В архивите се открива достатъчно информация, позволяваща достоверен анализ на кадрите на Държавна сигурност по различни критерии. Основен акцент тук е офицерският състав на Държавна сигурност, доколкото той е гръбнакът на системата, формиращ ръководствата на поделенията и на цялата система.
Няма никаква изненада, че щатната численост на Държавна сигурност показва тенденция към непрекъснато увеличаване през годините. Съществуващите от началото на 60-те години основни управления направо удвояват щата си до средата на 80-те години. Такива са например Второ главно управление и Четвърто (техническо) управление (преименувано след 1985 г. в Оперативно-техническо без номерация). За сравнение, личният състав на Второ управление през 1963 г. е 442 души, а през 1982 г. е 948 души (от тях 890 по редовния щат и 58 по действащия резерв). Четвърто (техническо) управление през 1963 г. също наброява 442 души, а през 1985 г. (когато е преобразувано в ОТУ) вече е 923 души (от тях 900 по редовния щат и 23 по действащия резерв). Най-голямото управление в системата е Пето управление за безопасност и охрана (УБО), което към 1 януари 1970 г. има в редиците си 1803 души (липсват данни за по-късните години). Сравнително малко се увеличава щатът на Шесто управление през годините – от 226 души към 1968 г. до 280 души през 1982 г. Липсват данни каква е числеността му в годините на т.нар. Възродителен процес, но е известно, че през 1986 г., със създаването на Направление „Т“ (Терор), в състава му влиза Самостоятелното оперативно милиционерско поделение (СОМП), което към 15 юли 1986 г. наброява 204 души. От друга страна, след закриването на Шесто управление през 1990 г.трябва да се намери място на общо 338 негови служители, от които 279 офицери, 29 сержанти, 30 волнонаемни (част от които влизат в новосъздадената Национална служба за защита на конституцията).
Известна изненада има в числеността на някои от самостоятелните отдели. Личният състав на Втори отдел (външно наблюдение) по численост се доближава, а понякога и надминава броя на работещите в някои от централните управления, като през 1981 г. щатът му се състои от 575 души, немалка част от които са в Окръжните управления на МВР. Същото важи и за Четвърти отдел (шифър и радиовръзка), който през 1981 г. наброява 523 души. Впечатление прави и съотношението на следователите в Главно следствено управление, от които през 1980 г. 155 работят по дела на Държавна сигурност, а едва 32 по дела на Народната милиция.
Напълно безспорни са данните за политическата принадлежност на офицерите от Държавна сигурност –
това е и първият критерий
по който се разглежда разпределението на кадрите. От общо 7000–7300 офицери в периода 1972-1978 г. безпартийните (т.е. офицери, които не членуват в БКП или ДКМС) съставляват незначително малцинство от общия брой, като данните показват ясна тенденция за спадане – от 153 през 1972 г. на 92 през 1978 г. В статистиката за 1972 г. е отразено, че в цялата система на Държавна сигурност има 1 офицер, членуващ в БЗНС (Четвърто управление), който през 1974 г. е или уволнен, или е сменил партийната си принадлежност, тъй като за годините от 1974 до 1978 г. сред целия офицерски корпус на ДС
няма нито един член
на БЗНС
Макар и малко комичен, този пример е сигурен знак за това, какви са очакванията за политическата лоялност на офицерите от системата.
Към края на 70-те години няма голяма промяна и в данните за социалния произход на офицерите, в сравнение с вече цитираните числа от 1951 г. И в двата случая доминират служителите със „селски произход” – ако през 1951 г. служителите с „работнически произход” са 947, а тези със „селски” – 2905, данните за 1978 г. показват, че от общо 7290 офицери (без състава на Първо главно управление) 2203 са с „работнически произход”, а 3048 са със „селски”. Към края на 70-те години се наблюдава известен спад в процента на служителите със „селски произход”, но остава неясно доколко това е реален, а не фиктивен процес. Защото в редица лични кадрови дела на служители от първото поколение в ранните им биографии е записано, че произхождат от „селско“ семейство, което в по-късните справки изведнъж се преобразява в „работническо“ семейство. Така или иначе, дори числата от края на 70-те години показват какъв е доминиращият социален профил на кадрите на Държавна сигурност.
Данните от 70-те години сочат известна промяна и в образователния профил на служителите – за разлика от началото на 50-те години, когато огромното мнозинство от служителите имат завършено средно образование, към края на 70-те години офицерите с висше образование са вече повече от тези със средно. Особено показателни са стойностите за бързия ръст на кадрите с висше образование, получено във ВСШ на МВР – ако през 1972 г. те са само 6, през 1974 г. вече са 135, а през 1978 г. – 475. Всичко това показва, че политиката за професионализация на службите в ДС дава известен резултат и е налице тенденция за повишаване на образователния статус на офицерския корпус на Държавна сигурност. Известен ръст има и в броя на кадрите, които владеят чужди езици, но те остават все така малка част от общия офицерски корпус – според данните за 1978 г. офицерите, които владеят чужди езици (включително руски), са 2027 срещу 5263, които не владеят никакъв език. И това при положение, че голяма част от ръководните кадри на Държавна сигурност са преминали специализирани курсове в Съветския съюз.
Липсата на елементарни познания по чужди езици (и на обща култура) понякога води до
комични и дори гротескни сведения
в справките на Държавна сигурност. Така например в агентурно донесение от 30 април 1975 г. агент „Патриот” съобщава за среща, организирана в Софийската митрополия от Левкийски епископ Партений, викарен епископ на Софийския митрополит (сведението е предадено устно и напечатано от оперативния работник). В донесението се казва, че на срещата Партений е споделил, че предстои в САЩ да бъде удостоен с „доктор хоморис кауза”. След основния текст в справката за засечените лица наред с още пет имена е споменат и „д-р Хоморис Кауза – неизвестен”. Макар и не толкова драстични, груби езикови грешки се намират и в справките на разузнавателното управление.
Според военното звание има сравнително равномерно разпределение между старшите и младшите офицери, но прави впечатление голямото число на полковниците – 1064, и генерал-майорите – 35, представители на първото поколение офицери от ДС, както и високият брой на капитаните (1780) и старши лейтенантите (1545), които са представители на второто поколение офицери, влезли в системата към началото на 70-те години.
В нито едно управление офицерите с висше образование не надвишават 60%, като най-висок е процентът на висшистите в Първо главно управление – 55%, а малко по-висок е в Първи отдел (следствен) – 58%. Във всички останали управления на системата процентът на висшистите е незначителен – във Второ главно управление той е 39%, във Военното контраразузнаване е 13%, в Четвърто техническо управление е 33%, в Пето управление за безопасност и охрана е едва 11%, в Шесто управление е 36%, а най-нисък е във Втори отдел (външно наблюдение) – 6%.
Дори в двете главни управления, натоварени с работата с чужденци по разузнавателна и контраразузнавателна линия, процентът на владеене на чужди езици също е относително нисък. В разузнаването едва 44% от всички офицери владеят чужди езици, като това отново е най-високият процент сред всички управления, докато в контраразузнаването той спада до 39%. В другите управления този процент е още по-нисък, като от 1018 офицери в Пето управление (УБО) през 1970 г. едва петима владеят някакъв чужд език.
За сметка на това офицерите от Държавна сигурност са
най-добре заплатените държавни служители
Системата за заплащане е създадена през 1951 г., като тя остава непроменена до края на комунизма.
Заплатата на всеки офицер от ДС се формира от заплатата за длъжност и заплатата за военно звание, към тази основна заплата се изплащат процентни надбавки за трудов стаж, чужд език (ако може да бъде доказан), а в началото на 70-те години започват да се изплащат надбавки за звание „Активен борец” срещу фашизма и капитализма и т.нар. агентурни пари, ако офицерът работи с агентура.
Данните сочат, че среден ръководен кадър в Държавна сигурност (началник-отдел със звание „полковник”) получава между три и четири пъти по-висока заплата спрямо средната заплата за съответната година в страната. Кариерата в Държавна сигурност изглежда още по-примамлива, ако служителят има възможност да бъде изпратен на работа „на прикритие” в друго държавно ведомство, на задграничен мандат или в най-добрия случай – да бъде издигнат на партийна работа. Винаги когато някой ръководен кадър напусне системата на Държавна сигурност, за да премине в партийния апарат на централно или местно равнище, той запазва правата си на военнослужещ, като по този начин продължава да получава заплатата си за военно звание и при пенсиониране да се ползва от всички привилегии на военните.
