В историята на всяка армия, на всеки род войска, има дати и събития, неподвластни на времето, незаличими от полъха на десетилетията, извоювани и утвърдени с труд, изстрадани и заплатени с воля, саможертва и мъжество.
За нас – воините парашутисти, воините от Силите за специални операции, такъв ден е 18 март. С тези думи командирът на 68-а бригада „Специални сили“ бригаден генерал Явор Матеев започна словото си на тържеството в района на формированието в Пловдив по повод на 73-годишнината от създаването на Парашутната дружина. Той я определи като
славна и легендарна
и проследи нейното формиране и развитие, и участието й в заключителната фаза на Втората световна война. В наши дни, продължи бригаден генерал Матеев, девизът на 68-а бригада „Специални сили“, която е наследник на Парашутната дружина, е „Там, където другите не могат“. Формированието участва в мисиите зад граница, поддържа постоянна бойна готовност и защитава авторитета си с отлично представяне в най-големите международни и национални учения.
Вярвам, че днешният ден ще даде силен тласък и ще има важно значение за поне три неща в бъдеще – за значението и ролята на този ден в историята на нашето военно формирование, за нашия православен храм „Свети Йоан Рилски Чудотворец“ и за обособяването и изграждането на единен силен съюз на парашутистите в България. Бригаден генерал Матеев напомни, че в условията на усложнена среда за сигурност Специалните сили са най-ефективното средство за противодействие на съвременните заплахи и справяне с предизвикателствата за гарантиране на сигурността на страната. Те повече отвсякога се нуждаят от необходимите законови и нормативни промени, гарантиращи най-после организационна структура, планиране,
адекватно осигуряване и финансиране
и оперативното им използване по стандартите на НАТО за изпълнение на задачите и параметрите за Силите за специални операции, заложени в Плана за развитие на Въоръжените сили до 2020 г. Дълбоко вярвам, заяви командирът на 68-а бригада, че политическото и военното ръководство на Министерството на отбраната ще вземат нужните решения и осигурят необходимите условия за практическата реализация на тези изключително важни за нас неща. Той изказа благодарност на офицерите, сержантите, войниците и цивилните служители за всеотдайния им труд и висок професионализъм.
Неслучайно във всички учения и във всички задачи по трите мисии на Въоръжените сили вие присъствате навсякъде, обърна се към командосите командирът на Сухопътните войски генерал-майор Андрей Боцев и им благодари за постигнатите резултати през миналата година, за подготовката и натрупаните способности. Поздрави ги за празника и ги нарече достойни наследници на Парашутната дружина. Приветствие към воините от бригадата поднесе и заместник областният управител на област Пловдив Иван Антонов. Прочетен бе поздравителен адрес от началника на отбраната генерал-лейтенант Константи Попов.
На паметната плоча на загиналите воини при изпълнение на служебния си дълг бяха положени венци и цветя. В памет на героите Негово Високопреосвещенство Пловдивският митрополит Николай отслужи заупокойна молитва пред параклиса „Свети Йоан Рилски Чудотворец“.
Гости на тържеството бяха още заместник-министърът на отбраната Димитър Кюмюрджиев, заместник-кметът на Пловдив Георги Маринов, представители на местната власт, командири на военни формирования, ветерани и воини от запаса и резерва. По-късно във Военния клуб в Пловдив полковниците от запаса Петър Ненков и Сирмо Сирмов изнесоха доклади за историята на Парашутната дружина и нейните наследници.
Историята
18 март 1943 г. е денят, приет като начало на формирането на Парашутната дружина на летище „Божурище“. С това се полагат основите на организирания военен парашутизъм в България. Всъщност решението на Министерството на отбраната за създаване на парашутна рота към Военновъздушните сили е още от 1940 г. Тогава се формира учебна рота за парашутни скатавачи за авиацията. През 1941 г. вече са предвидени и необходимите средства. И от началото на следващата година започват да се набират доброволци от всички военни формирования. Извършен е специален подбор и е премината предварителна подготовка. Но в България няма материална част и инструктори. Затова една група от воините заминават на подготовка в Германия, а втора група – в Югославия. Под ръководството на немски инструктори българите овладяват материалната част и извършват парашутни скокове.
След завръщането си групите са обединени в Парашутна дружина с командир капитан Любомир Ноев. Тя се състои от щабна рота, две леко парашутни, една тежко парашутна и една щурмова рота. Офицерите в дружината са 19, подофицерите – 60, и войниците – 348.Воините участват в заключителната фаза на Втората световна война. В първия си боен ден на 18 октомври 1944 г. те проявяват изключителен героизъм и овладяват силно укрепения район при Стражин. С цената на 35 свидни жертви и 65 ранени парашутистите откриват пътя за настъпление на българската армия от Крива паланка към Куманово. Денят остава в нашата военна история и с подвига на ефрейтор Никола Паскалев от състава на Първа парашутна рота. За да осигури настъплението, той закрива с гърдите си амбразурата на немска картечница.
Загиналите от Парашутната дружина по бойните полета на Втората световна война са 59, а ранените са 151, което представлява 50 процента от целия състав. След завършване на войната дружината е дислоцирана в София.С щат № 6520, утвърден от началника на Генералния щаб от 10 август 1964 г., в сила от 1 ноември 1964 г., е формирана 68-а Учебно-парашутно разузнавателна база (УПРБ) и 86-а УПРБ в с. Мусачево. До 23 юли 1975 г. двете бази съществуват самостоятелно. От тази дата, съгласно щат № 2266, те се обединяват и в Пловдив се създава поделение 32990. Със заповед № 027 от 1980 г. на командващия на Сухопътните войски формированието се преименува на 68-и парашутно-разузнавателен полк.
От 1 май 1993 г. полкът е реорганизиран в 68-а разузнавателно-десантна бригада, с извлечение от МЗ № 00483. От 1 септември същата година 68-а рдбр се преподчинява от КСВ на РУ-ГЩ. Със заповед на министъра на отбраната № 035 от 15 декември 2000 г. 68-а рдбр е реорганизирана в 68-а бригада „Специални сили“ и се преподчинява от ГЩ на БА, на ГлЩ на СВ, сега на Щаба на Сухопътните войски. На 4 юни 2001 г. на бригадата е връчено новото бойно знаме от министъра на отбраната.