Корупция, облечена във власт
Преди близо три десетилетия гръмна скандалът със смелите писания на журналиста Георги Тамбуев „Корупция, облечена във власт“ и „Власт, облечена в корупция“. Тогава, през 1987 г. загнездилата се по висините на държавата още след прословутия Априлски пленум върхушка се мъчеше да угоди на Москва, където пък новият господар на Кремъл разиграваше своята „перестройка“ – нещо като нищо на света, както би го определил Уйлям Сароян.
Лозунгите за гласност и преустройство, гарнирани с изобилни разобличителни четива, стигащи до периода на Сталин, бяха просто удобен социален отдушник. Но тогава някои хора повярваха. И решиха, че дългът им на журналисти повелява да покажат язвите на обществото. Е, не по-високо от равнище районен прокурор, и то от Етрополе. Така Тамбуев написа своите разследвания, направени не без помощта на МВР. Дори получи наградата на това министерство за журналистика.
За зла беда се оказа, че лошо са избрали географския район. Етрополе е твърде близо до Правец. А както знаем, в такива нашенски региони всички са роднини. Злоупотребилият с власт прокурор получи личната защита не от кого да е, а от „славния син на Правец“ и господар самодържец на партия и държава. Погромът беше страшен. Като по обичайна комунистическа практика цялата вина беше хвърлена на журналиста. Той беше уволнен и още по-страшното тогава – изключен от БКП. А МВР изпрати специален свой човек в дома му, за да му отнеме почетната грамота.
И тогава ставаше дума за прокурори. Както и сега, в разследвания на самата наша прокуратура, възложени от Сотир Цацаров. Заради които двама държавни обвинители и един военен следовател ги грози предложение във ВСС за уволнение. Макар че им се разминава наказателната отговорност.
Бедни, бедни Тамбуев, ако беше доживял да видиш днешната корупция, облечена във власт, и то съдебна!
Полковник „Гаргамел“
Този случай е потресаващ не толкова с някаква крайност на насилие, колкото с това, че това насилие е извършено от възрастен човек, полковник, военен следовател, който вилнее на детска площадка като Гаргамел сред смърфовете.
На 29 февруари 2016 г., около 18.30 ч. на детска площадка в Стара Загора се спречкали няколко деца, като най-голямото от тях е на 14 години. Като главен герой в хлапашката драма се очертал 11-годишният син на военния следовател полковник Светослав Йосифов. Синът на полковника отнесъл два шамара от момиче, което наричал с цинични думи, както сочи прокуратурата. Разправата започнала, когато се намесил бащата полковник. Има и заплахи, и посегателство, и удари, и ритници. Все от славния полковник спрямо невръстните. За капак наругал и пристигналия полицейски патрул, който не посмял да му стори нищо. Въпреки че две деца са бити така яко от полковника, че има констатирани леки телесни повреди, военната прокуратура е прехвърлила случая към гражданско дело. Как да санкционира колега? С действията си обаче полковник Йосифов не е спазил установените в Кодекса за етично поведение на българските магистрати правила. Така е създал и предпоставки за формиране на негативно отношение към съдебната власт и накърняване на престижа й, сочи главният прокурор.Маминото детенце
Районният прокурор на Девин Мария Дамянова извършила чудеса от юридическа виртуозност, за да стигне до ситуацията, в която еднолично да „разследва“ извършено от сина й престъпление. Случаят е описан твърде „напоително“ в мотивите на Цацаров до ВСС. Но накратко изглежда така:
На 14 юни 2015 г. разследващ полицай от Девин започнал разследване за извършено в с. Лясково противозаконно отнемане на лек автомобил „ Ауди 80“. Колата е открита изоставена в Пловдив. Същия ден прокурор Дамянова е уведомена за започналото разследване, като й било съобщено, че заподозрян като извършител на престъплението е непълнолетният й син.
Във Второ РУП Пловдив в присъствието на инспектор от Детска педагогическа стая са били разпитани сина Петър Дамянов и съучастника му Даниел Кайраманов. В родопското градче има само двама прокурори. Колегата на Дамянова първо бил изключен от системата за електронно разпределение на делата, за да не би пустата система да сбърка и да определи него вместо колежката. После, за по-сигурно – командирован в друга прокуратура.
Така, вместо по закон и съвест да си направи отвод от делото на сина си, Дамянова поела и прокурорския надзор върху разследването. Едва на 19 юни 2015 г. тя изпратила досъдебното производство по компетентност на районна прокуратура – Пловдив.
С действията си Мария Дамянова виновно е нарушила правилата за предотвратяване на конфликт на интереси, принципа на безпристрастност и принципа за почтеност от Кодекса за етично поведение на българските магистрати, се посочва в предложението на главния прокурор.Прокурорски феодализъм
По времето на „развития“ феодализъм господарят разполагал с абсолютно всичко. Със своите крепостни – с живота им, с жилищата им, с храната им. Дори с правото на първа брачна нощ, ако позволи на някого да се ожени. Някакъв такъв феод си спретнал и пловдивският прокурор Петко Минев.
Безпристрастният и твърде безличен език на прокуратурата казва: В края на май 2014 г. Атанас Бъбаров взел на лизинг лек автомобил „Ауди А 7“. Узнавайки този факт, прокурор Минев поискал Бъбаров да му предостави автомобила за ползване за неограничено време. Така лизинговите вноски останали за сметка и в тежест на фирмата на Бъбаров. Прокурорът ползвал автомобила до започване на проверката от Специализираното звено „Антикорупция“. Узнавайки за проверката, прокурор Минев предприел действия по прехвърляне заплащането на лизинговите вноски на свое име. Това станало чак на 18.02.2016 г. Продължителният период на ползване – от май 2014 г. до февруари 2016 г. на предоставения му от Атанас Бъбаров лек автомобил, без да заплаща лизинговите вноски, сочи за извършени от прокурор Петко Минев нарушения на принципа на независимост, принципа на почтеност и благоприличие от Кодекса за етично поведение на българските магистрати. С поведението си прокурор Минев е накърнил и престижа на съдебната власт. Това се посочва в предложението на главния прокурор до ВСС.Съдебната независимост- Над предела на самозабравата
Може наистина всичко това да изглежда дребно и незначително. Но зад него се извисява голямата тъмна сянка на нещо много страшно. На пълна самозабрава от страна на хората в твърде независимата съдебна система. Това не е от вчера. Преди колко години онзи прокурор Руско Карагогов се беше напил посред бял ден до безпаметност и заплашваше таксиметровия шофьор и полицаите с пистолет? Кога Роман Василев се самообяви и за прокурор, и за съдия, и за Господ и тръшна на пода един бивш военен министър с категоричното – „Ти си абсолютен престъпник!“ Не бяха един и двама „социално слабите“ магистрати, сдобили се с крайморски територии, вили и хотели. И какво става след всичко това? Един го смъмрили, друг му размахали предупредително пръст. Онези с хотелите май всички се оказаха праведни.
Така се стига до предела на самозабравата. Защото сами се управляват, сами се избират, сами се санкционират. В парламентарна държава само те не подлежат на парламентарен контрол. Май и на никакъв. Вярно е, че сега гърмят дребни бушони. Твърде „замазана“ е тази пловдивска история с „предоставения“ скъп автомобил. Как става тя – прокурорът поискал, бизнесменът му дал колата. Колко лесно! Нещо за връзки, за зависимости, за прикрито разследване – нищо не се чува. Не е наказателно отговорен и следователят – бияч на деца, въпреки че има констатирани две леки телесни повреди, нанесени на невръстни. Нито се казва някъде, че девинската „кралица на Темида“ е извършила престъпление срещу правосъдието. Само били неморални тези магистрати. Какво ли ще се случи сега с тях, макар и не съдебно, а само служебно? Тест за съдебните кадровици. Но и да не го издържат – какво от това? Над ВСС – небе!
