Доц. д-р Огнян Минчев
Два са основните модела на взаимодействие между мобилизираното гражданско общество и службите за сигурност. Първият е моделът на сътрудничеството на гражданския контрол. През втората половина на 90-те години редица граждански организации си взаимодействаха и се подпомагаха във връзка с българското членство в НАТО, демократизацията и осъществяването на гражданския контрол върху службите за сигурност.
Вторият модел, който е възможно да работи между гражданите и службите за сигурност, се проявява и понякога доминира след средата на първото десетилетие на този век – това е моделът на гражданския натиск срещу службите за сигурност, които се държат по един неадекватен начин. Един конкретен и валиден пример е поведението на гражданското общество по отношение на избирането на Делян Пеевски за председател на ДАНС. Този протест предостави възможността назначението да бъде осуетено, както и да бъдат осветени да известна степен управлението по отношение на зависимости и контрол на това, което днес наричаме олигархично задкулисие.
И двата подхода са валидни и легитимни, тогава, когато трябва да се свърши работата, принадлежаща на гражданското общество. То да се бори за спазването на определени стандарти, при необходимата прозрачност на институциите и ясни доказателства за защита на това, което наричаме национален интерес.
За да има сътрудничество между гражданските организации, организираното гражданско общество и службите за сигурност трябва да имат ясна прозрачна публична и институционална среда.
Трябва да има ясна процедурна и нормативна граница между това, което се нарича класифицирана информация и информация, която службите за сигурност трябва да съобщят на гражданите – нещо, което липсва в нашето общество.
Не е достатъчно само да има закони, те трябва да бъдат и спазвани, а когато не се спазват – да има определени санкции.
Не могат да се определят ясни граници между граждани и държава, без да има ясна визия за това, какво представлява националният ни интерес.
През последното десетилетие теренът, на който се води общественият дебат, беше изтръгнат от продемократичното ядро на общественото мнение и беше преместен в посока на съвършено други възгледи. Първата победа на хората, които представляват интереса, свързан с хибридната война в България, беше победата, че те завладяха центъра, върху който се води дебатът. Там има два типа визии – евразийска и оправдаваща се. Следователно не можем да имаме каквато и да е основа за отстояване на някакъв тип възгледи и интереси, които са свързани с тази рамка от възгледи и ценности, положени в основата на конституирането на съвременната българска държава.
Ето защо е необходимо да имаме ясна дефиниция за национален интерес, която да се проектира върху всички основни разговори, дебати и изводи, които се правят в рамката на дискусиите, които се водят в българското общество.
Ако ние нямаме ясно понятие за национален интерес, ако не знаем къде принадлежим и какъв ни е интересът, по какъв начин да го операционализираме този интерес до конкретните явления, които ни заливат отвсякъде в много бързо променящата се международна среда – в крайна сметка ще останем на дрейф и ще се влачим.
Ние имаме ангажимента като гражданска общност да стимулираме непрекъснато дебата за националния интерес и какво представлява той в променящата се среда.
Идват нови поколения, нови явления, включително и хибридна война, а националният интерес трябва да се отстоява и дебатира ежедневно. Намираме се в дефанзивна позиция по отношение на това.
През последните години особено се засилиха натискът и пропагандата срещу гражданския сектор, защото по същество той се сви до хора, които са „национални предатели“, и които служат на този и онзи. За съжаление сме много инертни. Много рядко тогава, когато се отправят конкретни обвинения, някои от нас стават и твърдят, че е лъжа.
Ако ние не се отбраняваме, относно това, че гражданският сектор е продажен, че обслужва други интереси, няма в скоро време да имаме очите да излезем и да кажем това, което мислим и в което вярваме.
Трудно се практикува и гражданският контрол над служби, които не притежават легитимния контрол върху самите себе си. Трябва да се отворят нови пространства на легитимни взаимоотношения между държавата, от една страна, и обществото, от друга – само тези са пътят и начинът за постигане на определени резултати в конкретните направления.
(Доклад пред форума на тема „От каква защита имаме нужда? Ролята на службите за сигурност и обществен ред в противодействието на хибридната война“. С незначителни съкращения заглавието е на редакцията.)
