Това беше един от ключовите въпроси в условията на нарастващата конфронтация, на който се опита да отговори конференция, посветена на 12-ата годишнина от членството ни в Алианса
Съби Събев, председател на СОР ,,Атлантик“
В словото си министърът увери, че МО следи международните процеси, касаещи сигурността и вземането на бързи решения в сферата на отбраната и актуализира основополагащи документи за развитието на българските въоръжени сили като Националната отбранителна стратегия със заложената ресурсна рамка от срещата на НАТО в Уелс 2014.
„Всички взети мерки доведоха до адекватното укрепване на национално отбранителния потенциал в контекста на съвместните усилия на Алианса към променящата се стратегическа стреда“, акцентира в словото си министър Ненчев и увери, че се работи със структурите на НАТО не само по Програма 2020 и План 2020, а и за изпълнението на целевите способности с хоризонт 2028 г. и последващия пакет от мерки с хоризонт 2032 г., като по този начин 2025 г. се явява междинен, но важен етап в следващите стъпки за планиране на развитието на способностите и модернизацията на нашата армия.
В поздравителното си слово към форума президентът и върховен главнокомандващ въоръжените сили Росен Плевнелиев също подчерта, че
средствата за отбрана за 2016 г. са увеличени
до 1,35 от БВП
като е осигурено по-нататъчното плавно увеличаване до достигане на 2% до 2023 г. Словото бе представено от о. з. генерал-лейтенант Атанас Самандов, секретар по отбраната и сигурността на държавния глава.
В хода на конференцията Моника Панайотова, представител на Софийски форум за сигурност, направи презентация с предизвикателния въпрос, възможен ли е стратегически диалог между НАТО и Русия. Тя акцентира върху стремежа на Русия за достъп до енергийни, стратегически и ключови ресурси и инфраструктура. „Анексирането на Крим дава предимства на Москва в три направления – нарастването на възможността за базиране на Черномоския военен флот в бази на друга държава с нарастваща евроатлантическа ориентация, повишаването на енергийната независимост на Кремъл чрез достъп до чужди ресурси от газ и нефт в Черно море и укрепването на способността на Русия да контролира транспортните комуникации, както и осигуряването на собствената си безопасност и улесняване транспортирането на енергийните си доставки“, каза Панайотова и припомни, че над 50% от консумираната в ЕС енергия е вносна, което му коства над 400 млрд. евро годишно, като 40% от природния газ се внася именно от Русия, като за 6 държави-членки тя е единственият вносител.
Панайотова не пропусна и модернизираната реторика от страна на Русия, която наблюдаваме в последно време, и изрази предположението, че тя ще бъде засилена след срещата на високо равнище във Варшава, свързана със стремежа на НАТО за адаптиране към новите реалности и средата за сигурност, реторика е от времето на Студената война. Стремежът на Москва за създаването на Евразийски съюз и запазването на влиянието й в постсъветското пространство също бяха акцент в нейното изказване. Не бяха пропуснати и острите реакции на Русия след срещата на НАТО в Букурещ през 2008 срещу разширяването на Алианса на Изток, по отношение на Плана за действие по отношение членството на Грузия и Украйна, отделянето на Южна Абхазия и Осетия от нейната територия, войната срещу Грузия през същата година, която постави Черноморския регион в нова геополитическа ситуация.
„Това, което се случи тогава е
предупреждение
за сибитията, които последваха през 2013 г.
категорична бе Панайотова, според която събитията в Украйна са инспирирани от стратегическата битка за контрол върху енергийните доставки и транспортните коридори. Тя не пропусна напрежението спрямо санкциите, наложени на Москва заради случилото се в Украйна, но и желанието за общ фронт с Русия срещу заплахите от „Ислямска държава“ и преодоляването на нестабилността в Близкия Изток и Северна Африка.
На последно място представителката на СФС отбеляза различните възприятия в европейските държави спрямо Русия и начина на взимане на решения в НАТО и ЕС по отношение на сигурността и отбраната, според който всяка страна има своята абсолютна тежест. Т. е. в случай, че напрежението с Русия се задълбочи, начинът за взимане на решения в Алианса може да се окаже ключов за възпрепятстването им, ако една, две или повече държави членки на двустранна основа бъдат на различни позиции от общата, което също би следвало да се вземе под внимание.
Панайотова изрази и личното си виждане спрямо възможния стратегически диалог между НАТО и Русия, който е залегнал в Стратегическата концепция на Алианса от 2010 г. в търсене на възможности за продължаване на дози диалог, за да не премине той в нова Студена война.
Научно-практическа конференция на СОРА се проведе съвместно с Министерството на отбраната и в партньорство със Софийски форум за сигурност, Асоциация на комуникационните и информационните специалисти, Сдружение „Джордж Маршал“, Центъра за изследване на националната сигурност и Центъра по мениджмънт на сигурността и отбраната към БАН.
Какви технологични способности ще бъдат необходими
на страната ни до 2025 г., защото отсега трябва да се мисли по този въпрос, за да бъде страната ни максимално адекватна на влошаващата се среда на сигурност, за повишаване на националната отбрана и по-забележимия принос към колективната отбрана?“, това беше основният въпрос, на който се опита да отговори конференцията, поставен още във встъпителното си слово председателят на СОР „Атлантик“ о. р. генерал-майор Съби Събев. На конференцията присъстваха над 120 души, включително представители на държавните иституции, представители на посолствата на САЩ, Испания, Япония, Турция, Румъния и Украйна, генерали и офицери от кадъра и резерва, представители на технологичната общност и студенти. Бяха представени някои технологични решения за придобиване на технологични способности на страната ни, за което бяха поканени няколко фирми и компании от страната и чужбина.
