Стига с тези ваши даскалски лакърдии, с тях отечество не се освобождава. Какво им каканижеш учени приказки, ние сме ги повели на сеч, на бран и на кръв, не им трябва много да знаят. Стига им да проумеят, че са готови да умрат за свободата. Това да им е в главите и в сърцата. С учените приказки само ги обърквате, а сбъркан човек курбан не отива!
Тази яростна тирада произнася през пролетта на 1876 г. извисилият се на гребена на революционната вълна някогашен Гаврилчо Груев Хлътев от Копривщица, който вече е Георги Бенковски. Войводата с хъшовската униформа, с железния нрав и с безпрекословната воля. Думите му падат основно върху главния апостол на Четвърти революционен окръг Петър Ванков, каквото е нелегалното име на шуменския учител Панайот Волов, определен от Гюргевския революционен комитет за водител на въстанието в Пловдивско, Пазарджишко и в Родопите.
Зло ечат словата на тропащия с ботуши и звънтящ със сабята си Бенковски. Слабичкият и бледен Волов ги приема мълчаливо. Той отдавна вижда стремежа на вихрения си помощник да заеме
главното апостолско място
Дали пък Гаврил Хлътев не си е правил вече сметките как ще се оценяват заслугите, когато дойде свободата? Волов не му противоречи. Нито с викове, нито с „учени приказки“. Защото вече е свършил своето дело. Още когато се взема решението за Априлското въстание, след неуспеха предната година на Старозагорското, шуменският „даскал“ разбира, че с чети, развети байраци по балкана и пушкане във въздуха народ не се вдига. И тръгва по пътя на Левски – от село на село и от град на град. Тихо, без шум и гръмка изява. Обхожда цялото Средногорие, основава и възстановява комитети. Отново заклева родолюбците над револвера и камата. Говори, говори – за свободата, за саможертвата, с която тя може да се добие. Така, когато изпратеният му за помощник Бенковски се втурва да пали
пожара на бунта
пред себе си, вече има отдавна разгорените огнища на създадените от Волов комитети.
Това че въстанието избухва масово единствено в Четвърти революционен окръг, се дължи именно на стройната мрежа от комитети и съзаклятници, създадена от Волов. В един момент, когато явно съзира, че Бенковски взема връх, той се оттегля и става втори апостол. Странно може да прозвучи, но дошлият чак от Шумен в съвсем непознати краища Волов успява да спечели сърцата на южняците, докато копривщенецът Гаврил Хлътев до последно крие самоличността си. Както май сам казвал – така хората го признавали за войвода, защото идвал от неизвестността. Иначе ще рекат – какъв войвода ще ни е на Груйо кондурджията от Копривщица синът. 
Въпреки отстъплението от водещата позиция, Волов не се отказва от още едно свято за Левски нещо – вишегласието. Той категорично настоява за провеждането на Първото велико народно събрание на Обороще и поема организацията му. За да могат всички комитетски люде не само да чуят войводите, да слушат и да изпълняват, а да си кажат думата и с гласовете си да вземат
решението за въстанието
Разбира се, и на Оборище пак Бенковски доминира с извадена сабя и огнени слова. Но за Волов остава удовлетворението, че хората, които утре ще бъдат поведени да умират за свободата си, сами са взели своето решение за това. По това време Волов е само на 26 години.
Той е роден 26 януари 1850 г. в Шумен в занаятчийско семейство. Завършва Шуменското класно училище при Добри Войников. С материалната подкрепа на богатия си сродник Маринчо Бенли продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса и Николаев (1869 – 1873). Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, е принуден да се завърне в Шумен поради заболяване. Назначен е за главен учител и директор на класното училище. Организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище.
Като повечето свои просветени събратя не остава настрани от революционната борба. Избран е за председател на Шуменския частен революционен комитет. През август 1874 г. участва в общото събрание на Българския революционен централен комитет (БРЦК) в Букурещ. През 1875 г. участва в подготовката на Старозагорското въстание. Определен за апостол в Ловешко и Троянско. След неуспеха на въстанието е един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Стамболов го посочва за главен апостол на Четвърти революционен окръг.
Когато на 20 април 1876 г. вестоносецът донася в Панагюрище от Копривщица „Кървавото писмо“ на Каблешков, Волов е първият, който с пушката си дава сигнала за въстание в центъра на Четвърти революционен окръг. Той никога не е изпитвал съмнения или колебания въпреки обвиненията на Бенковски в „даскалска мекушавост“. Това, че никога не е повишил тон на тайните събрания на комитетите, не го прави слаб или нерешителен.
Панагюрище въстава
И докато камбаните бият, а свещениците освещават знамето на Райна Княгиня, Волов формира чета, с която обикаля района на Копривщица, Карлово, Клисура. От Бенковски е научил, че ако всеки въстанал град се затвори в себе си, гибелта е неизбежна. Въпреки неговите усилия и Хвърковатата чета на Бенковски гибелта на саможертвените сякаш е предизвестена.
След разгрома на въстанието Волов също като другите апостоли търси спасение в дългия път през Балкана към Румъния, закъдето поема заедно с Георги Икономов и Стоян Ангелов. Били са близо до избавлението. Достигат чак до Бяла, Русенско. Но и тук се явява проклятието на всички български дела – предателството. При засадата Волов е ранен и при опит да преплува придошлата Янтра край Бяла, останал без сили, потъва завинаги в мътните й води. Един от светците на Априлското въстание, който други мътни води – на родната история никога не успяват да завлекат в забвение.
