Оля Стоянова (1977) е поет, писател и журналист. Автор е на „Пътеводител на дивите места“ и сборника с разкази „Какво сънуват вълците“. Има издадени четири стихосбирки – „Фотографии“, „Проза“, „Пътна карта“ и „Улица „Щастие“, както и роман – „Лични географии“. Докторант в Софийския университет. Носител е на първи награди за поезия, проза и драматургия.
За последната си книга – „Улица „Щастие“, получи националните награди „Николай Кънчев“ 2013 и „Иван Николов“ 2013-а.
Пиеси у нас не се издават често, но имаме издателство, специализирано в издаването на драматургия. През него на книжния пазар се появи новата книга на Оля Стоянова – сборник с пиеси „Малки ритуали за сбогуване“. Заглавието е на издателство Black Flamingo Publishing и включва 6 пиеси, писани през последните пет години. В тях има място за кризи, ирония и гняв, но и желание да летиш и да бъдеш над нещата. Героите са алпинисти, които мечтаят за истински планини, докато размахват четките и чистят прозорците на високите сгради; медицински сестри в старчески дом, които са се научили да се смеят и да оцеляват в свят без надежда, както и хора, които имат нужда да споделят провалите си на висок глас, за да продължат напред.
Оля Стоянова е носител на наградата Аскеер 2014 за съвременна драматургия, а сред включените текстове в сборника е и отличената пиеса „Покана за вечеря“, която се играе вече трети сезон на сцената на театър „София“. Тук е дебютната й пиеса „Малки ритуали за сбогуване“, която печели наградата „Наум Шопов“ през 2012-а. Поставена е през 2013 г. в Благоевградския театър „Никола Вапцаров“ с режисьор Явор Веселинов. „Взлом“ пък печели конкурса за драма „Петър Ковачев“ през 2012 г. и е поставена под името „Горе ръцете“ през 2013 г. на независима сцена в Пловдив от Ваня Паликопова. „Покана за вечеря“ е с наградата на театър „София“ за съвременна пиеса през 2012 г. и е поставена през март 2014 г. от Тея Сугарева. През 2014 г. получава „Аскеер“ за съвременна българска драматургия. „Високо“ е с отличие в конкурса за съвременна драматургия „Иван Радоев“ 2013-а.
Типичното за писането на Оля Стоянова е, че тя улавя малките жестове и обича да наблюдава как назряват конфликтите. Смесва жанровете и историите на ръба. Обича да говори с ирония за драматичните неща. „Нейният глас е овладян, на пръв поглед спокоен, житейски мъдър и поетичен“, пише театралният критик Никола Вандов.
Сухиванов с голямата награда от конкурса „Христо Фотев“
Иван Сухиванов стана носител на голямата награда от Националния конкурс за поезия „Христо Фотев“. Неговата книга „Нямо кино“ събра най-много гласове от всички 108 книги, които участваха в надпреварата.
Грамоти получиха авторите доц. Васил Славов за книгата „Звяр“, Иван К. Иванов с „Предизвестена вест“ и Пламен Панчев със „Среднощен реверанс“. Приз за млад автор спечели Георги Гаврилов със своята дебютна поетична творба „Корабен дневник на книжната лодка“. Наградите връчиха зам.-кметът Йорданка Ананиева, председателят на Сдружението на българските писатели проф. Михаил Неделчев и доц.Йордан Ефтимов, който спечели Фотевата награда през 2014 г.
Иван Сухиванов получи и специална пластика „Перо“ от СБП, връчена му от председателя на журито Ваньо Вълчев, както и картина на Свилен Блажев от Сдружението на БП.
Виртуозът Антон Сяров с концерт и открит урок в Пловдив
За пръв път пловдивската публика успя да чуе великолепната музика на Антон Сяров на живо преди 2 дни в 6-ото издание на „Камерна сцена Пловдив“. Концертът беше в Първо студио на Радио Пловдив. Сяров, в компанията на унгарския пианист Стив Синко, представи албума си „Ноктюрно в синьо“. А в зала 1 на Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство (АМТИИ) двамата музиканти се срещнаха със студенти от академията в открит урок на тема „Въведение в света на импровизацията“ и представиха албума си пред тях. За пловдивчанина, който покори международните подиуми с цигулката си, това е дебют пред българска публика.
Цигуларят и композитор Антон Сяров живее вече повече от 20 години в Германия. Има успешна музикална кариера, добре познат е на международната сцена. Стив Синко е преподавател по джаз пиано и ансамблова музика в Университета за музика, драма и медии в Хановер. Професионалните му търсения в продължение на десетилетия са насочени към съвременния джаз – от бибопа до най-модерните тенденции в свиренето. В този широк диапазон Синко получава признание като виртуозен изпълнител, чийто стил се сравнява с тези на Бъд Пауъл и Чик Къриа.
In memoriam- Напусна ни композиторът Александър Бръзицов 
На 73-годишна възраст почина един от доайените на българската популярна песен композиторът Александър Бръзицов. Опелото ще се състои в събота – 2 април от 12.30 ч. в църквата „Св. Седмочисленици“ в София. Роден е през 1943 г. в столицата, завършва Държавната художествена академия през 1971 г. Внук е на българския журналист и преводач Димитър Бръзицов и син на видния журналист Христо Бръзицов, пострадал от властта след 9 септември. Неговата майка, която запалва любовта му към музиката, е голямата оперна певица Катя Спиридонова. Оркестрови пиеси започва да пише още през 60-те години. Има над 400 аранжимента, както и множество издадени авторски албуми. Печели многобройни награди у нас и в чужбина.
Творческият му живот близо 10 години е свързан с армията. От 1990 до 2000 г. Александър Бръзицов е главен художествен ръководител на Ансамбъла на Строителни войски. Като музикален ръководител, композитор и аранжор той създава множество творби за елитния военен ансамбъл.
През 2001 г. заема длъжността „Директор на БНР“. Създава редица хитове за Лили Иванова, Камелия Тодорова, Орлин Горанов, Нели Рангелова, Маргарита Хранова и много други. Александър Бръзицов е автор на музиката към повече от 80 анимационни, игрални и телевизионни филми, на над 150 песни и оркестрови пиеси.
Негова наградени песни от наши и международни конкурси са: „Докога“, изпълнител Н. Рангелова – в Сопот (Полша) – (втора награда, 1984 г.) и на „Братиславска лира“ – („Сребърна лира“, 1983 г.).; „Монолог“, изпълнител Снежина Темелкова;– награда за най-добра чуждестранна песен от конкурса „Гала“ в Хавана – Куба (1989 г.), от „Златният Орфей“- „Есенни плажове“, изпълнява Й. Христова (втора награда, 1976 г.); „Не оставай сам“, група „Домино“ (втора награда, 1986 г.). Младежки конкурс за забавна песен – „Студентски романс“, Боян Иванов (първа награда, 1977 г.) „Бургас и морето“- „Пътища обратни“, текст М. Стоянов, изп. Орлин Горанов (първа награда, 1985 г.) и др. „Златен Орфей+“ – „По никое време“, изп. Ив. Балчева (голямата награда, 1995 г.)
Писал е немалко музика към игрални филми, най-известни от които са „Човекът в сянка“, (съвм. с К. Цибулка), реж. Я. Якимов (1967 г.); „Фильо и Макензен“, реж. Д. Петров, Вл. Икономов, 7-сериен (1979 г.); „Кръвта остава“, реж. Б. Пунчев (1979 г.); „Приятели за вечеря“, реж. Я. Якимов (1980 г.); „Кристали“, реж. Ат. Трайков (1982 г.); „Пътят на музикантите“ (съвместно със Ст. Димитров), реж. И. Кюлюмов (1984 г.) и др.
