– Рави Нюман, защо въпреки еднаквите ценности, които проповядват всички основни религии по света, имаме толкова конфликти на верска основа?
– Тези от нас, които говорят така, сякаш са част от религия, невинаги се държат по начин, по който нашите религиозни учения предполагат. Вярваме, че знаем онова, което нашата религия ни казва да правим и че ние знаем истината, но никой от нас не притежава цялата истина.
– Лондон е огромен метрополис, повече от 12 милиона души…
– 10 милиона, може би 10, по официални данни.
– Съгласен съм, но пък там със сигурност живеят хора от всички религии, раси, вероизповедания и етноси, познати по света. Ние също имаме подобни градове, например Пловдив, разбира се, в много по-миниатюрен мащаб, но какви са ценностите, които обединяват толкова различни хора в общото им съжителство в един мегаполис като Лондон?
– Това е удивително! Удивително е да живееш в Лондон 70 години, т. е. през целия ми живот. Лондон се промени, той се трансформира пред очите ми, именно защото е мултинационален. Там можете да срещнете колумбийци, кюрди, хора от Ямайка, азиатци, източноевропейци… И всеки от тях носи собствената си традиция. Но онова, което първо ни обедини, това е отвратителната английска храна. Преди това ние имахме само някакви кренвирши и печен боб.
..
– И фиш енд чипс, разбира се…
– Да, да, именно – прословутата пържена риба с картофи, но сега имаме толкова много различни ястия, които можем да опитаме в ресторанти на всяка крачка – къри, китайска храна, индийска, мексиканска, тайландска, виетнамска… Аз мисля, че за хората храната е важна. Така че това е нещото, което първо ни обедини, което ни научи да опитваме и ценим вкуса на другите – храната. Толкова е просто! Следващото е откритието, проумяването, че ние не сме еднакви, че сме различни както по външен вид и цвят на кожата, така и в своите вярвания и разбирания. Че хората не са униформирани с цилиндри и фракове като в лондонските клубове на времето, а водят различни начини на съществуване, които можем да споделим. Разбира се, това не означава, че каним всички чужденци в къщите си, но пък не ни пречи да живеем на една и съща улица, най-често през една ограда или жив плет. Това прави Лондон уникален – различните общества, дошли от различно място на планетата, което ги обединява напълно в един градски мултикултурализъм.
– Може би знаете вече някои неща за България, в България от много векове насам, за да не кажем през цялата й история, ситуацията е същата. Защото откакто същестува България на Балканския полуостров, тук са съжителствали траки и елини, българи и славяни, българи и византийци, после турци, арменци, евреи, християни. Знаете ли, че евреите тук са били добре приети още през средните векове, когато от Испания ги прогонва великия инквизитор Торквемада, а после, по времето на Третия Райх, нашият цар Борис III и българският народ ги спасяват от сигурна гибел?
– Да, разбира се. Аз знам, че вие сте единственият народ в Европа, който спасява своите евреи, може би и датчаните, затова съм много щастлив да бъда тук, никога не съм идвал преди това.
– Успяхте ли да посетите Софийската синагога вече?
– Не, но се надявам да я видя този следобед.
– Вие чухте на този форум множество различни гледни точки, на множество хора, които принадлежат към различни религии. Успяха ли те да ви обединят около общите ценности?
– Това беше една голяма инициатива, много важна и аз все още не мога да се разделя с доброто усещане, което тя остави в мен. Разбира се, това все пак е началото, но едно добро начало предполага един още по-добър завършек.
