Пролетен преди обед, ясен и свеж. Неделя. В двора и в предната зала на Военноисторическия музей са се събрали хора – майки, бащи, баби, дядовци. В жужащите наоколо разговори се усеща нетърпение. Малко по-късно всички сме поканени в зала със сцена. Завесите крият какво предстои.
Поводът? Военна детска градина „Слава“ става на пет години. Събитието се отбелязва с голямо тържество. В главната роля естествено са възпитаниците на детското заведение, но целият му персонал – от учителките до директора са под напрежение. За тях това е важен повод да покажат на обществото от родители и официални лица своите успехи.
След кратко изчакване, за да могат всички да заемат местата си, завесата се вдига. Заедно с децата там се качва директорката – госпожа Анна Давидова, която с вълнение чете поздравителни адреси. В залата се оказват и други директори на военни детски градини, които наред с поздравленията, подаряват на децата важни за развитието им игри. Сред гостите е и госпожа Радостина Раданова от Изпълнителната агенция „Военни клубове и военно почивно дело“ под чиято шапка е детската градина.
Приключва официалната част, започва самото представление. Децата между 3 и 7 години са спокойни и уверени. Учителите им нямат повод за притеснение. Наред с песните, стиховете и танците, специално подготвени за повода, не липсват и комични гегове – четиристишия на тема пакости, които моментално печелят публиката и нейните аплодисменти. Родителите също са под напрежение. Зад гърба си се чуват опити за подсказване от място, за да нямат гафове наследниците. Но със или без запомнени думички, всички получават бурни ръкопляскания.
На финала всички изглеждат доволни – и публиката, и изпълнителите.
Празникът е помрачен само от едно нещо. След края на тържеството част от родителите опитват да покажат на децата си Военноисторическият музей. Спрени са обаче от охраната и от служители, защото трябва да си купят билети – по 3 лева за дете и по 8 за възрастни, а ако възрастните са военни – плащат по 6 лева. Ситуацията е обобщена от ядосан баща: Аз съм офицер, казва той на служителите в музея, а това, което правите, е против каузата, за която работите. И според мен има право.
Директорката Анна Давидова:Пролича си, че се справяме добре
Директорката госпожа Анна Давидова– Прави впечатление, че много от текстовете на песните и стихотворенията като че ли са писани именно за празника. Така ли е наистина?
– Единствено химнът на детската градина е писан за празника. А ние подбирахме от всевъзможни издания стихове, които да паснат на петгодишния ни юбилей. Така че наистина съзнателно са подбрани, но не са специално писани за празника. – А кой е авторът на химна?
– Химнът е написан от един преподавател по музика в Софийския университет. Той се казва Мирев. Текстът е написан от Момчил Николов. – Колко групи има в момента в Детска градина „Слава“?
– Групите са две. По принцип толкова групи има в детските градини към военното министерство. В двете групи има по 24 деца или общо 48 деца се възпитават и обучават при нас. – На каква възраст са децата?
– Децата са на възраст от 3 до 7 години, но са в смесени групи. Първата група е с деца между 3 и 5 години, втората група е предучилищна подготовка – 5-7 годишни. – Ясли нямате?
– Нямаме ясла, ясла има в „Младост“. – Пожелавам ви да продължавате все така. Страхотна детска градина имате, ние ви гледаме всеки ден.
– Така е, ние сме единствената детска градина от седемте в Министерството на отбраната с басейн. Чрез него развиваме закалителни процедури. Имаме треньор, който обучава децата безплатно. И наистина децата стават все по-здрави и боледуват все по-малко. Колегите ми са страхотен екип. Наистина дават всичко от себе си. Цялото си педагогическо майсторство отдават на възпитанието на децата. При това при нас има специфика, че някои деца са временно в София и трябва бързо да се адаптират. Това изисква полагане на по-специални грижи за тях, но аз мисля, че ние се справяме добре. И това днес си пролича.
