Три случки от миналата седмица, на пръв поглед нямащи нищо общо помежду си, се оказаха обединени от едно и също свързващо звено – парите. Не става дума нито за социално слаби, нито за хора от определен етнос, превърнали майчинството в доходоносен бизнес, нито за Великденските надбавки за пенсионерите. Не става дума дори за бизнес, КТБ, обществени поръчки или нещо от тоя сорт, за което онзи славен герой на Алеко би се изразил образно, както преди повече от век – „Айн, цвайн, гутен морген – все за пари направено“.
Първо отекна скандалът с двамата полицаи, които, така, между другото, пазейки сигурността на държавата и на гражданите, въртели търговия с дрога. След това, почти незабележимо, през парламента „пропълзяха“ промените в закона за съдебната власт, които изведнъж направиха членовете на ВСС направо богопомазани. Накрая гръмнаха шумните разкрития за наглите далавери в Автомобилната инспекция, чиято абревиатура ДАИ някои хора от край време разбират буквално. И дават. Защото път отсреща вземат. И така, в суматохата на забързани новини, натрупващи се една върху друга, сякаш никой не се сети да попита – колко струва честта на пагона? На полицейския. На невидимия пагон на висшите магистрати. На онези „безкористни“ държавни служители от ДАИ начело с баш началника им. Защото навсякъде ставаше дума само за пари, пари и пак пари. Някой се опита, за пореден път, да пробута версията за ниските заплати на полицаите. Горките! В парламента един депутат, някога ожесточен громител на митническата корупция, излезе с версията, че членовете на ВСС не са клошари и за да работят съвестно, заплатите им трябва да бъдат по 7000 лева! А самият министър на транспорта, принципал на онези, които разбират буквално абревиатурата ДАИ, каза, че всяка държавна агенция или институция, която има контролни функции, е подложена на корупционен натиск и податлива на корупция. Голям ще да е този натиск, щом само в „пещерата на Аладин“ на бившия вече шеф на ДАИ имаше почти милион лева. Как да му устоиш. Да не говорим, че в повечето случаи връзката е обратна – желаещият да бъде корумпиран сам си поставя цената. Цената на честта на пагона му!
Корупция, “произвеждаща” убийци
Аферата в пътната агенция, стигнала до най-високите й върхове или започваща от тях, е страшна не само с перфектно отработената корупционна схема, позволила да се натрупат милиони от подкупи, но най-вече с това, че буквално е „произвеждала“ убийци на пътя.
Като оставим настрана подкупите, изсмуквани от всякакви превозвачи за всякакви документи и разрешителни, давани по незаконен начин, най-зловещото в случая е, че са продавани шофьорски книжки на хора, които никога не са карали курсове. Значи, те не са си дали труда да научат теорията. Въртенето на волана са усвоили по самодеен начин. Ако въобще са го усвоили. Така стават първокласни убийци на пътя. До едно време бяха на принципа – „книжка кола не кара“. Така твърдеше един нагъл тип, убил три деца в Плевен. После явно са видели, че е по-сигурно да си платиш и да си „законен“. Така при всичките мерки за сигурност, при въведеното видеонаблюдение в изпитните зали, пак се намира чалъм. Кандидатите за книжки наистина се явяват, сядат на местата си, камерите ги снимат, те драскат нещо, правейки се на вглъбени в изпитния процес. След това драсканиците се унищожават, а към протоколите се прибавят „служебно“ попълнените правилно решени тестове. Дори Великият комбинатор Остап Бендер би завидял на нашенската изобретателност. Засега е неизвестно как са „отработвани“ въпросите с липсата на нужното образование.
Някога отнеха от катаджиите правото да провеждат шофьорски изпити. Били корумпирани. Дадоха тази дейност на ДАИ. Камери в изпитните зали, таблети, проверки. Явно проблемът не е в „гяволията“ на изпитваните, а в лакомията на изпитващите. А това вече е наистина голям проблем!
Моята полиция ме пази!
В драмата с двамата полицаи, набъркали се, макар и твърде самодейно в търговията с дрога, освен наглостта им, впечатляваща е и почти „крехката“ им възраст. Единият е едва на 24 години.
Явно гледали доста филми, които се оказали не от най-добрите образци на криминалетата, двамата си спретнали план и дори си принудили „наемник“ да работи за тях. Разиграли обиск в студентска стая, направили се на страшни ченгета, макар че и двамата са обикновени охранителни „пандури“. Единият пази в метрото, а другият – на територията на „Младост“ в София. Планът – почти като в лента със Сталоун. Набеденият за продавач на дрога студент започва да „търгува“ за тях и всяка седмица им „снася“ по 300 лева. Така цената на честта на пагона са си изчислили по 150 лева седмично за всеки един. Само дето не са предвидили, че още има умни студенти. И момчето имало достатъчно акъл, за да разбере, че тези не са никакви суперченгета и въобще няма да могат да го опазят, ако се набута в големия бизнес с дрогата. Където териториите са строго разпределени и дори една стъпка в чужда „нива“ се наказва сурово. Затова избрал единствения спасителен изход – съобщил където трябва и двамата пишман наркобосове се озоваха с белезници. По-младият дори си позволи да изживее докрай кратката си самосъздадена филмова слава, като завърши приключението си с изстрел срещу колегите.
Криворазбраната цивилизация
Виц от времето, когато медицина, а и всичко друго у нас, се учеше сериозно. Колежке, коя е тази част от човешкото тяло, която при възбуда нараства многократно? Но моля ви, другарю професор, срам ме е от такъв въпрос. Колежке, колежке, уважавам вашите момински представи, но това е зеницата на окото, а не онова, за което вие си мислите.
Май окото на някои нашенски държавни хора е така лакомо, че колкото повече му даваш, толкова повече се уголемява от възбудата да вземе още и още. Полицаи продавали дрога, защото им били малки заплатите, оправдават ги някои. Малки ли? Някога Радой Ралин беше казал – горко на такава държава, където милиционерът повече от учителя получава. Значи и днес горко на държавата ни. А и тези полицаи едва ли някой ги е облякъл насила в униформата. Нали са писали заявления, може и някой вуйчо да се е обадил където трябва. И когато са подписвали назначението си, са знаели много добре какво точно ще получават.
Членовете на ВСС не били клошари, трябвало да бъдат добре платени, както и всички магистрати, та да не се поддавали на корупция. На праведния законопослушен българин му омръзна да слуша, че съдии и прокурори се корумпират, защото били „бедни“. Нали са се клели в Темида, в Конституцията, в законите да са честни и праведни. А комуто заплатата не стига – адвокат, там ограничения в хонорарите няма.
Пътната агенция, като всяка друга държавна служба с контролни функции, била подложена на корупционен натиск. Така транспортният министър се опита лекичко да оправдае подчинената му структура. Ами нали и тези там, от шефа им до последния в схемата, като са постъпвали на държавна работа, са знаели точно какви заплати ще получават и са се съгласили с тях. Но лакомо е човешкото око, особено на някои нашенци. И при възбудата от парите се разширява още повече. Вярно, че навсякъде по света всички такива хора са добре платени. Но не изключително. И си вършат законно работата точно за договорената с държавата заплата. Така е в цивилизацията. Ама у нас не е баш така. Защото и цивилизацията ни е криворазбрана!
Олимп на аристократите
„Рим на аристократите“ беше филм от средата на миналия век. Ако леко перифразираме заглавието и го свържем с нашите висши магистрати, съвсем спокойно може да се получи „Олимп на аристократите“. Особено след последните промени в закона за съдебната власт.
Сякаш битката за реформа в съдебната система пак опря до едни пусти пари. Сума ти време се водеше „Троянска война“ за това от колко камари да е ВСС, да се раздели на съдийска и прокурорска, та да бъдели независими, да се гласува явно. Но миналата седмица май се видя, че всички тези героични усилия, особено на съдебната власт, били „все за пари направени“, както рекъл Бай Ганьо. Задължителното гласуване във ВСС мина през парламента, който дори постанови с новия закон, че вече не може съдебните кадровици да гласуват „въздържал се“.
Класиката обаче се оказа приравняването на заплатите на членовете на ВСС с тези на председателите на върховните съдилища и на главния прокурор. 7000 лева! Повече от депутат, премиер, президент! И се оказа, че в парламентарната ни държава, съдебната власт, не само че е независима до недосегаемост, но е и най-високо платена. Олимп! На аристократите!
