– Г-н Мар, какви са основните послания от конференцията „Кои са ценностите, които ни обединяват днес“?
– Аз бях много скептичен, когато дойдох в София, защото смятах, че вече не са ни останали никакви ценности. Но така или иначе, в разговорите успяхме да идентифицираме една-две общи ценности. Затова трябва да говорим помежду си, да има диалог. Проблемът е, че когато се събираме на подобни срещи, въпросът не е да се убедим един-другиго. А по-скоро да предадем и пренесем вярата си в определени ценности към хората на високо политическо, административно и държавно ниво, за да ги предадат те от своята по-висока трибуна като послание и на обществото. Т.е. на следваща подобна среща трябва да присъстват и хората от реалното управление.
– Оптимист ли сте за това, че такива послания могат реално да променят нещо в света днес?
– Не съм оптимист, но трябва да сме реалисти за възможностите, които са пред нас, защото ако сме само оптимисти, в един момент много страшно ще бъдем разочаровани. Ситуацията днес е изключително тежка и много усложнена, защото е вечна и непрекъсната смесица от интереси на външната и на местната, вътрешната политика. И търсенето на баланс между тях от националните лидери. Виждаме го в кризата с бежанците в момента и ценностите, за които на тази среща говорихме. Меркел заяви, че всички са добре дошли в Германия. Но проблемът е, че от местните общности се надигат гласове, които питат: а какво ще се случи, ако не можем да поемем, какви трудности ще създадем на собствените си граждани. Затова трудният проблем днес е как ценностите, които в Европа изповядваме, да съчетаем с решаването на огромния миграционен проблем. Но нямаме друг избор и трябва да работим така, че нещата да се наредят.
– А какво реално можем да постигнем в проблема с бежанците?
– Много е трудно да се предвиди, защото има два абсолютно неясни аспекта. Първият е сделката с Турция. Аз не съм съгласен със споразумението, което се предлага. В него има неясни неща. А от друга страна, съм напълно против политиката, която предлага турският президент Ердоган. Друг въпрос е зараждащият се проблем от Африка. В момента имаме струпани 200 хиляди африканци, които чакат на брега, за да тръгнат към Европа. Но потенциално могат да се натрупат и милиони, особено от областта под Сахара. Там има терористични групи, така че цялата ситуация, заедно с глада и промените в климата, ще ги принуди да тръгнат на север. Но как да се реши този проблем, наистина не зная. Отговорът и решение можем да имаме само на единно паневропейско равнище. Проблемът беше, че Меркел не уведоми предварително французи, бергийци, холандци и всички останали за решението си да приеме бежанците. Така че те един след друг затварят границите си и предстои да видим как това ще промени картината в Европа. Идните месеци и дори години ще живеем с този мигрантски проблем, който в момента вече ни е довел до хаос. В южен Мюнхен, където живея, вече няма зали за физическо възпитание, както досега, защото там са настанени бежанци и залите са затворени заради тях. Изграждаме палаткови лагери, но с големи палатки, не с малки за по трима-четирима души. Във всяка палатка живеят по триста бежанци. При нас, в Мюнхен, те са предимно мигранти от Африка. Така че всичко опира директно до местното население, което не е свикнало с тези хора с чужда култура и език. Това буквално променя всекидневието ни.
– Има ли опасност тази близост на неприемащи се култури да роди нов краен национализъм или дори фашизъм?
– Да, това е единият аспект на въпроса. В дългосрочен план интеграцията е възможна, възможно е вливането на бежанците в нашите общества. Но в близко бъдеще това е изключително трудно. Трябва да се започне от изучаването на езика, да дойдат и семействата на мигрантите, които сега са повечето мъже. Представете си атмосферата и напрежението в една голяма палатка с мигранти… Да, за Германия, или конкретно – за Мюнхен, всички медицински сестри в болниците са от Западните Балкани, осемдесет процента от сервитьорите – също, има такива и от България. Но те са далеч по-близки до нас – заради миналото и културата си. Те са идвали при нас по естествен начин, стъпка по стъпка и така са се приспособявали в немското общество, не като вълна. А в началото на сегашната миграциона вълна у нас, в Мюнхен, идваха по 40 хиляди души дневно! И не достигаха полицаи, транспорт, помещения за мигрантите. Нищо не достигаше и не беше пригодено за това.
– Само радикални решения ли могат да спрат разрастването на проблема?
– Не, не можем да използваме сила. Такива решения се предлагат от крайното политическо крило в Германия. Това е популизъм. И в частичните местни избори, които се провеждат в Германия (виж по-долу), всички социологически проучвания очертаваха преди този вот, че между 12 и 20 процента от гласоподавателите ще подкрепят новооснованата популистка партия, откровено дясно политическо крило, която се нарича „Алтернатива за Германия“. Това е и един тест за федералните парламентарни избори през 2017 г. Защото ксенофобията е основен човешки инстинкт. И ако не подготвиш хората за подобен проблем, какъвто се оказа мигрантската вълна, тогава ксенфобията просто ще се взриви…
Наказание за Меркел
Управляващият в Германия Християндемократически съюз (ХДС) излиза със загуби от местните избори в три федерални провинции – Баден-Вюртемберг, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт. Независимо от това канцлерката Меркел ще продължи да управлява в Берлин. Тя ще запази и председателското си място в ХДС.
Резултатите от изборите не са изненада. Истинско чудо щеше да бъде, ако ХДС беше запазил позициите си – прекалено големи са резервите на германците към бежанската политика на правителството. Но тази политика не се води само от Меркел. Защитава я и коалиционният й партньор от Социалдемократическата партия, която е вторият голям губещ на тези избори. А действията на правителството, свързани с бежанците, се стоварват с пълна сила върху всичките 16 германски провинции. Така че тези избори бяха първата възможност на хората да изразят отношението си към бежанската политика. В този смисъл резултатите от тях са представителна извадка за настроенията на избирателите. И бяха напълно очаквани.
Единственият печеливш се нарича „Алтернатива за Германия“. Ако не беше бежанската криза, тази партия изобщо нямаше да бъде фактор на тези избори – вероятно дори не би прескочила 5-процентната бариера. А сега не само влиза в местните парламенти в три федерални провинции, дори с двуцифрен изборен резултат. Този свой триумф обаче тази партия не дължи нито на някакви изключителни качества, нито пък на лидерски умения. Точно обратното: само допреди една година враждуващите крила в партията се самоизяждаха, за да оцелеят.
Успехът на „Алтернатива за Германия“ беше неизбежен. Но той може да се окаже полезен в една стабилна демокрация, каквато е германската. Сега другите политически субекти трябва да се отнесат сериозно към сигнала, който изпращат тези провинциални избори. Той е повече от заслужен предупредителен изстрел към политиците, водещи една противоречива и непопулярна политика. Да не забравяме, че сред критиците на Меркел са и двамата водещи кандидати на нейната партия в Райнланд-Пфалц и Баден-Вюртемберг, но на изборите те платиха сметката за нейната политика.
Гневът и отказът да се гласува може и да не са за уважаване, но те са напълно легитимни мотиви. Протестен вот е имало и преди. От подобно поведение на избирателите печелят обикновено партии в крайнодесния политически спектър или екстремистки формации. Но нито една от тях досега не е успявала да влезе в някой провинциален парламент. В крайна сметка обаче решаваща е политическата субстанция, а при „Алтернатива за Германия“ тя изглежда прекалено тънка. Но утвърдените партии,като ХДС, ХСС, ГСДП, Левите, Зелените и Свободните демократи не бива да разчитат само на слабостите на едва прохождащия противник. Това би било груба грешка.
Сега те трябва да заложат на своята политическа сила и на убежденията си. За трите местни парламента в Баден-Вюртемберг, Райнланд-Пфалц и Саксония-Анхалт това означава бързо да бъдат сглобени работещи коалиции. Защото живеем в прекалено трудни времена, за да се губи ценно време в партийни ежби. А ако след сформирането на управляващи коалиции станем свидетели и на отговорна политика не само по въпроса за бежанците, това ще бъде доказателството, че представителната демокрация е жива. Тогава ще можем спокойно да проследим следващите местни избори през септември.
Марсел Фюрстенау, Дойче веле
