Българската сабя във войните на Балканите

На прага на ХХ в. България има 3 733 109 души население, разположено на площ от 92 705 кв. км. По това време българската войска се комплектова, организира и ръководи според изискванията на Закона за устройство на въоръжените сили, приет през 1891 г. Залегналите в него изисквания дават възможност в края на ХIХ в. да се продължи с модернизирането на българската войска. През това десетилетие все още обновяването на войската според наложилите се по това време критерии върви с твърде бавни темпове. Решителното й реформиране става толкова необходимо и належащо, имайки предвид

нерешения за България национален въпрос

и изострената военополитическа обстановка на Балканите.

Силен импулс в развитието и обновяването на българската войска се получава с приемането на новия „Закон за устройството на въоръжените сили“ от 1903 г. Именно този нормативен акт се явява като катализатор за осъществяване на основното й преустройство и превръщането й в масова армия с добре комплектован и обучен състав. Реорганизирането на войската и нейното по-нататъшно усъвършенстване не само в организационно-структурните промени, но и по линията на превъоръжаването й с ново съвременно оръжие и бойна техника, приети са параметрите на образците дълго хладно оръжие за армията.

С приемането на Закона за въоръжените сили през 1903 г. се усилват артилерийските и инженерните части. С протокол №38 от 12 май 1904 г. на заседание на Министерски съвет е решено да се закупят и доставят на въоръжаване новосформиращите се части 1900 шашки и кавалерийски саби.
В неофициалния отдел на вестник „Военни известия“, бр. 35 от 1902 г. е направен анализ за необходимостта от окачване сабята на кавалерийското седло, както във френската и германската кавалерия. Това окачване

е давало възможност запо-голяма маневреност на конника при кавалерийската атака

и спешаване. За българските кавалеристи е възприето сабята да се окачва от дясната страна на седлото със специален носач.

За офицерския състав на артилерийските части с Указ № 73 от 4 август 1909 г. първоначално е възложено на началника на Софийския артилерийски арсенал да достави чрез договаряне от странство 160 броя артилерийски саби. Впоследствие в Протокол № 3 от 19 януари 1910 г. от заседание на Министерски съвет е решено да се закупят и доставят 240 броя артилерийски саби от Германия по определени поемни условия и техническо описание.

Количественото разрастване на българската армия в периода 1912 – 1913 г. е наложило доставянето на допълнително качествено въоръжение. Насищането на пехотата с ново оръжие продължава и през следващите години. За въоръжаване на новосформираните полкове се доставят и 5 хил. кавалерийски саби от фирма „Йохан Зелинка“ от Виена, Австро-Унгария – за тях е заплатена цена от 24 лева и 60 стотинки, а за всяка доставена сабя и допълнително 1 лев и 5 стотинки за заточването й.

Във „Военни известия“, бр. 59 от 1908 г. е направено и описание на темляк, общ за всички родове оръжия, който е изработен от кожа с твърде малка китка, в която е загнездена свирка. Този темляк е подобен на темляците на въоръжение във френската и белгийската армия.

От балканските войни България излиза духовно и икономически изтощена. С подписания на 10 август 1913 г. Букурещки договор, с който се слага краят на войните, не само не се разрешават, но още повече се задълбочават противоречията между балканските държави. 

Териториалните претенции на нашите съседи

далеч са надхвърлили етническите предели на техните народи, с което са накърнени българските национални интереси. В тези войни значителна част от пехотното и кавалерийското оръжие и артилерийската материална част е износено, повредено или изгубено. Попълването на армията с така необходимото въоръжение е предвидено да стане чрез внос в чужбина и използване на производствените мощности на Софийския арсенал.

Водените войни в началото на ХХ в. показват, че възприетата на въоръжение сабя обр. 1905 г. за офицерите от пехотата е неефективна в бойни действия, поради което в Заповед № 193 е предложено да се изработи меч по образец за всички офицери, без тези от кавалерията, само за маневри и война.
Краткият период за подготовка, мобилизиране и организационно изграждане на Българската войска в периода на Първата световна война налага бързо закупуване и доставяне на голямо количество оръжие. От Германия се

доставят немски кавалерийски саби

изработени от фирми в град Солинген, известни с названието „ерза“”.

Клинът (острието) е изработен от кована стомана със закривен назад връх, с по един широк канал от двете страни и закален до нужната еластичност и яркост. Той завършва с опашка, на която е прикачен ефесът.

Ножната е изработена от мека листова ламарина с дебелина 1 мм, с една гривна за ухо, палка и издатък за задържане на лопуса. Долният край на ножната завършва с уширен и закръглен накрайник (гребен).

Ефесът се състои от дръжка, изработена от ебонит, захваната към опашката на клина с два двустранно занитени щифта и гард. Сабята е носена на протупей, изработен от кожен пояс, опасван на кръста с два съединителни ремъка за окачване на оръжието за халките на ножната. Темлякът е кожен, с орехов цвят.

Военнослужещи с кавалерийска сабя обр. "Напредъ“, 1935 г.[/caption]Военнослужещи с кавалерийска сабя обр. „Напредъ“, 1935 г.[/caption]Еспадронът, който също се е използвал в посочения период, се дели на кавалерийски и обикновен такъв. Това е специална тренировъчна сабя, която е използвана за тренировка на кавалеристите в различни бойни упражнения и за тренировка на военослужещите в армейските състезания. Еспадронът е близък по тегло и размери на офицерските саби.

Ето и кратък преглед на дългото хладно оръжие в БА, използвано в периода 1902-1919 г: Сабя морска офицерска (обр. 1902 г.), Сабя морска за долните чинове (обр. 1902 г.), Сабя гвардейска войнишка (обр. 1903 г.), Сабя офицерска (обр. 1905 г.), Сабя генералска (обр. 1905 г.), Сабя гвардейска офицерска (обр. 1909 г.), Сабя кавалерийска (обр. „Напредъ“), Сабя немска кавалерийска („Ерзац“), Палаш кавалерийски войнишки (обр. „Орел“), Сабя австрийска кавалерийска (м. 1904 г.), Шпага генералска (обр. 1905 г.), еспадрон и кавалерийски еспадрон.

Пламен Петров