десетилетия и вероятно те ще променят Европа.
