Когато говорим за Румъния, сме свикнали веднага да казваме – и те са като нас, тоест на нашия етап на развитие, един вид – от нашата черга.
На това пакетиране на двете страни ни научи Брюксел преди години, когато кандидатствахме за членство в европейските и евроатлантическите структури.
Сега, когато България и Румъния вече са в НАТО и ЕС, обаче все по-отчетливо се открояват разлики в скоростта на развитие. Които при това не са в наша полза.
Не става дума само за борбата с корупцията и престъпността, където Букурещ има успехи, забелязвани дори от Европейската комисия. Съседите ни устремно напредват и в армейската модернизация. Докато у нас от поне 15 години, че и повече, големите модернизационни проекти си остават само на хартия.
Длъжни сме да забелязваме разликите, не от ревност, че съседите ни изпреварват, а за
да се поучим от опита им
Защото и на нас ни предстои да минем по същия път.
Нещата, естествено, тръгват от финансирането. Още през 2013 г. Румъния успя да спре намаляването на бюджета за отбрана и да обърне тренда във възходящ. Така през 2015 г. парите за отбрана достигнаха 1,5 на сто от брутния вътрешен продукт (БВП). 
За 2016 г. този дял също е 1,5 на сто, но към него се прибавят и отпуснати средства по други програми за отбраната. Така нивото на финансиране достига до 1,7 на сто. Но за северните ни съседи това е само междинно постижение.
Намеренията на Букурещ са от 2017 г. военният бюджет да достигне препоръчаното от срещата на върха в Уелс през 2014 г. равнище от 2 на сто от БВП. Тази амбиция на страната в областта на отбраната е предмент на национално политическо споразумение, което гарантира, че независимо кой е на власт, договореностите за финансирането на отбраната ще се изпълняват през годините.
От разходите във военната област 28,8 на сто са насочени към обществени поръчки, с които се осигуряват доставки за армията. Според румънски експерти отбранителният бюджет за 2016 г. ще позволи финансирането на основни текущи програми.
Сред тях са
проектът за многоцелеви самолет
разгръщането на комуникационни и информационни системи на многонационалната дивизия, „Югоизток“, втори етап от модернизация на фрегатите от типа Т-22 R, които да постигнат пълен оперативен капацитет, модернизация на бойни бронирани машини и т. н. Ще бъдат съфинансирани и проекти, осъществявани чрез инвестиционната програма на НАТО, включително и за разполагане на оборудване на Алианса на румънска територия.
Особено активни напоследък са северните ни съседи по линия на флотската модернизация. По информация на румънските медии в края на януари по време на форума Surface warships в Букурещ са били подробно дискутирани посоките на модернизацията на румънския военен флот.
В събитието са участвали както ръководители и експерти от министерството на отбраната и румънската армия, начело с командващия военноморските сили контраадмирал Александру Мирчу, така и представители
на румънски и световни компании
от отбранителния бизнес.
Една от основните теми е била модернизацията на фрегатите от типа Т-22 R. Става дума за добре познатите и у нас от участието им в ежегодните учения „Бриз“ през последните години кораби Regele Ferdinand и Regina Maria.
Румъния купува тези фрегати през 2003 г. от Великобритания, където те носели имената „Ковънтри“ и „Лондон“. Още преди да бъдат доставени в Румъния през 2004-2005 г., са подложени на първата фаза на модернизацията.
Сега е време за следващия етап на обновлението, при който ще се увеличат бойните способности на корабите. Важно е да се отбележи, че румънските фрегати втора ръка са „по-млади” от българските с десет години, тоест – „голямата модернизация” изглежда е оправдана.
По друга модернизационна програма Румъния планира да замени четирите си корвети с нови, които ще са многоцелеви. При това, по време на форума е станало ясно, че в това обновление на бойния флот значително място може да заеме румънската отбранителна индустрия, както при строежа, така и
при поддръжката на корабите
по време на целия им жизнен цикъл.
Решителни крачки правят северните ни съседи и за обновлението на военновъздушните си сили. И те като нас, са имали изтребители МиГ-29, при това дори по-нови от нашите, защото са били закупени в самото навечерие на свалянето на режима на Чаушеску през декември 1989 г. Заради финансов недостиг обаче успяват да експлоатират този самолет едва до 2003 г., когато го „пенсионират“.
В същото време поддържат в изрядно състояние и използват и до днес своите 36 МиГ-21, първите от които постъпват в румънските ВВС още през 1962 г. Те ще служат най-малко до 2017 г. Тогава румънците ще преминат от МиГ-21 направо на 12-те Ф-16 „втора ръка“ от Португалия, договорът за които подписаха през 2013 г. Първият самолет ще бъде доставен до месеци в Румъния по този модернизационен проект за нов тип многоцелеви изтребител.
Въпросните Ф-16 са същите
онези португалски самолети
които бяха предлагани преди 3-4 години и на България, но ние не ги взехме. В Румъния тогава също имаше ожесточени дебати, като в определени моменти правителството и парламентът бяха на противоположни мнения.
В крайна сметка договорът беше подписан и проектът стартира. В момента тече усилено обучение на румънските пилоти и техници за овладяване на новата за страната техника.
В модернизацията на сухопътните си войски северните ни съседи в значителна степен разчитат на собствената си индустрия, подпомагана от чужди фирми. Още от 1994 г. румънците се заеха с модернизацията на танковете си Т-55 по стандартите на НАТО. В резултат вече разполагат с оперативно съвместими с Алианса машини TR-85 M1 Bizon.
На модернизация с помощта на Израел бяха подложени произвежданите в Румъния бойни машини MLI-84, базирани на руските БМП-1. Пехотата на северните ни съседи се снабди и с 43 самоходни зенитни установки Gepard, които са били на въоръжение в Бундесвера.
В румънските сухопътни войски влязоха на въоръжение също
100 машини „Хъмви“
получени от САЩ, 31 колесни бойни бронирани машини „Пирана 3“ – швейцарско производство, както и 60 машини URO VAMTAC внос от Испания.
През тази и следващите години намеренията на румънските власти са модернизацията на бронираните машини и многофункционалните транспортни платформи да продължи. От Букурещ са категорични, че средствата за целта са осигурени.
