Книгата на Недко Каблешков „Априлското въстание започва с един кратък цитат от Овидий, който гласи, че „Любовта към отечеството е по-силна от разума“. Повествованието в книгата захваща далече преди датата на Априлското въстание и тръгва от 31 юли 1393 г. – падането на България под турско робство. След тримесечна обсада чудният старопрестолен Търновград пада в турски ръце. Защитниците на крепостта проявяват чудеса от храброст
но държавата е вече разпокъсана и отслабена от „ежби и раздори“, и губи самостоятелност. „Настъпва робството за няколко века, но за нашите братя от Македония, Тракия и Добруджа то трае и до днес – пише Каблешков – със свирепост и жестокост, достойни за варварските завоеватели, само че днес те не са турци, а са от православна Гърция и славянска Сърбия“. Класното училище в Копривщица
През време на дългото робство народът ни обаче запазва вярата и езика си, съхранява нравите си и обичаите. Една много малка част от него след страшни мъчения приема мохамеданската вяра, но продължава да говори на български. Според Каблешков народността ни не е толкова застрашена от турците в този период, колкото от гръцкото духовенство. То преследва езика ни
като го нарича просташки и „език на сганта“. Осмива народните ни предания, обичаи и песни. Унищожава стари книги, паметници и ръкописи – скъпи останки от минало величие и цветуща култура. Държи народа в мрак и невежество.
Още от самото начало на българите много им тежи кръвният данък, който султаните събират всяка година, за да си попълват еничарския корпус. Най-здравите и представителни момчета на възраст между 8 и 12 години били откъсвани от родителите и изпращани на обучение при еничарите.
Най-тежка и възмутителна е обаче търговията с роби, пише Каблешков. Завързани със синджири, заедно момичета, момчета, деца и жени били откарвани по пазарите
и продавани в робство. За най-малкото непослушание ги наказват жестоко. Случвало се нерядко членовете на едно семейство да бъдат продадени на различни търговци – един купува майката, друг – бащата, трети – децата, и пр.
В началото турците не се месят в битовия и духовен живот на българите. На някои български села и градове като Копривщица, Панагюрище, Калофер, Котел, Жеравна, Градец, Ямбол, Сливен, Голям Извор (Тетевенско), Чипровец и др., наречени войнишки, давали дори големи привилегии. Те били естествени крепости. Дълго време оказвали упорита съпротива на турските войски и отстоявали независимостта си
Султаните, ценейки смелостта, юначеството и неустрашимостта на жителите им, за да ги направят безвредни за себе си и за държавата със специални фермани им признавали широки правдини. Те плащали по-ниски данъци, имали право да носят оръжие, да търгуват свободно из цялата турска империя и така нататък.
Тези населени места имат голямо значение за духовното пробуждане по българските земи. От тях излизат борците ни за свобода. Тук се пазят народните традиции, крепи се народният дух. От тук произлизат и прочутите народни закрилници – хайдутите. По тези места се кроят планове за бунтове и въстания.
По тази причина народът никога не е преставал да мечтае за освобождение. През всичкото това време той е въставал винаги
когато е намирал сгоден случай. Не се е колебал да търси подкрепа и от други царства и народи. Всичко това, както ще видим по-нататък, опровергава твърдението, че народът ни е търпял безропотно в продължение на векове.
Първото въстание, което българите вдигат, е организирано от Владислав, син на Шишман III, заедно с Константин Страшимиров, които преди това бягат при унгарския крал Сигизмунд. Въстанието обхваща долината на река Тимок и околностите на Пирот. В него обещават да вземат участие търновски боляри и първенци от други градове, но то скоро е потушено.
След това Папа Евгений IV убеждава полския и унгарски крал, и велик княз на Литва Владислав III,(известен в историята като Владислав Варненчик) да предприеме война, да изпъди турците, да освободи България и да се прогласи за неин цар унгарският рицар Иоан Хунияд.
Недко Дончов Каблешков е роден през 1867 г. в Копривщица. Произхожда от прочутия Каблешков род и е братовчед на видния апостол на свободата Тодор Каблешков. Човек образован и кадърен,Недко Каблешков той най-напред учи в родния си град, след това в Одринската българска католическа гимназия, а после завършва правни науки в Лвов, Украйна. Установява се трайно в Пловдив и посвещава целия си живот на развитието на града и на утвърждаването му като втора столица на България. Започва като съдия в пловдивския съд, бил е прокурор и накрая става адвокат. През 1901 г. се отказва от политиката и се посвещава на дарителска и благородна дейност. Построява дом за деца без родители, подпомага най-различни културни начинания, свързани с борбите на българския народ за освобождение и единение. Участва в спасяването на пловдивските евреи през 1943 г.
„Народ, на който му е къса паметта, му е дълго робството“(в. „Труд“, 1 септ. 2015 г.), обичал да казва Каблешков. Вероятно по тази причина той е автор на няколко забележителни книги като „Страшната народна злочестина“ – 1928 г., „Горко на победените“ – 1928 г., „Адвокатът общественик и неговият морал“ и „Априлското въстание“ – 1926 г., издадена по повод 50-ата годишнина от въстанието.
Първата книга разказва за страшното земетресение в Чирпан, а втората е посветена на сатрапския Ньойски договор, наложен ни от Великите сили след Първата световна война. За книгата „Адвокатът общественик и неговият морал“ познавачите казват, че днес тя трябва да е настолна за всеки служител на Темида.
Недко Каблешков е приятел с личности като Алеко Константинов, Христо Г. Данов, Иван Вазов, Димитър Цончев, директор на пловдивския археологически музей и Божидар Здравков, кмет на Пловдив през 30-те години на миналия век. Тодор Каблешков
Днес този забележителен човек е между неразрязаните страници на историята и трябва името и делата му да бъдат извадени от там. Той живее 97 години, дарява до последно имотите си на Пловдив и казва, че всичко, което е правил, го е правил от сърце.
С това в. „Българска армия“ слага началото на нова поредица за още по-тясно сближаване на читателите с българската история.
