При продължителния полет се научаваш да цениш земните неща. В апаратите, управлявани от човека, има повече научен смисъл – казват Кели и Корниенко
При завръщането си на Земята Скот Кели и Михаил Корниенко не успяха самостоятелно да излязат от спускаемата капсула на космическия кораб „Союз ТМА-18М”. Беше планирано Кели и Корниенко да напуснат сами капсулата, за да имитират кацане на Марс. Наложи се обаче екипът за търсене и евакуация на космонавтите да им помогне, защото безтегловността си беше казала думата. Пръв от капсулата евакуираха командира на кораба Сергей Волков, който прекара в Космоса 182 денонощия. След това извадиха Кели, а след него – Корниенко. Спускаемият апарат, по данни на центъра за управление на полетите в град Корольов, се приземи на 1 март 2016 г. в Казахстан, на 17 километра от набелязаната точка и на 147 километра от град Джезказган в 7:29 часа московско време. След подробните медицински изследвания Корниенко и Кели се отправиха към Москва и САЩ.
При приземяването си спускаемият апарат на транспортния пилотируем кораб „Союз ТМА-18М” на височина 10,5 километра достигна скорост
220 метра в секунда
Тогава се задейства пиротехническата система за отваряне на капака на парашутния контейнер. При това от капака изскочи спирачният парашут, с който капсулата се спусна до височина 8,5 километра. На тази височина спирачният парашут се изстреля нагоре и извлече от парашутния контейнер основния парашут, който се разтваря напълно за 11 секунди и спуска плавно на Земята капсулата с екипажа.
За тази почти година, прекарана в Космоса, Кели и Корниенко са провели над 400 експеримента. Тяхната експедиция е 46-ата поред. Поради продължителността на пребиваването в състояние на безтегловност те пораснаха с 4 сантиметра, а мускулите им отслабнаха, Кели се оплака и от нарушения в зрението. Учените планират да проведат серия от експерименти с участието на Скот и брат му Марк, за да установят колко силно Космосът влияе върху физиологията и мисленето на хората и как хората се адаптират в космически условия. От НАСА казват, че резултатите няма да се получат веднага. За да бъдат завършени окончателно проучванията и с резултатите да бъде запозната обществеността, може да минат.
от 6 месеца до 6 години
Тези дълги срокове се обясняват и с това, че някои проби от кръв, урина и слюнка са останали на МКС и тепърва ще бъдат доставени на Земята. Най-голямата мечта на космонавтите е била да се изкъпят като хората, което на станцията е невъзможно. Освен всичко друго екипажът се е занимавал и с изучаване и снимане на Земята и изследване на тъмната материя.
Кели и Корниенко се отправиха към МКС от космодрума Байконур на 27 март 2015 г. За 340 дни астронавтите на борда на МКС облетяха Земята 5440 пъти и наблюдаваха
10 000 изгрева и залеза
на родната планета. Скот направи хиляди снимки, като стигна до извода, че най-красиви са снимките на Бахамските острови. Той е снимал и Чикаго, и Северното сияние, и стадиона на любимия си футболен отбор. По време на мисията той размени и няколко думи с президента Обама. Кели и Корниенко разговаряха и със свои почитатели, предимно млади хора от Земята.
На 8 септември 2015 г. Кели и Корниенко разговарят в реално време със Земята. На въпроса какъв е бил 
вкусът на салатата
отгледана на станцията и какво ще бъде отглеждано в бъдеще, Кели отговаря: „На вкус салатата беше прекрасна. В крайна сметка много е яко това, че беше прясна, не много често ние ядем пресни зеленчуци на станцията, а приятно е и това, че сами си я отгледахме. Още не знаем какво ще отглеждаме в бъдеще, но ще имаме време да отгледаме още нещо”. И те отглеждат едно прекрасно цвете, което се казва астра.
Докато са на борда на станцията и Кели, и Корниенко си мечтаят за среща с природата на Земята, независимо, че на станцията въздухът се поддържа чист. Казват още, че нищо не може да се сравни с първата глътка хладен свеж въздух, когато капсулата се отвори на Земята. Независимо от всичко обаче станцията ще им липсва. Нещо от тях е останало там. И 52-годишният Кели, и 55-годишният Корниенко потвърждават, че техният полет е репетиция за мисията, която някой ден ще се отправи към Марс.
Американският астронавт Скот Кели и руският космонавт Михаил Корниенко прекараха на Международната космическа станция близо цяла година –
340 денонощия. Рекордът по престой на станцията е на руския космонавт Владимир Поляков, който в средата на 90-те години прекара на орбита 438 дни.
Целта на мисията на Кели и Корниенко, както те сами обясниха, беше да се изучи влиянието на липсата на гравитация върху човешкия организъм. Това влияние се проявява най-вече в това, че мускулите на човека започват да атрофират. Всеки месец космонавтът губи по процент и половина костна маса, влошава се зрението му. Сърцето отслабва, защото в безтегловност по-лесно изтласква кръвта. От друга страна кръвта не достига до всички крайни точки на човешкото тяло.
Освен влиянието на безтегловността върху организма на космонавтите в Космоса радиационният фон е също по-различен, отколкото на Земята. Разбира се, на МКС този фон е далече по-нисък, отколкото в далечния Космос, а при полет към Марс той ще бъде къде-къде по-висок, защото в крайна сметка тази мисия е част от подготовката на човечеството да изпрати един ден човек на Марс и да го върне жив и здрав от там.
През цялото време на експеримента ролята на „контролна група”“играе братът близнак на Кели – Марк, бивш астронавт от НАСА. Всеки ден на Земята лекарите са му изследвали кръвта, урината и слюнката, за да сравняват данните с тези на Скот в Космоса.
„Съвместният 11-месечен космически полет на руския космонавт Михаил Корниенко и американския астронавт Скот Кели е много важен за взаимоотношенията между Русия и САЩ, заяви пред ТАСС американският посланик в Руската федерация Джон Тефт. „Във време, когато в междудържавните отношения на САЩ и РФ има разногласия, аз съм горд с това, че американци и руснаци продължават рамо до рамо да работят по такива важни задачи“, допълни той и обръщайки се към космонавтите ги приветства с „Добре дошли у дома!“. Посланик Тефт отбеляза още, че високият дух, предаността към делото и издръжливостта са позволили на двамата изследователи успешно да завършат мисията си. Тази мисия, според него, открива нови перспективи за развитие на най-водещите технологии за усвояване на далечния Космос.
